Американският портал OpEd News поставя под въпрос целесъобразността от включването на Турция в състава на НАТО. Според него, страната не се вписва в рамките на военния блок по географски и идеологически причини. Нещо повече, ако Алиансът е заинтересован от мира, той трябва да изключи Турция от състава си.Член 5 на Северноатлантическия договор фиксира положението, че въоръжено нападение на една или няколко страни от Алианса ще се разглеждат като нападение срещу целия военен блок и произтичащите последствия. Авторът Томас Нап обаче справедливо отбелязва, че уставът на НАТО премълчава какво трябва да се случи, когато член на пакта нападне друга държава, която не влиза в Алианса, както стана на 24 ноември, когато турски F-16 свали руския Су-24 край сирийската граница.
Даже и ако руският самолет се намираше в турското въздушно пространство, никой, според автора, нямаше да повярва, че той се кани да атакува Турция.
Ако Русия се отплати на Турция със същата монета, а Анкара призове към прилагане на член 5, то членовете на НАТО внезапно ще открият, че участват във войната само заради своята прекомерна гордост, която е смъртен грях. Според автора Томас Нап, въобще не си е струвало да приемат Турция в състава на НАТО, но то и самото съществуване на Алианса отдавна е престанало да бъде полезно.
Първо, твърди авторът, в географски смисъл Турция дори не може да се нарече държава от Северния Атлантик. Второ, Турция има малко общо с другите членове на НАТО или със Запада като цяло. Ердоган е претенциозен авторитарен лидер, чийто режим преследва политическата опозиция в страната и счита за престъпление упоменаването на арменския геноцид. Трето, руснаци и турци воюват едни с други вече почти 500 г. с кратки почивки; рано или късно те отново ще започнат война, затова преимуществото от включването на Турция в състава на НАТО е твърде илюзорно. Във всеки случай Турция не струва толкова, че да се „впрягаме за нея” във война с Русия по член 5 на Северноатлантическия договор.
„Ако американските политически лидери наистина са заинтересовани от мира, те или трябва да напуснат НАТО или да изключат от нея Турция. Американските политически лидери обаче не са заинтересовани истински от мира, не е ли така?” – прави извод авторът.
Даже и ако руският самолет се намираше в турското въздушно пространство, никой, според автора, нямаше да повярва, че той се кани да атакува Турция.
Ако Русия се отплати на Турция със същата монета, а Анкара призове към прилагане на член 5, то членовете на НАТО внезапно ще открият, че участват във войната само заради своята прекомерна гордост, която е смъртен грях. Според автора Томас Нап, въобще не си е струвало да приемат Турция в състава на НАТО, но то и самото съществуване на Алианса отдавна е престанало да бъде полезно.
Първо, твърди авторът, в географски смисъл Турция дори не може да се нарече държава от Северния Атлантик. Второ, Турция има малко общо с другите членове на НАТО или със Запада като цяло. Ердоган е претенциозен авторитарен лидер, чийто режим преследва политическата опозиция в страната и счита за престъпление упоменаването на арменския геноцид. Трето, руснаци и турци воюват едни с други вече почти 500 г. с кратки почивки; рано или късно те отново ще започнат война, затова преимуществото от включването на Турция в състава на НАТО е твърде илюзорно. Във всеки случай Турция не струва толкова, че да се „впрягаме за нея” във война с Русия по член 5 на Северноатлантическия договор.
„Ако американските политически лидери наистина са заинтересовани от мира, те или трябва да напуснат НАТО или да изключат от нея Турция. Американските политически лидери обаче не са заинтересовани истински от мира, не е ли така?” – прави извод авторът.
