Мишинден, Поганшляк , Мишляци, Пуганци ­ народен празник с езически произход в чест на мишките, известен в цялата страна. Празнува се в деня на св. Нестор и по-рядко на 24 ноем.(св. Катерина ­ в Изт. Тракия) или на Песи понеделник (първия понеделник от Великденските пости ­ в някои райони на Северозап. Б-я). В Родопите и Станджа Мишите празници са през първите три дни от февруари, а българите от Беломорска Тракия ги празнуват от Коледа до Богоявление .

За предпазване от мишки се извършват и съблюдават строго редица обреди и забрани, най-вече е забранено да се говори за мишки от жените. Най-старата жена замазва с тор или кал огнището или пода на зимника, като изрича заклинания. Жените не трябва да използуват остри предмети ­ да режат с нож или с ножица, да плетат с куки и шият с игли, да месят хляб, за да не косят мишките дрехите и посевите с острите си зъби.

В някои райони правят Мишкина сватба, като с този символичен магически акт се цели да се премахне опасността от вредните гризачи. Според нар. легенда мишките излезли от корема на един езичник, когото св. Нестор успял да победи при една битка, а друго предание разказва, че всички гадини ­ мишки, змии и къртици, излезли от тялото на дявола, който се пръснал, след като помирисал тамян.