В квартирата на завършен алкохолик се звъни. Отваря той вратата - няма никого… поглежда надолу - на прага нещо малко, облечено в бяло с малка коса.
- Какво си ти! Смъртта?!
- Не, не, не се страхувай! Аз съм импотентността!
В квартирата на завършен алкохолик се звъни. Отваря той вратата - няма никого… поглежда надолу - на прага нещо малко, облечено в бяло с малка коса.
- Какво си ти! Смъртта?!
- Не, не, не се страхувай! Аз съм импотентността!