17 май е. Ден като ден, ще си кажат повечето. Тази година е сряда. Чакан ден, защото след него иде четвъртък, сетне петък и ей го уикенда. И ако времето е добро - почивка някъде. Та ден като ден, най-обикновен. Да, обикновен е той. Но е светъл. Героичен. Български. На 17 май Българската Православна Църква отбелязва паметта на Баташите мъченици. Батак и Баташкото клане поне се знае, нали? Или може би така ми се иска...

Зверства. Животински садизъм. Убийства. Палежи. Грабежи. Изнасилвания. Отрязани глави, търкалящи се в прахта. Застинали очи и лица в ужас. Неописуем ужас. Агонизиращи човешки тела. Мирис на изгоряла плът. Викове. Стонове. Предсмъртни ридания. Молитви. Молби. Побеснял поробител. Опиянен. От кръвта. Ужаса. Онзи, неописуемия.

И някъде там, иззад планинските ридове, скътали в пазвата си героичния Батак, иззад пушеците на изгорелите къщи, иззад мъката, иззад ужаса - да, онзи неописуемия - надничат кротко те. Тия две лица, които разказаха за погрома и подадоха ръка в ужаса - Джануариъс Макгахан и лейди Емили Странгфорд. В Пловдив, а предполагам и във всеки един български град, има улици на техните имена. И понеже няма где да отдадем скромната, заслужена почит към тях, то това напрвихме днес на техните улици в Пловдив.

Едната - тази, наречена на лейди Странгфорд, разсича Сахат тепе. Другата, на Макгахан, сякаш мислено продължава първата - спуска се косо от Джамбаз тепе и кротко продължава към циганската хаджи Хасан махала (Аджисана). Ле(й)ди Странгфорд. Обикновена павирана улица. Англиканската църква е там. Стреловидният ѝ покрив се вижда от центъра на Пловдив. Там е и училището за шивачи и фризьори (бившето "Ана Май"). Тихо е. Паркирани коли, сгушени дворове и цъфнали цветя. Сякаш природата отдава онази почит, която тази дама заслужава. Дори и днес. Пристигнала в България есента на 1876 година и останала тук до средата на 1877 година. Преди това в Цариград създава фондация за набиране на средства, наречена „Bulgarian Present Relief Fund“.  Със събраните почти 30 000 британски лири оборудва 6 болници в най-опустошените селища след Априлското въстание. Обикаля общо 60 селища в Пловдивско и Пазарджишко, снабдявайки жителите им с дрехи, храни, медикаменти, покъщина.

Джануариъс Макгахан. Американски журналист, специален военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли Нюз“ след Априлското въстание и по време на Руско-турската освободителна война. След жестокото потушаване на въстанието посещава Батак и останалите опостушени селища, дръзнали да въстанат срещу вековния поробител. Дописките му до "Дейли Нюз" разтърсват из основи душите на цивилизования свят и удрят тежък юмрук в лицето на опитващата се да изопачи случките официална османска власт. В едната част на улицата - тихи дворове. Паркирани коли. И чудно цъфнали рози. Отново природата върши онова, което ние... не намираме време - и да прочетем, за да узнаем, и да сведем смирено глава. В долната си част, улицата е шумна. Затисната от високите жилищни кооперации. Само калдъръмът напомня за едно време... И кой знае, той може би е бил там и в ония страшни дни?