Йохан Кройф се разхождаше по улиците на Амстердам като един щастлив пенсионер на 33 години, прегърнал небрежно съпругата си Дани. През лятото на 1980 г. той не мислеше да играе повече футбол.

И кой би го винил за това решение - след три купи на европейските шампиони с Аякс, революция с Барса, проправяне на пътя на сокъра в Америка и ореола на един от най-добрите в историята, бе време за семейството и почивка.

През същата Лестър от Англия и Леванте от Испания са близо до договор с великия Кройф, но финансовите му изисквания са твърде високи. Той никога не е правил компромиси в това отношение - все пак мениджър му е тъстът му Кор Костнер, бизнесмен със стоманени правила за парите и тяхното умножаване.

Но с кафето една сутрин, пред Йохан попада местният вестник.

В Амстердам се обсъжда горещата тема - защо Аякс, въпреки че е шампион, не може вече да привлича хората на стадиона. Средна посещаемост от едва 17 000 е накарала клуба да играе всички домакинства без това срещу врага Фейенорд на малкия стадион "Де Меер", а не на олимпийския в града.

Кройф се замисля и обсъжда с Кор Костнер ситуацията. Отива директно при борда на директорите на клуба с оферта. "Мога да се върна и стадионът ще е пълен. Не е нужно заплатата ми да е голяма, но ще получавам всичко от приходите за тази част от билетите, която вдигна над сегашните 17 000." С две думи звучи така.

Аякс приема. Не вярва, че ефектът ще е кой знае какъв, та хората почти са забравили кой е Йохан, напуснал близо 7 години по-рано.

През ноември 1980-а великият амстердамски футболен философ се завръща в клуба, отначало като съветник на треньора и директор.

През май 1981-а обаче вече тренира и мисли за поява на терена. На 34 години Йохан преоткрива съблекалнята и това да нахлузиш пак футболните обувки.

През следващите два сезона Аякс е шампион, а Кройф е невероятен. "Даваше съвети за всичко - спомня си съотборникът му Ян Мьолби. - Дори, когато някой не успяваше да си вземе кафе от машината пред стадиона, той отиваше. Не блъскай силно, пусни монетата с отсечени движения, казваше."

Според него светофарите в Амстердам не са на точните места, Йеспер Олсен не е халф, а крило, теренът не се мокри достатъчно често, а билетите са твърде евтини. Има мнение за всичко и почти винаги е прав. Досаден, но прав.

Аякс вече има средна посещаемост от 45 000 и се мести трайно на стадион "Олимпийски" в Амстердам. Хората идват, за да гледат как край великия Йохан израства ново златно поколение. В първия му пълен сезон след завръщането Аякс вкарва 117 гола в първенството, като бие два пъти с по 9:1, а в още седем случая нанизва по пет или повече попадения в един мач. Зрелища, в сърцето на които е Кройф.

"До 30-годишен правех на терена всичко по инстинкт. След 30 разбрах защо съм го правил", обяснява по-късно в автобиографията си мегазвездата.

Феновете се тълпят да го видят как се забавлява на терена, а след мача пали любимата си цигара "Марлборо" пред стадиона и раздава автографи.

Следващият сезон не е по-различен. Аякс пак вкарва над 100 гола (106) и печели убедително титлата. Кройф съвсем се развихря, доставя радост на феновете и при гостуванията, гаврейки се с бранителите с някое от обръщанията си (едното е патентовано), с прехвърлящи удари от 30 метра, както и с една дузпа, останала в историята.

Срещу Хелмонд с Йеспер Олсен си подават от дузпа топката, разменяйки я два пъти, преди Йохан да я мушне в празната врата. Всички са смаяни. Кройф се смее и се забавлява.

През сезона 1982-83 г. Аякс има страхотен отбор и край фамозният номер 9 (с него играе след завръщането си) блестят датските халфове Сьорен Лерби и Ян Мьолби, крилото от същата страна Олсен, Франк Рийкард, Вим Кифт, Жералд Ваненбург, Сони Силой, Джон Ван`т Шип, както и един младок, който изиграва първите си 25 мача и вкарва 10 гола в лигата - Марко ван Бастен. Именно той е най-голямото протеже на Йохан и ветеранът често "закуцуква" при решен мач, за да влиза 18-годишния талант.

Отново разказва Мьолби, върху чиято автобиография се базила тази разтърсваща история, с която завършва сезон 1982-83 г.

"Станахме шампиони малко преди края на сезона, като победихме Хелмонд с 4:1 като гост. Предстоеше домакинство на Фортуна и се готвеше голямо празненство в Амстердам, играчи и фенове - заедно. Мачът бе без значение, но след него щяха да ни награждават, та трибуните бяха изпълнени около час по-рано."

Сценарият е като за фиеста. 5:3 след първото полувреме, като Кройф прави три фамозни асистенции на Кифт, Мьолби и Ваненбург.

Публиката е в екстаз, скандирайки името на стария си идол, а той се разхожда по терена като Крал на Амстердам. Какъвто всъщност е.

Малцина знаят, че Йохан не е щастлив от февруари и подготвя най-голямата атомна бомба, която светът на футбола е виждал дотогава. Бордът на директорите е решил през зимата, че контрактът на Кройф със специфичната клауза за приходите от билети не е изгоден за клуба.

И му предлага нов, без нея. Звездата отказва и вдига скандал. "Изправих ви от нищото, хората идват, защото на терена играе много силен отбор и има какво да видят", крещи на срещата.

Има и още нещо. Един от директорите изпуска фразата "а и вече си на 36...", което направо влудява Кройф.

В съблекалнята съотборниците му бегло знаят какво се случва, но ясно виждат, че лидерът на отбора не е щастлив. Дори съветите му намаляват, повече седи встрани, нетипично за стила му вечно да показва и казва кое как да става.

"Прибрахме се в съблекалнята на почивката на онзи мач, а трибуните ревяха оглушително - продължава Мьолби. - Йохан не вървеше с нас, бе изтичал някъде напред. Когато влязохме, заварихме невероятна гледка. Фланелката на Кройф с номер 9 лежеше на пода, в средата на стаята.

Той пък бе гол до кръста, с цигара в уста, в единия ъгъл. Треньорът Аад де Мос седеше до него и бе скръстил ръце..."

Какво става ли?

Мачът е от 15 ч, като Аякс е избрал стария стадион "Де Меер" за него, нищо, че е по-малък. Атмосферата, а и това, че феновете си го имат за свой, е решителната причина. Ще се пръсне по шевовете, а хората тропат с краката си току върху тавана на съблекалните. Но там е тягостно.

"Момчета, аз бях дотук - казва Кройф. - Излизам от игра. Разбирам, че трябваше да ви кажа по-рано, но бях дал дума да не го правя. Отивам във Фейенорд.

И след като по радиото ще съобщят това в новините в 16 часа, по-скоро не искам да съм тук, а у дома, когато това се случи."

Всички седят като гръмнати. Фейенорд?! Врагът! Само, който е бил в Амстердам или Ротердам в ден на мач между двата отбора, разбира за каква омраза става дума. Никой не може да повярва. Това е немислимо. Нито един футболист до този момент не е преминал директно от Аякс във Фейенорд, в цялата история на това съперничество!

Кройф допушва цигарата и си тръгва. Това е отмъщението му за неуважението на борда на директорите. Феновете още не знаят.

Те разочаровано дюдюкат, когато на почивката в игра се появява Ван`т Шип, а номер 9 не излиза на терена. Той вече е в колата си и пътува към дома. Няколко души носят транзистори и чуват новината по радиото... Разпространява се като светкавица из тълпата по трибуните и настава хаос.

"Имаше хора, които нахлуваха на терена и спираха мача - разказва Мьолби. - Беше пълен хаос. Стадионът ни освиркваше, нас, играчите на Аякс. Бяхме в пълно вцепенение, защото не само нямахме вина, но и се притеснявахме за здравето си."

Фортуна изравнява - 5:5. В края Аякс все пак бие с 6:5, като Едо Офоф вкарва от дузпа, но никой няма сили да се радва. Всички чакат сигнала за край, за да спринтират към съблекалнята.

"Същата вечер нямаше купон, дори награждаване нямаше - отново си спомня датчанинът. - Градът бе залят от фенове, които искаха оставките на шефовете на Аякс. Потресът бе пълен, но никой не каза дума срещу Йохан. Сякаш някой друг бе отишъл във Фейенорд... Толкова го обичаха, че не можеха дори да го обвинят в предателство."

Вестниците пишат само за трансфера. Нищо за мача, нищо за титлата. Няма шампионски оди, само жлъч към ръководството, което е изпуснало живата легенда на Аякс. Това е тема номер едно за Холандия, а и за половин Европа.

Лятото минава трудно в Амстердам. Клубът преболедува жестокия удар, но един по един звездните играчи също искат да си ходят. Остават местните младоци, а те стават гръбнак на поколението, спечелило Евро 88 за Холандия.

В това време Кройф прави първите си тренировки в Ротердам, като началото на сезона е страховито. Не си мислете, че Йохан отива във Фейенорд и заварва слаб отбор...  Там са вратарят Ханс ван Брьокелен, Петер Хаутман, Андре Хьокстра, българската звезда Андрей Желязков, както и един младеж, който още не е навършил 21 години. Рууд Гулит.

Фейенорд бележи 13 гола в първите си три шампионатни мача, а след 6 кръга е начело. Преди да дойде "пътят към Голгота". Гостуване на Аякс, който е разпродал всички 63 000 места на "Олимпийски", а феновете са канят да вгорчат живота на гостите и Кройф.

И... какъв мач само...

Марко ван Бастен вкарва три пъти, печели и дузпа. Вкарва я новобранецът Роналд Куман. Олсен, Мьолби, Бове и Моленар довършват гостите. 8:2. Рецитал на Аякс.

Кройф играе силно, подава за двата гола, но често се притеснява за здравето си. На терена нахлуват фенове, без обаче да го атакуват. Те просто не могат да понесат да го гледат в екипа... този омразен екип.

На връщане към Ротердам в автобуса е тихо. Кройф казва няколко думи в стил "това е само началото на сезона, а в края ще сме първи".
На 26 февруари Фейенорд нанася решителния удар. 4:1 на "Де Кайп", с което вади от релсите Аякс. Кройф вкарва и подава за по един гол, а над всички е Гулит. Мисията е изпълнена, сезонът завършва с дубъл.

Всички те заедно - Гулит, Рийкард, Ван Бастен, Куман, Ван Брьокелен бяха сърцето на холандския тим, пленил света в края на 80-те. Но в първите години на същото десетилетие още растяха в играта. Край най-добрия пример, който можеш да имаш във футбола.

Кройф остава идол за Аякс, а в Ротердам феновете на Фейенорд го уважават безкрайно за смелостта да дойде, а и за приноса към онзи паметен сезон.

А всеки, който е бил в онази съблекалня на 14 май 1983 г., под тропота на "Де Меер", никога няма да забрави как Йохан запали цигара и произнесе немислимото.