Поредната сага с липсата на талони е в ход, и то в един от най-тежките сезони - този на настинките и грипа. Личните лекари приключиха с направленията и поставиха на вратите си уведомителни табели. В тях съветват пациентите да търсят отговор за поредната неблагоприятна ситуация от РЗОК. Няма талони за консултации нито за изследвания. Това, което ни дават от Здравната каса, не може да покрие нуждите на половината пациенти. От 30 души на ден, които идват при мен, 20 са с моментни нужди, тоест не търпят отлагане във времето. Този пример даде личният доктор и председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив д-р Александър Калайджиев. Той е бил принуден да върне тези дни пациенти, които се нуждаят от рентген, защото се подозира, че имат пневмонии. Това е непрофесионално. Връщаме се във времето на д-р Куин. Да определим диагнозата само със слушалка и апарат за кръвно и без изследвания е рисковано за пациента, коментира лекарят. Кът са талоните за консултации, а за изследвания са сведени до минимума.  

От догодина ще искат от джипитата да пускат изследвания за туморни маркери и те се чудят как ще стане това, след като и сега парите не стигат. Семейните лекари трябва да правят и задължителни консултации, ако гликираният хемоглобин на един диабетик се е вдигнал над 7. Откъде направления за ендокринолог, питат семейните доктори. Заради неразбориите в сектора общопрактикуващите доктори обмислят протест. Това, което ги спира, е че няма да могат да обслужват ефективно пациентите си, а те от своя страна трудно ще разберат, че това се прави за тях. Най-честата реакция, когато докторът откаже направление, защото няма, е пациентът да се разсърди. Докторите обясняват, че неразбирането на ситуацията води до нежелани конфликти. 

=Без пари не става= 

От своя страна Сдружението на общопрактикуващите лекари обръща внимание, че заявеното от МЗ "засилване" на доболничната помощ не се прави без пари. Организацията е на мнение, че първичната помощ не само не се дооценява, но към нея се проявява пренебрежително отношение. Сдружението припомня, че според приетия на 1 декември бюджет на НЗОК за 2016 година за първична извънболнична помощ са отделени малко над 180 милиона лева, при искани от общопрактикуващите лекари 205,5 милиона. Медиците се категорични, че пациентите не само не могат да  очакват нищо положително, но са възможни и тежки нежелани ефекти.