Върховният административен съд на Република България с решение от вчера обяви за нищожна наредбата в Пловдив инвалидните да паркират максимум за 3 часа на определените за тях места, видя PlovdivDerby.com. По този начин от днес инвалидите под тепетата ще могат безпроблемно да остават превозните си средства за време, колкото им е необходимо, на отредените за това места. Ето го и решението, което взето след жалба на адвокат Кристиан Гьошев:

 

РЕШЕНИЕ

№ 6228
София, 05/26/2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
МИРОСЛАВА КЕРИМОВА
при секретар    Маринела Цветанова    
и с участието
на прокурора    Динка Коларска    
изслуша докладваното
от председателя    ТАНЯ ВАЧЕВА    
по адм. дело № 8523/2015. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационната жалба на кмета на [община] против решение № 650/27.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1028/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявена за нищожна заповед № 12 ОА 484/28.02.2012г. на кмета на [община] в частта по т.V, изр. трето: “Максималното време за престой е 3 /три/ часа”. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Л. Г. С. жалба като неоснователна.
Ответникът Л. Г. С. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноските по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Първоинстанционният съд е установил, че в т.V изречение 3-то на заповед № 12 ОА 484/28.02.2012г. кметът на [община] е ограничил максималното време за безплатен престой на МПС, собственост на хора с увреждания, в зони за платено паркиране, на 3 часа. Приел е, че с издаването на процесната заповед в оспорената й част кметът на [община] е излязъл извън правомощията му, определени от закона.
За да уважи жалбата, съдът е приел, че с административния акт кметът на [община] по същество е изменил и/или допълнил Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на [населено място], която по своята правна същност е подзаконов административен акт, без да разполага с нормативно предоставена му компетентност, поради което е прогласил нищожността на заповедта в атакуваната част.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 99, ал.1 от Закона за движението по пътищата в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съобразно чл.99, ал.3 ЗДвП съответният общински съвет може да определя такса за паркиране при условията по ал. 1.Административен съд - Пловдив е приел, че правомощията на кмета на съответната община са определени в чл. 99а, ал. 1ЗДвП.
Правилен е изводът на съда, че с административния акт кметът на [община] по същество е изменил и/или допълнил Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на [населено място], която по своята правна същност е един подзаконов административен акт, без да разполага с нормативно предоставена му компетентност.
Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че нормативната компетентност не е нещо, което се подразбира, предполага или прехвърля. За да издаде, измени или допълни нормативен административен акт, съответният орган е необходимо да има изрична законова делегация - чл. 2, ал. 1 ЗНА и чл. 76, ал. 1 АПК. Само Конституцията и законът са тези, които създават правната възможност за компетентността на съответния орган да издава, изменя и допълва нормативен административен акт, с който да регламентира определения в тази норма кръг обществени отношения. Законодателят е този, който преценява необходимостта от правна регламентация с нормативен административен акт, т. е. преценява степента на правна абстракция на нормите. Той е този, който определя коя материя трябва да бъде регламентирана на подзаконово ниво и кой е органът, който да стори това. Съгласно изричните разпоредби на чл. 2, ал. 2 ЗНА и чл. 76, ал. 2 АПК компетентността да се издаде, измени или допълни един нормативен административен акт е законово определена и е непрехвърляема. Тези императивни изисквания за законово определена компетентност и за нейната непрехвърляемост са пряка рефлексия на общозадължителния характер на нормативния административен акт и на възможността изпълнението му да бъде осигурено чрез прилагане на публична санкция. Твърде значимо е въздействието, което нормативният административен акт оказва върху съответния вид обществени отношения, върху правните субекти, за да остави законодателят безконтролно възможността да се използва държавната принуда чрез издаването на нормативни административни актове. Наред с това нерегламентираното издаване, изменение и допълване на нормативни административни актове би поставило на изпитание вътрешното единство на съществуващата в държавата йерархия на нормативните актове, която предопределя юридическата сила на нормативните актове и по този начин гарантира правната сигурност.
Видно от чл. 10 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на [населено място] е, че Общинският съвет - П. е дефинирал зоните за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, в работни дни в часовия диапазон от 08:00 ч.-17:30 ч., като обхавата на платената "Синя зона" се определя в отделно решение на Общинския съвет.
С разпоредбата на чл. 15 от Наредбата Общинският съвет-П. е определил, че в зоната за платено паркиране и престой на МПС „Синя зона” следва да се осигурят места за безплатно паркиране на ППС на хора с увреждания, които притежават карта за това, изададена от кмета на [община].
От гореизложеното е видно, че нито Законът за движение по пътищата, нито пък Наредбата създават правомощия на кмета на [община] да определя максимално време за престой на лицата с увреждания, доколкото правомощията му спрямо тях са ограничени в издаването на карти за безплатно паркиране.
След като с оспорвания административен акт кметът на [община] по същество е изменил и/или допълнил Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на [населено място], то липсата на законово определена компетентност на този орган за издаването, изменението и допълването на даден нормативен административен акт води до нищожност на заповед № 12 ОА484/28.02.2012г. в частта по т.V, изр.3. “Максималното време за престой е 3 /три/ часа”. Кметът на общината не е компетентният по закон орган, който да регламентира правоотношения, свързани с използването на публична общинска собственост във връзка със спирането, паркирането и престоя на превозни средства на територията на общината.
Ето защо е неоснователен доводът за наличие на материална компетентност на кмета на [община] да регламентира обществени отношения, трайно уредени в разпоредбите на чл. 99, чл. 99а ЗДвП и Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на [населено място], като определя максимално време за безплатен престой на лица с трайни увреждания, така както е предвидено с обявената за нищожна част от оспорената заповед. Кметът на общината не разполага с норамтивно призната компетентност, както и не може да бъде прехвърлена такава компетентност.
Като е обявил нищожността на заповед № 12 ОА 484/28.02.2012г. на Кмета на [община] в частта по т.V, изр.3. “Максималното време за престой е 3 /три/ часа”, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1АПК, касаторът дължи на Л. С. направените пред настоящата инстанция разноски. Видно от приложените по делото списък и допълнителен списък за разноски, претендираните от касационния ответник разходи са в размер на 2000 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 60 лева за пътни разходи. Съдът с решението си следва да присъди разноските, които е направила страната по делото, но не и транспортните разходи, които е направил процесуалния й представител. Възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, вр. с чл.144 АПК не е направено. Ето защо [община] следва да заплати на касационния ответник сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2000 лв.
Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 650/27.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1028/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Л. Г. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.2 сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно.