„В този тежък и отговорен за Турция и за цяла Югоизточна Европа момент, България застава зад правителството и народа на съседната и приятелска държава и най-остро осъжда ужасяващите актове на насилие и тероризъм” . Това заявява премиерът Бойко Борисов съболезнователна телеграма във връзка с поредния атентат в Анкара.

 

На пръв поглед- нищо необичайно. Съболезнованията са стандартна практика в подобни ситуации. Но ситуацията в отношенията с южната ни съседка стана „безподобна” от 23 декември 2015 г. насам, когато русофилският изблик на Доган, заложен като руска мина ( по Местан) седмица по-рано в Бояна, стана причина за имплозията в ДПС, от която вентилаторът на медийното разгласяване разнесе доста кафенеещи истини за клоаката на тази мафиотска организация.

 

След дълго коледно – новогодишно мълчание, включено в предварителната сметка от „библиотекарските” кукловоди на скандала, Борисов даде знаци, че застава по-скоро на страната на осветения руски агент за влияние в България от сараите в Бояна. http://www.mediapool.bg/borisov-prizova-turtsiya-da-ne-se-barka-vav-vatreshnite-ni-raboti-news243661.html

 

Доган безсрамно беше обявен от сценаристите и техните актьори за „велик визионер”, „дълбок анализатор” , „най-големият българин” и дори за …новия Левски ( гавра, запазена марка през последните години за хулиганстващия Сидеров).

 

На фона на леденото ( за да не кажа презрителното) мълчание на Анкара, Борисов разказа солово как Ердоган и Давутоглу му се били обаждали посред нощ на Бъдни вечер, за да лобират за Местан. Похвали се, че заявил на един от тях ( на Ахмет, наричайки фамилиарно така премиера Давутоглу), че дори не искал да го слуша.

 

Не щеш ли ( както се казва в приказките при рязък обрат на повествованието), Борисов получи лондонско прозрение. Жегнат бил от едно момче, което го попита там дали вижда Пеевски в огледалото.

 

Едно друго момче, чиято нестандартна корполентност трудно се побира в стандартно огледало, изведнъж се оказа за първи път в низходяща корпоративна позиция след дългата си възходяща доминация при разпродажбата на апетитните български активи. Дори започна да изглежда като жертва на внезапния порив на жегнатия Борисов, решил да започне масова чистка в задния си корупционен двор.

 

 

” Искам да поясня нещо – с цялото ми уважение Турция никога не е молила някой български политик да вземе страна по отношение на друга политическа или обществена фигура в България”, отсече паралелно днес посланикът на Турция в София Сюлейман Гьокче в интервю за БТВ. Колкото и дипломатично да е заявено , това е категорично отрицание на твърденията на Борисов за турска официална намеса в скандала с ДПС ( тук не става дума на кого да вярваме, а за обстоятелството, че Анкара бламира Борисов и той явно няма какво да каже срещу това).

 

Източници, свързани с Борисов, споделиха с автора на тези редове, че темата за доста едрата гнила ябълка в ДПС е била засегната по време на разговора на турския премиер Давутоглу с премиера Борисов и Лютви Местан на 15 декември ( т.е. само два дни преди изригването на Доган) в същата тази Бояна.

 

Борисов не е посмял да реагира в очакваната от „приятелската държава Турция” посока. Наложило се е други приятелски държави да му помогнат да стигнат до решението с демонстративното рязане на тлъстата опашка на корупцията, на което станахме свидетели миналата седмица (доколко ампутацията е предизвикала страдание в пещерата на динозавъра, това е друга тема, свързана с въпроса за разследването на неговите поразии).

 

Атакуван да каже какво си е говорил с министър-председателя на Турция, афектираният Местан даде да се разбере в началото на януари на първата си пресконференция след имплозията в ДПС, че би било много интересно да се огласи съдържанието на разговора. След което млъкна дори и Божидар Димитров, който в интервю за „агенция” ПИК ( на правата на шута на краля, комуто е позволено да разгласява и държавни тайни ), заяви, че въпросният разговор е бил записан от българските тайни служби ( тайни, но не и за него).

 

Какво се промени междувременно така драстично и защо Борисов толкова гневно предупреди „долните гадове и мръсници” да не смеят да правят връзка между внезапното му желание да се брули голямата гнила ябълка и външните ветрове?

 

Кога му падна тази ябълка на главата, че изведнъж се превърна в балкански Нютон, в откривател на корупцията, надушена от него само по „внушения” и лондонски „жегвания”?

 

Отговорът е в посещението на Меркел в Анкара на 8 февруари – шеста поред с Ердоган. След нея започва „катарзиса” в Борисов, а не след „жегването” му три дни по-рано в Лондон. Трябваха му още 6 дни ( през които Анкара изигра хода с медийното оповестяване на забраната Доган и Делян да посещават Турция), за да осъзнае мащаба на проблема (си).

 

На 14 февруари, в навечерието на (съу)частието си в срещата на Вишеградската четворка, противопоставяща се срещу позицията на Германия за линията на отбраната срещу бежанската криза в Турция, Борисов е имал поредния труден разговор със самата Меркел по въпроса. http://www.e-vesti.co.uk/bulgaria/borisov-razgovarya-po-telefona-s-merkel-za-sreshtata-na-vishegradskata-chetvorka-i-blokadata-po-granicata-s-gurciya/.

 

След този разговор нашият премиер загуби ентусиазма си на охранител на европейската граница по вишеградски сценарий и се завърна от сепаративната сбирка като критик на основната й идея. Нещо повече, още преди да тръгне за извънредното събрание в унгарското градче, на което отиде по покана на другаруващия с Путин унгарски премиер Виктор Орбан, нашият премиер набързо прие германската позиция срещу „запечатването на гръцката граница”. http://www.webcafe.bg/newscafe/politika/id_240698634_Bulgaria_ne_priema_zapchechatvane_na_gratsata_granitsa

 

Хайде сега познайте в тази поредица от събития какво точно е жегнало Борисов, че се присети така сензационно за лондонското огледало с турска рамка и германска дръжка, за да стигне до идеята да се снима с метла от софийското летище, като символ на борбата с корупцията в България, която всъщност иска румънска съдебна гилотина, подсказана от брюкселския (му) разпоредител на еврофондовете Юнкер.

 

И това не е външен натиск? Като долна, мръсна гад ( по Борисов), някак си не мога да се съглася с витаещото внушение за вътрешната мотивация, която едва ли не накарала нашия премиер да яхне метлата и да започне да връща поръчките.

 

На финала на този текст, като черешката на миризливата торта, се мъдри едно днешно доказателство за принципа, че ако тръгнеш след бръмбар, ще те заведе до торище. За целта просто трябва да не сме много гнусливи и да приложим принципа „следвай п(и)арите” в медиите, които обслужват властта.

 

В редакционна статия ( т.е. неподписана, поради което се смята за отразяваща гледната точка на началството), „ агенция” ПИК днес разпространи гледната точка на виден привърженик на Лютви Местан, който разказва ЕКСЛУЗИВНО за наличието на списък от 136 български граждани ( все съратници на Доган и Делян), на които било забранено на стъпват в Турция.

 

Това твърдение едва ли щеше да намери място тук на финала на този текст, ако не беше пикантната подробност, че медията, която започна компроматната война на страната на Доган срещу Местан в следобеда на 23 декември миналата година, днес за първи път цитира близък до Местан източник без нито една охулваща го квалификация, придавайки достоверност на казаното от него.

 

Без изключение, във всяка една информация и коментар на тази жълта (рекламна) агенция на властта, Местан е определян от два месеца насам като „шпионин” , „предател” , „беглец” и т.н. Епитетите изведнъж са отпаднали днес. И това ако не е доказателство за обръщането на палачинката, която произтича от принципа „следвай п(и)арите”…

 

http://pik.bg/%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%81-136-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-40-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82-news488923.html

 

Share on Facebook