Заявеното намерение за възстановяване на емисиите на български език на радио “Свободна Европа”, за които работих пет години ( 1995-2000 г. ), разбуни въображението, носталгията по едно по-свободно за медиите време у нас, както и духовете, които не бих искал да тревожа по повод на един “нероден Иванчо”. 

Парадоксално е наистина, че когато имаше повече медийна свобода, имаше и Радио “Свободна Европа”, което замлъкна точно когато свободното слово в България започна да се срива заедно с възхода на рашистката пета колона на вълните, ретранслирани от Москва, превърнала овладяването на медиите в приоритет на Путин по онова време, включително в неговата “малка Русия”, в каквато постепенно отново се превърна България.

Дали счупеното междувременно може да се поправи? Пропуснатите ползи от този период на деградация могат ли да бъдат компенсирани след като пукнатините в разбитото гражданско общество обраснаха с бурените на популизма и ляво-десния “консерватизъм”, превърнал либералното мислене ( за действие да не говорим) в мръсна приказка от едно триумфално стъпкано в калта близко минало?

Въпросите са повече от отговорите и е доста неадекватно да се бърза с изводите преди да чуем истината  в нейния завършен вид в нашия ефир. Но че заявеното намерение за подобно възкресение предизвика такъв отзвук е факт, който е показателен за жаждата в нашата медийна пустиня – ако не за реална алтернатива на статуквото, то поне за глътка плурализъм.

Има един много съществен показател, по който някогашното радио “Свободна Европа” би се различавало от евентуалния му бъдещ продължил на делото по алтернативно информиране и коментиране. Сблъскваме се със съществената промяна в политическата ситуация във властта в България и в самите САЩ. За радиостанция, с традициите на “Свободна Европа”, би трябвало да е немислимо да ограничава критиката към Тръмп и неговия балкански предшественик на българския политически трон Бойко Борисов. 

Лесно е за убедените демократи да сдъвчат и изплюят аргументите на стария откровен комунистически противник, чийто иден и икономически провал катастрофира дотолкова, че се наложи да се откаже сам от своята най-съществена идентичност:  борбата срещу капитализма. Остана му утехата на едното говорене срещу още по-презрения на Запад фашизъм, вменяван по стара болшевишка традиция на всеки опонент.

Как обаче би се справило с мисията си в наши дни едно радио, развявало гордо десетилетия наред стъпканото в наши дни от самия американски президент знаме на свободата ( на мигриране, на търговия и т.н.) – показател, по който официален Вашингтон се равнява по уж омразния му Иран, по Турция на Ердоган и най-вече по истерията на Кремъл във хибридната му война срещу всичко западно , т.е. всичко либерално, заимствано от времето на свободната търговия и мигрирането?

Иначе казано, въпросът на въпросите е дали една американска радиостанция  може да се бори с недъзите на днешна Америка и нейните български измерения, които са хибридна руска издънка  в условията на оттегленото американско лидерство на Свободния свят. 

Отговорът на този наистина фундаментален въпрос намекна вече Мария Пиргова, политолог от близкото обкръжение на предишния премиер  Станишев. С присъщата й ехидност, с която тя се опитваше да оправдава ругатните на руския вицепремиер Рогозин спрямо България ( бил известен като “хулиган”, какво толкова, че хули България, заяви тя ), Пиргова реагира на новината за възстановяването на “Свободна Европа” като на появата на просто “още една радиостанция”, те. на едно нищо, на една капка в морето на проруската пропаганда.

В епохата на Тръмп, в която Путин го брани от американските му критици и направо им се кара, че го нападат за поведението му в Хелзинки, хибридните чеда на Кремъл у нас нямат проблем да заложат на твърдото си убеждение, че със съюзник като червенокосия в Белия дом, червеното им предимство в пропагандата в България няма да пострада и ще си остане доминирана от тона за песен, долитащ от Червения площад. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ( за слънчогледовите реакции на Борисовата България) https://offnews.bg/politika/pravitelstvoto-veche-diplomatichno-ne-posochva-rusia-kato-zaplaha-za-s-684891.html

Share on Facebook