Вдъхновяваща история от Серия А

Вестник „Guardian“ връчва приза си „Футболист на годината“ на играч, който е направил нещо наистина невероятно и запомнящо се, независимо от неговите успехи, като е много по-значимо дали той е помогнал на други или е спортен пример със своята изключителност. Фабио Пизакане бе отличен с наградата за невероятната си история и изпълнената си мечта. „Това е заболвяване, което поразява един на един милион“, казва Фабио, който не успя да сдържи сълзите си и поглежда надолу към пода. „Но това е сериозно заболяване. Дори и с лечение няма гаранции, че може да се възстановиш. След като стигнеш до дъното, може да започнеш да се подобряваш или всичко е свършило.“ Той говори за синдрома „Жулен-Баре“, който се появява, когато имунната система атакува периферната нервна система, което причинява тежка мускулна дистрофия и парализа. Пизакане е 14-годишен, когато е поразен от синдрома „Жулен-Баре“. Той е поразен до такава степен, че не може да движи крайниците си, а дишането му се влошава до такава степен, че докторите са принудени да го интубират. Той е прекарал повече от три месеца и половина в болница, включително 20 дни е в кома. Ако тогава Пизакане стига до дъното, то през септември той достигна до върха, след като направи своя дебют в Серия А с екипа на Каляри на 30-годишна възраст. Синдромът „Жулен-Баре“ не е единственото предизвикателство в неговия живот. През април 2011 година той спечели национално признание в страната си, след като докладва директора на Равена Джорджо Буфоне, че се е опитал да го подкупи за уреждане на мач от третия ешелон. За справянето при несгодите и за примера, който дава Пизакане е достоен носител на наградата на „Guardian“ за „Футболист на годината“. „Никога не съм се стремял да бъде пример за хората. Аз съм съвсем обикновен човек. Аз съм смирен и скромен. Не мисля, че другите трябва да гледат на мен като пример“, споделя Пизакане. И все пак, колкото повече научавате за Пизакане, толкова по-трудно е да не му съчувствате и да не бъдете вдъхновени от неговия пример. Кариерата му в професионалния футбол преминава по стръмен наклон. Израства в трудния испански квартал в Неапол по време на един особено бурен период. Той от най-ранна възраст е заобиколен от обстоятелства и може да се забърка в неприятности. „Роден съм през 1986 година и видях най-силните години на Камората. Най-голямата вражда бе в моя квартал. Израснал съм в испанския квартал, в който убиваха често хора. Един ден играех футбол с приятелите ми, а на 10 метра от площадката застреляха човек. Ние всички спряхме за момент, а след това продължихме да играем. Грозното е, че това се превърна в нещо нормално. Радвам се, че все пак футболът ме извади от тъжната реалност. Много от приятелите ми от мачовете на улицата за съжаление нямаха моя късмет. Някои от тях са мъртви, защото ги убиха. Видял съм какво ли не." Пизакане е категоричен, че той не е по-талантлив от връстниците си, но е по-запален по футбола. Той е дете, което ще намери оправдание, за да не се види с приятелите си вечерта, за да се наспи добре и на сутринта да играе футбол. „Имам много белези по главата, които са от улиците. Моят квартал е с тесни улички, които се пресичат. Винаги съм гонил топката по тях. Едно време един мотопед бе удари право в лицето. Белегът е мястото, където бях ударен от калника на една веспа. По тялото ми има много шефове, дори имам на ухото. Ако си обръсна главата, ще имам 10 или 11 белега. Всички от тях са причинени от моето безстрашие.“ Той е забелязан от скаути на Дженоа на 14-годишна възраст. Фабио напуска дома си и се премества на стотици километри, за да се присъедини към тяхната академия. Там той изкарва почти месец, когато неговият свят се разпада на части. „На тази възраст правиш едно и също всяка сутрин. Събуждаш се, за да отидеш на училище. Тази сутрин обаче ръцете ми не се движеха. Ръцете ми просто останаха висящи. Веднага разбрах, че се случва нещо драматично. Баща ми дойде в Генуа и заедно с хора от клуба бе заведоха в болницата в Савона.“ Лекарите извършват изследвания на кръвта и на гръбначния стълб на Пизакане, след което потвърждават диагнозата му. Има хора, които се възстановяват напълно от синдрома „Жулен-Баре“, но това изобщо не е гарантирано. Когато състоянието на Пизакане се влошава, баща му е бил информиран, че синът му може да умре. Пизакане е преместен в интензивното отделение, а баща му остава през цялото време до него. Футболистът на Каляри признава, че е „малко“ религиозен. Има мното татуировки, а в ръцете си често стиска броеница. Потвърждение за това как вярата му помага. „Винаги съм казвал, че заболяването не ми е дошло, за да ме убие. Ако бе така, тогава нямаше да съм вече тук. Заболяването дойде, за да ми даде нещо добро, за да ме изправи пред изпитание, което трябваше да преодолея.“ Дори след като той се събужда от кома, му предстои дълъг курс на рехабилитация. Минава седмица преди той да може да проходи сам. Дженоа отново го взима в академията си, но оттам кариерата му тръгва надолу. Той играе за Лумедзане, в третия ешелон, когато Буфоне го моли за нагласяване на резултата на мач. Получава оферта за подкуп от 50 000 евро, за да загуби отборът му мача срещу Равена. „Дори и сега не бих си помислил да се съглася на такова предложение. Парите, които ми предлагаха бяха горе-долу заплатата ми за една година. Аз му казах, че направя такива неща. Затворих му телефона и отидох в клуба, след което разказах всичко, което се бе случило. Дойдоха при мен от полицията и всичко докладвах. Смятам, че това е нещо, което помогна в живота ми. Съвестта ми е спокойна“, разказва футболистът. Буфоне е арестуван и отстранен от италианския футбол. Скандалът е известен като Калчоскомесе. "Заплашваха ме. Плашеха ме с „изчезване от лицето на земята“, с атака към семейството ми и инциденти на улицата пред дома ми. Но аз имам опит с камората, не се плаша лесно." Като знак на уважение Чезаре Прандели го кани да тренира с националния отбор, тъй като в Италия името му става символ на честна игра. ФИФА му дава наградата за Феърплей през същата година. Пизакане помага на Тернана да спечели промоция за Серия Б през 2012 година, след което къса кръстни връзки. След като се възстановява, играе в Авелино и Каляри. Той спечели титлата в Серия Б с отбора на Каляри. Дебютът на Пизакане в Серия А бе на 18 септември срещу Аталанта. В средата на първото полувреме бе отсъдена дузпа за отбора от Бергамо за нарушение на Пизакане. Съдбата обаче още не си е казала последната дума. Алберто Палоски пропуска дузпата, а Каляри побеждава с 3:0. Пизакане не може да запази самообладание в интервюто след мача и се просълзява. „Аз не съм човек, който прави планове за своите емоции. Аз съм спонтанен и много импулсивен. Това много често ме е карало да правя грешки. Нормално е, че започнах да плача след мача. Журналистът ми зададе въпроси, влезе дълбоко в мен и ме взриви. Не мисля, че има нещо странно. Аз съм точно такъв човек. Всички хора видяха това, което представлявам. Аз съм нормален човек, който е преминал много през живота, за да стигне до този ден“, завършва Пизакане. Фабио Пизакане е човек, който се опитва да помага на другите да следват и реализират своите мечти. Той създаде организацията Пизадог, която съществува в Непаол и помага на талантливите млади деца от бедни семейства да намерят своите места във футболните академии.  Коментирай