Днес се навършват 100 години от написването на епичния българския марш "Велик е нашият войник".

Текстът е създаден в Охрид през далечното лято на 1916 година, където е разквартируван на гарнизон 23-ти пехотен Шипченски полк.

"Велик е нашият войник! Велик, велик, велик! Измокрен, гладен, уморен,без отдих би се ден и нощ".

По време на обсадата на Одрин, по заповед на полковия командир - подполковник Иван Пашинов, 23-ти пехотен Шипченски  полк поставя духовата музика пред атакуващите роти и под звуците на народния химн "Шуми Марица" щурмува смятания за непревземаем форт Айваз Баба.

Един от младите офицери, подпоручик Константин Георгиев, роден в Казанлък по време на дежурство на позициите по склоновете на Галичица пише кратко стихотворение от четири куплета, в което описва бойния път на полка, без да знае, че е написал безсмъртните стихове на най-истинската българска войнишка песен.

Музиката е написана по текста на стихотворението от войника Михаил Шекерджиев от Габрово. Той създава мелодията само за една нощ и сформира малка група вдъхновени изпълнители.

Първите слушатели на марша са били писателите Ботю Савов и Димитър Чорбаджийски - Чудомир, също и големия български художник Владимир Димитров - Майстора, който вдъхновен от песента рисува графиката "Българският войник пред Самуиловата крепост".

Години по-късно след края на Европейската война по политически съображения текстът на марша бил променян много пъти. Маршът на българската войнска доблест олицетворява силата и смелостта на българската армия.