Само това е записано в именника на българските канове за втория ни владетел Тервел. Текучитем е година овен, осми месец. Както съм писал в темата" Българския календар" владетелят при българите се възкачва на престола на празничен ден. За осмия месец празникът е осмия ден. 
При кан Тервел няма как да се чака празника, защото кан Аспарух умира в една успешна война срещу хазарите през 700 г. и не може престолът да остане празен. На осмия ден от осмия месец официално Тервел стъпва на престола като владетел на Дунавска България. За първите години на управлението до 705 не се споменава никъде нищо.
Вероятно той е уредил граничните спорове на северните и североизточните граници с хазарите и аварите. Управлението му започва непосредствено след смъртта на баща му кана Ювиги Аспарух. В научните среди е приета да е 700 година. 

Според Именник на българските канове той е син на кан Аспарух и управлява 21 години (до 721 година). Той е единственият български и първият въобще човек извън Византийската империя, който получава титлата „кесар” (705 година), която е втора в империята и запазена за престолонаследника. Тервел е една наистина интересна личност в българската история. Прекрасен дипломат, стратег и съзидател. Именно на него се пада честа да изгради и да утвърди новата държава. Получаването на титлата "кесар" изложило в очите на византийците и без това разклатения престиж на императора. Никога дотогава, а и никога след това, тази титла не била давана на чужденец, а и по този начин Тервел вече получил правата на легитимен владетел над територии, които доскоро били собственост на Византийската империя. 

Според легендата през 705 г. Юстиниан II Ринотмет – императорът с отрязания нос, бяга от заточение в Херсон, намиращ се на Кримския полуостров, и след много перипетии се озовава при Тервел. Двамата сключват сделка – Юстиниан с помощта на 15 000 българи стига до Константинопол и след преврат си връща короната. 
С помощта на кан Тервел императорът повторно се качва на византийския престол. След което Тервел получава областта Загоре, скъпи дарове и титлата кесар. Според легендата Юстиниан накарал Тервел да забие копието си в земята и да опре на него щита си. Условията може би предварително са били договорени. После византийцитe насипват върху тях злато и скъпоценности, докато ги покриват изцяло). 
Въпреки приятелските си чувства един към друг и помощта, император Юстиниан II, подтикнат от обкръжението си в двореца нарушава договорът. Почувствал се по-силен и утвърден на престола в Константинопол той организира поход срещу българите, за да си възвърне областта Загоре. Битката се е състояла край Анхиало( днешно Поморие) и завършва с пълна победа на българите. 
Император Юстиниан бързо възстановява мирните отношения с българите и отстъпва нови малки територии в южна България. След убийството на Юстиниан през 711 г. Тервел продължава да се намесва в делата на Империята. 

Новият император Филипик Вардан не зачита договорът и отказва да плаща годишен данък на Тервел. Затова кан Тервел предприема поход към Византия и побеждава. 
През 712 г. Тервел достига до стените на Константинопол, но Филипик пада от власт. Следващият император Анастасий е враждебно настроен спрямо българите, но през 714 г. преподписва договорът и плаща дължимия данък.Българите ежегодно извършват походи на територията на империята, като този през 716 г. достига до Константинопол. Арабската заплаха и предстояща обсада на византийската столица карат правителството на империята да започне мирни преговори с българите.

През 716 г. сключва мирен договор с новия император Теодосий III, съдържащ четири клаузи. Първата уточнява южната българска граница, която достига до крепостта Милеоне (днешно Ябълково, Хасковско), р. Марица и Странджа и включва областта Загоре, а втората потвърждава годишния данък, който Византия се задължава да изплаща на Българската държава. Император Теодосий III настоява на третата клауза, която предвижда връщане на политически бегълци и оказване на военна помощ в случай на заплаха от трета страна. Разбира се за българите тази клауза е без особено значение, защото по времето на кан Тервел( 700-721 г.), а и много след него веднъж напуснал човек страната няма път назад- при връщането не е добре приет. Важно място в договора заема четвъртата клауза, която урежда търговските взаимоотношения между двете страни. Тя уточнява условията за взаимно изгодна търговия със стоки, снабдени със специален държавен печат. Договорът се явява политически и търговски, защото урежда въпросите за търговията, условията, взаимопомощ при необходимост. 
Кан Тервел по-късно на няколко пъти спазва четвъртата клауза.

По своя характер това е първата в Европа търговска спогодба. Подписаният мирен договор е дотолкова значим за българските владетели, че до падането на България под византийска власт те се опитват да сключват договори, повтарящи неговите клаузи и включващи нови( особено кан Крум). Това говори за неговия интелект, далновидност и прозорливост, липсваща в онези времена, в които всичко се е решавало със силата на меча или копието. Но величието на Кан Тервел не свършва с това. На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III Исавър.Той побързва да преподпише договорът от 716 г. Трябвало според условията ако някой нов владетел се качи на българския или византийския престол той да преподпише. Както се вижда Лъв III Исавър е проумял каква опасност представлява набиращия сила Арабски халифат. До преди половин век никой не е чувал за арабите, а сега били една от най-големите сили. През лятото на същата година Маслама, брат на халифа Сюлейман, преминава Дарданелите и блокира по суша Константинопол със 180-хилядна армия. Флотът на арабския пълководец е също огромен – според арабски източници наброява 2500 кораба.

През 718 година, спазвайки договора, Тервел изпраща армията си на помощ на императора. Тежката зима, гладът и епидемиите са пагубни за обсаждащите по суша. 
Над югоизточна Европа надвиснала смъртна опасност. Българите нападали арабите в гръб и поражението им е страшно.Различни източници не са единодушни относно броят на избитите араби - между 25000 и 30 000 араби край стените на византийската столица. В резултат на българската победа над арабите е преграден пътят им към Балканите и Централна Европа. Поражението на арабите от българи не е първото. През 648 г. кан Кубрат заедно с хазарите нанася тежко поражение на арабите, които преминават прохода Дервент в планината Кавказ и навлизат в територията на Велика България. Предвожда ги третият халиф Осман(644-656 г.). Ислямът е спрян на източната граница на Мала Азия за около 6 века. Тази победа на Кан Тервел е значима не само за Балканите, но и за цяла Европа. Арабите преминават към настъпление към Европа през Гибралтар. Завладяват Иберийския полуостров и навлизат във Франция. Майордомът Карл Мартел ги побеждава при Поатие през 738 г. и ги изтласква на юг от Пиринеите. Съвсем резонно е да се почита първо Тервел, а след него да се поставя Карл Мартел,но в действителност е обратно. 

Намерен е медальон на Тервел, на който се виждат християнски символи и пише" Богородице, пази кесаря Тервел". Това дава основание да се счита, че Тервел е бил християнин по вероизповедание. След 718 г. няма сведения за делата на хан Тервел, но според Именника на българските ханове той управлявал 21 години, т.е. до 721 г.

Активната и гъвкава международна дейност, военната сила и стратегия на хан Тервел допринасят много за укрепването на българската държава през първите десетилетия на VІІІ век. Сключените от него договори с Византия утвърждават България като важна и независима политическа сила в Европейския югоизток. По последните сведения, които съм чел кан Тервел през 721 г. отстъпва престола на сина си, който според именника е неизвестен, а и аз така съм учил по история. Сега се предполага, че името на наследника му е Кормесий.

Една от версиите за Мадарския конник е, че на него е Тервел( темите" Мадарския конник"и "Символите на България"). Обявен е за светец под името св. Тривелий Теоктаст( Тервел богосъзидателен). 

Българският цар Тервел според сведенията на хронистите е дребен на ръст и миролюбив човек. Разбирал е много добре, че опасността, която се задава откъм Изток, е по-страшна от коварствата на византийските императори. Водил е много добре българската външна политика, следял е и се е информирал за събитията в империята. Правилно решава да помогне на Византия срещу атаката на арабите и тръгва на бой с цялата си войска срещу напредващия ислям. 
На 15 август 718 година „трижди великият” владетел на българите кесарят цар Тервел спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която от тогава се смята за съпокровител. 

Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския цар, а Църквата го канонизира за светец. Има три достоверни български извора, които описват живота и делата на княз Тервел – "История славянобългарска" на свети Паисий Хилендарски, 
"История на йеромонах Спиридон" и т.нар. "Зографска българска история". 
При Тервел имаме първото териториално разширение на България.