Навръх шестдесетия си рожден ден Илия Ангелов съветва наборите си да не се предават. На тази чудесна възраст той има млада жена, фенове, пише музика, излиза на сцената... Така че няма разлика с онзи Илия Ангелов, който е бил преди 20 години.
На 14 декември певецът, композиторът, пазарджиклията ще излезе на най-голямата сцена на Националния дворец на културата за грандиозен (поне 150 минути) юбилеен концерт. Изпълнителят на „Душа” и „Блус за двама” се надява, че зала 1 ще бъде пълна, не само защото хиляди млади и стари меломани обичат неговите песни, но и заради приятелитe, които няма да го изоставят и тази вечер. До него ще бъде Милица Божинова, с която изпяха два страхотни дуета, първият от които е класиката на Митко Щерев „Скъпа моя, скъпи мой”, „Ритон”, с последната си песен „Старата снимка ме пита”, написана специално за тях от юбиляря, и, разбира се, Кристина и Михаил Белчеви.
Прожекторите ще осветят и Таня Бойчева, съпругата на певеца, за да прозвучи една семейна балада по стихове на дамата, а музика - на кавалера.
С Таня в планината
„Фиеста” само преди година спечели голямата награда на фестивала „Златен кестен” в Петрич. И след всичко това ще се развихри култовата група „Диана експрес”, с най-големите си хитове, изпълнени от Ангелов. Три дни по-рано, на 11 декември, удоволствието да се порадват на почти същата програма, ще имат и приятелите на Пазарджик.
Детството на Илия, като на всяко, родено в средата на миналия век българче, е белязано със затрупаните от сняг зимни къщи, денонощните игри по тихите улици, приятелите. И, разбира се, акордеонът. В неговия живот той се появи веднага след като дядо му забелязва, колко добре имитира музикантите по телевизията. Тогава цял свят пее „Марина, Марина” на Рико Граната и естествено шлагерът веднага влиза в скромния репертоар на начеващия рокаджия. Но песните на „Битълс” и „Роулинг стонс” не се пеят с акордеон.
Бързо лъскавият инструмент е захвърлен и мястото му в ръцете и душата на младежа заема китарата. С нея се засилва и вътрешното му убеждение, че цял живот ще се занимава с музика. Колкото до учението, там не е голямата му сила. Дългите вечери по забави и вечеринки обикновено приключват с някоя двойка в бележника, но и с това се свиква.
Родителите нито помагат, нито пречат на амбициозния млад артист. Нека сам решава живота си. В същото време залата на младежкия дом в събота е препълнена и бурно аплодира местната рок група на механотехникума, ръководител на която е Илия. Момчетата свирят по бригади, познават ги всичките им връстници, дори записват в радиото. Първият хонорар е събитие. Пет лева, завидна сума дори и за възрастните. Във втори курс рокаджията пали първата цигара, а на 24 години, след два неуспешни опита, успява да ги откаже. И днес той смята, че тогава е постигнал грандиозна победа.
Веднага след казармата Илия прави една от най-успешните ресторантски банди в района. По това време хотел „Орбита” в курорта „Цигов чарк”, до красивия язовир „Батак”, всяка вечер е пълен с млади хора от цял свят. Купонът е до дупка. Или по-точно до сутринта. А центърът му е, разбира се, оркестърът. В репертоара са най-известните песни, които огласят света и родните панаири. Чак от София идват, за да ги слушат. Управата на заведението решава да им плаща по две заплати: като на музиканти и на пикола - само да не си тръгнат. Но на тази земя няма нищо вечно: след две години групата се разпада. Амбициите на Илия да стигнат върха, не са по силите на всички.
И точно в този момент небезизвестният Ицо Петров кани пазарджиклията в своята група. Работят в ресторанта в град Правец. Точно там една вечер пристига Митко Щерев с цялата си нашумяла вече банда „Диана експрес”. Търсят солист на мястото на напусналия ги Георги Станчев.
Решението е взето още същата вечер. Христо Петров дава благословията си и пожелава успех на вече бившия си китарист, а „Диана експрес” вече има нов солист.
Първите концерти на Илия Ангелов с „Диана експрес” са във Виетнам. Следват Лаос и Камбоджа. Турнето продължава един месец. Залите сe атакуват сякаш са бойно поле. Вратите често стават на трески. Интересът е огромен. Във Виетнам десет години не е стъпвала рок група. На първия ред на концерта в столицата Хо Ши Мин са младежи, завършили висшето си образование в България. След време в Пазарджик пристига писмо.
Като се изключат правописните грешки, всичко в него е доста трогателно: „Мен не интересува женен или не, аз теб обичам.” Ясно и кратко. Опитите на солиста да излезе на кафе с една от сервитьорките в ресторанта обаче претърпяват пълен крах. Отказът е изключително категоричен.
Красавицата взима 150 донги (три долара) на месец. Ако я видят с чужденец, ще ги загуби и ще я изпратят на оризищата. Твърде голяма жертва дори за такъв красавец като българския ухажьор. Следва месец в Куба. Концерти по площадите из целия остров и най-голямата хаванска зала „Карл Маркс”.
В това време най-новият албум на „Диана експрес” вече се разграбва от родните меломани. Песента дала името му „Молитва за дъжд” и „Северина” печелят всички класации, а Илия Ангелов усеща на плещите си сладостта и тежестта на славата. В Пазарджик всички, дори и тези, които някога се правеха, че не го познават, вече искат да му бъдат приятели. На улицата се обръщат да го огледат. Недостъпната музикална гилдия вече го има за свой. Животът става далеч по-различен и приятен, но това не е повод за главозамайване.
Първата си песен Илия Ангелов пише още като ученик. Тя е по стихотворението на Яворов „Овчарска песен” и записана в радио София. Следват три парчета за албум на „Диана експрес”, който така и не вижда бял свят. След промените на 10 ноември 1989 година Илия настоява пред Митко да направят песен за демокрацията. Той е против. Солистът обаче продължава да упорства. Накрая Щерев му изпраща един текст на Александър Петров. Нека опита. Така се ражда синият химн „Утре започва от днес”. Той става мото на предизборната кампания на СДС. Пеят го на многолюдни митинги, а авторът му, който по това време е на работа в Гърция, го слуша по радиото.
След концерт на “Диана експрес” в Лондон
Идеята, или по-точно поканата, Илия да напише песен са поредният „Златен Орфей”, е на поета Живко Колев. Ангелов още същия ден изпраща една от темите, върху които вече е работил, а на другата вечер вече пее готовата песен: „Ключ от чужда стая” става хитът на 1995 година и категорично печели голямата награда „Златният Орфей”. С парите от нея пък авторът записва първия си самостоятелен албум, в който звучат дванадесет авторски песни.
„Ключ от чужда стая” е песен за тайната любов, за изневярата. Мнозина твърдят: Тази песен е написана за мен. Няма мъж, който да не е ползвал ключ от чужда стая, смее се Илия. Странното обаче е, че когато изпълнявам тази песен, дамите ръкопляскат по-възторжено.
Няма нищо общо между мен и Георги Станчев
- Песента, която ви е развълнувала силно?
- Когато Михаил Белчев ми изпя „Откровение” по моя музика, и аз, и покойната ми съпруга се разплакахме. Песента стана хит. Писал съм още за „Ритон”, Богдан Томов и голяма чест: две песни, които Лили Иванова хареса и веднага включи в поредния си албум. Мой е и химнът на учителския синдикат „Подкрепа”.
- Останахте до край с Митко Щерев и „Диана експрес”. Подобни дълголетни сътрудничества не са толкова много в нашата попгилдия?
- Композициите на Митко имат много общо с мен. Не всяка музика става за всеки певец. Ние пеем различно. Например песента „Синева” от Александър Йосифов, преди да бъде изпята от Васил Найденов и „Диана експрес”, е записвана от още двама певци. Никой обаче не знае за това.
Вероятно сме си паснали с Митко и затова сме заедно. Човек трябва да гледа важните неща. Маловажните най-често пречат.
- Концертът, който няма да забравите?
- Много са. Дори не знам колко песни съм изпял. В тогавашния Съветски съюз изпълнявах „Изгубена любов”, много трудна балада. На края групата спира, а аз завършвам със страхотни височини. Сам. И тогава руснаците направо се хипнотизираха. Ставаха на крака, ръкопляскаха като луди и скандираха: „Молодци”. Покланяли сме се по седем пъти. А залата все така продължава да бъде права. Това не може да се забрави. Въобще руската публика е много емоционална.
- А концерта, който не искате да си спомните?
- Миналата година на празник на Националното радио пеех „Душа”. Зад мен „Диана експрес” и голям симфоничен оркестър. Страхотно. Но се разболях, точно когато не трябваше, на две три места гласа ми прескочи ужасно. Беше много гадно.
- Гласът ви се определя като един от най-уникалните у нас?
- На мен ми е странно, че много пъти са ни бъркали с Георги Станчев. Разликата между нас е доста сериозна. Той е алтино, немутирал детски глас и не спада към мъжките. Освен това неговият диопазон е доста различен от моя. Аз съм лиричен тенор, най-високият глас при мъжете. Преди години Станчев много пъти ме е нападал във вестниците, че го имитирам. Не знам защо...
- Преживяхте невероятни неща. За съжаление вашата съпруга Лили си отиде твърде млада. Преживяхте го твърде тежко. Скрихте се. Отбягвахте всякакви срещи и приятели.
- Отбягвах не е точната дума. Просто не знаех как да се впиша в новата ситуация. Внушавах си, че след като съм тъжен, нямам право да се събирам с други хора, за да не преча на веселбата им. Предпочитах да не се срещам с никой, въпреки че ми беше тежко да съм сам. Спаси ме музиката. С Митко имахме много участия и това бе поводът да се виждам с други хора. Иначе нямаше да изляза от къщи. Беше много зле.
- Как се пее, когато ти е тъжно и душата е стегната?
- Много трудно. Имало е много случаи, когато за секунди нещо ми засяда в гърлото и спирам.
Исак ГОЗЕС
Експресът от София за Ямбол даде името на групата – снимката с влака
Не съм очаквал на 54 години да срещна някой, с когото да се харесаме и разбираме. На тази възраст човек има изградени вкусове, предпочитания, начин на живот. Смятах, че ще имам някакви мимолетни връзки, които да ме държат в нормално положение. Не съм вярвал обаче, че ще намеря жена, с която да си паснем във всяко едно отношение. Таня ми хареса от пръв поглед. Срещнахме се и не се разделихме повече. Още на другия ден тя написа стихотворение. После още едно. И така всеки ден, докато се роди стихосбирката й „Ранена свобода”.
Не мога да си спомня точно как стана, но сигурно съм чул Таня да припява и тогава съм я накарал да пеем заедно. Имаме вече доста дуети. Тя го прави с голямо удоволствие. Публиката усеща, че е искрена. И много й се радва. В едно интервю Таня казва, че винаги е вървяла към мен. Началото обаче за всички беше трудно. Дъщеря ми имаше съпруг и деца, но синът ми беше абитуриент, трябваше да кандидатства. Успя. Сега вече всичко е наред. Всеки е щастлив сам за себе си и всички - заедно.
От близо година пиша биографична книга. Не е никак лесно човек отново да премине през живота си и подреди събитията и хората в него. Искам да опиша не само музикалния, но и пътя си на човек. Да кажа кое и как се е случило през годините. Съзнавам, че една такава книга изисква куража да бъдеш искрен докрай. Опитвам се и мисля, че успявам. Не искам биографията ми да печели популярност и да се продава заради евтини сензации. Не това е целта ми. Вече съм написал всичко и Таня го редактира. Преди месец, след концерт, един човек дойде, стисна ми ръката и ми каза: Илия Ангелов -човекът в сянка, но винаги на предна линия. Това ще бъде и заглавието на книгата ми.
На 14 декември певецът, композиторът, пазарджиклията ще излезе на най-голямата сцена на Националния дворец на културата за грандиозен (поне 150 минути) юбилеен концерт. Изпълнителят на „Душа” и „Блус за двама” се надява, че зала 1 ще бъде пълна, не само защото хиляди млади и стари меломани обичат неговите песни, но и заради приятелитe, които няма да го изоставят и тази вечер. До него ще бъде Милица Божинова, с която изпяха два страхотни дуета, първият от които е класиката на Митко Щерев „Скъпа моя, скъпи мой”, „Ритон”, с последната си песен „Старата снимка ме пита”, написана специално за тях от юбиляря, и, разбира се, Кристина и Михаил Белчеви.
Прожекторите ще осветят и Таня Бойчева, съпругата на певеца, за да прозвучи една семейна балада по стихове на дамата, а музика - на кавалера.
С Таня в планината
„Фиеста” само преди година спечели голямата награда на фестивала „Златен кестен” в Петрич. И след всичко това ще се развихри култовата група „Диана експрес”, с най-големите си хитове, изпълнени от Ангелов. Три дни по-рано, на 11 декември, удоволствието да се порадват на почти същата програма, ще имат и приятелите на Пазарджик.
Детството на Илия, като на всяко, родено в средата на миналия век българче, е белязано със затрупаните от сняг зимни къщи, денонощните игри по тихите улици, приятелите. И, разбира се, акордеонът. В неговия живот той се появи веднага след като дядо му забелязва, колко добре имитира музикантите по телевизията. Тогава цял свят пее „Марина, Марина” на Рико Граната и естествено шлагерът веднага влиза в скромния репертоар на начеващия рокаджия. Но песните на „Битълс” и „Роулинг стонс” не се пеят с акордеон.
Бързо лъскавият инструмент е захвърлен и мястото му в ръцете и душата на младежа заема китарата. С нея се засилва и вътрешното му убеждение, че цял живот ще се занимава с музика. Колкото до учението, там не е голямата му сила. Дългите вечери по забави и вечеринки обикновено приключват с някоя двойка в бележника, но и с това се свиква.
Родителите нито помагат, нито пречат на амбициозния млад артист. Нека сам решава живота си. В същото време залата на младежкия дом в събота е препълнена и бурно аплодира местната рок група на механотехникума, ръководител на която е Илия. Момчетата свирят по бригади, познават ги всичките им връстници, дори записват в радиото. Първият хонорар е събитие. Пет лева, завидна сума дори и за възрастните. Във втори курс рокаджията пали първата цигара, а на 24 години, след два неуспешни опита, успява да ги откаже. И днес той смята, че тогава е постигнал грандиозна победа.
Веднага след казармата Илия прави една от най-успешните ресторантски банди в района. По това време хотел „Орбита” в курорта „Цигов чарк”, до красивия язовир „Батак”, всяка вечер е пълен с млади хора от цял свят. Купонът е до дупка. Или по-точно до сутринта. А центърът му е, разбира се, оркестърът. В репертоара са най-известните песни, които огласят света и родните панаири. Чак от София идват, за да ги слушат. Управата на заведението решава да им плаща по две заплати: като на музиканти и на пикола - само да не си тръгнат. Но на тази земя няма нищо вечно: след две години групата се разпада. Амбициите на Илия да стигнат върха, не са по силите на всички.
И точно в този момент небезизвестният Ицо Петров кани пазарджиклията в своята група. Работят в ресторанта в град Правец. Точно там една вечер пристига Митко Щерев с цялата си нашумяла вече банда „Диана експрес”. Търсят солист на мястото на напусналия ги Георги Станчев.
Решението е взето още същата вечер. Христо Петров дава благословията си и пожелава успех на вече бившия си китарист, а „Диана експрес” вече има нов солист.
Първите концерти на Илия Ангелов с „Диана експрес” са във Виетнам. Следват Лаос и Камбоджа. Турнето продължава един месец. Залите сe атакуват сякаш са бойно поле. Вратите често стават на трески. Интересът е огромен. Във Виетнам десет години не е стъпвала рок група. На първия ред на концерта в столицата Хо Ши Мин са младежи, завършили висшето си образование в България. След време в Пазарджик пристига писмо.
Като се изключат правописните грешки, всичко в него е доста трогателно: „Мен не интересува женен или не, аз теб обичам.” Ясно и кратко. Опитите на солиста да излезе на кафе с една от сервитьорките в ресторанта обаче претърпяват пълен крах. Отказът е изключително категоричен.
Красавицата взима 150 донги (три долара) на месец. Ако я видят с чужденец, ще ги загуби и ще я изпратят на оризищата. Твърде голяма жертва дори за такъв красавец като българския ухажьор. Следва месец в Куба. Концерти по площадите из целия остров и най-голямата хаванска зала „Карл Маркс”.
В това време най-новият албум на „Диана експрес” вече се разграбва от родните меломани. Песента дала името му „Молитва за дъжд” и „Северина” печелят всички класации, а Илия Ангелов усеща на плещите си сладостта и тежестта на славата. В Пазарджик всички, дори и тези, които някога се правеха, че не го познават, вече искат да му бъдат приятели. На улицата се обръщат да го огледат. Недостъпната музикална гилдия вече го има за свой. Животът става далеч по-различен и приятен, но това не е повод за главозамайване.
Първата си песен Илия Ангелов пише още като ученик. Тя е по стихотворението на Яворов „Овчарска песен” и записана в радио София. Следват три парчета за албум на „Диана експрес”, който така и не вижда бял свят. След промените на 10 ноември 1989 година Илия настоява пред Митко да направят песен за демокрацията. Той е против. Солистът обаче продължава да упорства. Накрая Щерев му изпраща един текст на Александър Петров. Нека опита. Така се ражда синият химн „Утре започва от днес”. Той става мото на предизборната кампания на СДС. Пеят го на многолюдни митинги, а авторът му, който по това време е на работа в Гърция, го слуша по радиото.
След концерт на “Диана експрес” в Лондон
Идеята, или по-точно поканата, Илия да напише песен са поредният „Златен Орфей”, е на поета Живко Колев. Ангелов още същия ден изпраща една от темите, върху които вече е работил, а на другата вечер вече пее готовата песен: „Ключ от чужда стая” става хитът на 1995 година и категорично печели голямата награда „Златният Орфей”. С парите от нея пък авторът записва първия си самостоятелен албум, в който звучат дванадесет авторски песни.
„Ключ от чужда стая” е песен за тайната любов, за изневярата. Мнозина твърдят: Тази песен е написана за мен. Няма мъж, който да не е ползвал ключ от чужда стая, смее се Илия. Странното обаче е, че когато изпълнявам тази песен, дамите ръкопляскат по-възторжено.
Няма нищо общо между мен и Георги Станчев
- Песента, която ви е развълнувала силно?
- Когато Михаил Белчев ми изпя „Откровение” по моя музика, и аз, и покойната ми съпруга се разплакахме. Песента стана хит. Писал съм още за „Ритон”, Богдан Томов и голяма чест: две песни, които Лили Иванова хареса и веднага включи в поредния си албум. Мой е и химнът на учителския синдикат „Подкрепа”.
- Останахте до край с Митко Щерев и „Диана експрес”. Подобни дълголетни сътрудничества не са толкова много в нашата попгилдия?
- Композициите на Митко имат много общо с мен. Не всяка музика става за всеки певец. Ние пеем различно. Например песента „Синева” от Александър Йосифов, преди да бъде изпята от Васил Найденов и „Диана експрес”, е записвана от още двама певци. Никой обаче не знае за това.
Вероятно сме си паснали с Митко и затова сме заедно. Човек трябва да гледа важните неща. Маловажните най-често пречат.
- Концертът, който няма да забравите?
- Много са. Дори не знам колко песни съм изпял. В тогавашния Съветски съюз изпълнявах „Изгубена любов”, много трудна балада. На края групата спира, а аз завършвам със страхотни височини. Сам. И тогава руснаците направо се хипнотизираха. Ставаха на крака, ръкопляскаха като луди и скандираха: „Молодци”. Покланяли сме се по седем пъти. А залата все така продължава да бъде права. Това не може да се забрави. Въобще руската публика е много емоционална.
- А концерта, който не искате да си спомните?
- Миналата година на празник на Националното радио пеех „Душа”. Зад мен „Диана експрес” и голям симфоничен оркестър. Страхотно. Но се разболях, точно когато не трябваше, на две три места гласа ми прескочи ужасно. Беше много гадно.
- Гласът ви се определя като един от най-уникалните у нас?
- На мен ми е странно, че много пъти са ни бъркали с Георги Станчев. Разликата между нас е доста сериозна. Той е алтино, немутирал детски глас и не спада към мъжките. Освен това неговият диопазон е доста различен от моя. Аз съм лиричен тенор, най-високият глас при мъжете. Преди години Станчев много пъти ме е нападал във вестниците, че го имитирам. Не знам защо...
- Преживяхте невероятни неща. За съжаление вашата съпруга Лили си отиде твърде млада. Преживяхте го твърде тежко. Скрихте се. Отбягвахте всякакви срещи и приятели.
- Отбягвах не е точната дума. Просто не знаех как да се впиша в новата ситуация. Внушавах си, че след като съм тъжен, нямам право да се събирам с други хора, за да не преча на веселбата им. Предпочитах да не се срещам с никой, въпреки че ми беше тежко да съм сам. Спаси ме музиката. С Митко имахме много участия и това бе поводът да се виждам с други хора. Иначе нямаше да изляза от къщи. Беше много зле.
- Как се пее, когато ти е тъжно и душата е стегната?
- Много трудно. Имало е много случаи, когато за секунди нещо ми засяда в гърлото и спирам.
Исак ГОЗЕС
Експресът от София за Ямбол даде името на групата – снимката с влака
Не съм очаквал на 54 години да срещна някой, с когото да се харесаме и разбираме. На тази възраст човек има изградени вкусове, предпочитания, начин на живот. Смятах, че ще имам някакви мимолетни връзки, които да ме държат в нормално положение. Не съм вярвал обаче, че ще намеря жена, с която да си паснем във всяко едно отношение. Таня ми хареса от пръв поглед. Срещнахме се и не се разделихме повече. Още на другия ден тя написа стихотворение. После още едно. И така всеки ден, докато се роди стихосбирката й „Ранена свобода”.
Не мога да си спомня точно как стана, но сигурно съм чул Таня да припява и тогава съм я накарал да пеем заедно. Имаме вече доста дуети. Тя го прави с голямо удоволствие. Публиката усеща, че е искрена. И много й се радва. В едно интервю Таня казва, че винаги е вървяла към мен. Началото обаче за всички беше трудно. Дъщеря ми имаше съпруг и деца, но синът ми беше абитуриент, трябваше да кандидатства. Успя. Сега вече всичко е наред. Всеки е щастлив сам за себе си и всички - заедно.
От близо година пиша биографична книга. Не е никак лесно човек отново да премине през живота си и подреди събитията и хората в него. Искам да опиша не само музикалния, но и пътя си на човек. Да кажа кое и как се е случило през годините. Съзнавам, че една такава книга изисква куража да бъдеш искрен докрай. Опитвам се и мисля, че успявам. Не искам биографията ми да печели популярност и да се продава заради евтини сензации. Не това е целта ми. Вече съм написал всичко и Таня го редактира. Преди месец, след концерт, един човек дойде, стисна ми ръката и ми каза: Илия Ангелов -човекът в сянка, но винаги на предна линия. Това ще бъде и заглавието на книгата ми.
