В предишен брой на „ШОУ” „ходещият сеизмограф” и дъщеря на бившето величие Живко Попов – Мая Попова, се реши да разкаже от името на баща си малко известни епизоди от житието-битието на фамилия Живкови преди и след 1989 г., които след време може да влязат в учебниците по история в раздел „Истината за мистериозния български преход...”
Специално за „ШОУ” следва продължение на този разговор с Мая Попова.
- С кого да се захванем най-напред?
- Първото име, което ми изплува в спомените, е на Димитър Стоянов. Той беше последният и най-дългогодишният вътрешен министър преди преврата. А навярно и най-дълго оцелелият висш функционер след самия Тодор Живков. Цели 17 години на поста си до самия 10 ноември 1989 г.
Била съм малка по ония времена. Говоря по споделени спомени на татко, а и лично мои, естествено с по-късна дата. Става въпрос за паралелните структури зад официалната власт. Те не са изобретение на днешната демокрация, знам го от татко ми. Тогава те са били движени, най-вероятно съвсем пряко и лично, от Димитър Стоянов.
Става въпрос за структури, чиято дейност, дори извън най-секретната информация, придвижвана към върха, т.е. към самия Тодор Живков, е била тайна. Целта е била следене, събиране на информация и контрол над най-близкото обкръжение на Тодор Живков в името на контрол над властта и облагите от нея.
Естествено вниманието е било заострено най-вече при евентуална екстремна ситуация коя група ще наследи властта. Най-елементарният пример е авантюрата с експедицията в търсенето на гробницата на богинята котка Бастет в Странджа. Тя се приписа като поредната безумна приумица на Людмила, а от татко ми знам, че това е нещо като активно мероприятие на паралелните структури за нейното компрометиране. Акцията е била организирана от тези структури и с личната благословия на Димитър Стоянов, без знанието на Людмила Живкова и на Тодор Живков. Нейният провал и безумие накрая естествено е вписан като поредната тайна „черна точка” в „черното й досие” за пред татко й.
- Защо му е на Димитър Стоянов да удря косвено самата дъщеря на Тодор Живков?
- Защото въпреки всичко в личния му донос на колене все пак е имало и частица истина, до която са се добрали паралелните структури. Макар че тази частица истина е внушавана от тези структури по един силно изкривен и хиперболизиран начин. За какво става въпрос: Вие не сте ли чували за тайния сейф на Людмила Живкова, до който са се докопали паралелните структури след смъртта й?! – В тайния й сейф е имало документални свидетелства с нейни записки, в които крои планове за едно бъдещо управление с ново правителство, нови хора и т.н. Разбираемо е, че в плановете й не са влизали хора като Димитър Стоянов и неговите паралелни структури. Както впрочем и Милко Балев, ако говорим персонално, който, доколкото знам, е бил нещо като съпредседател на тези паралелни структури.
- Извинявайте, но вие откъде имате информация за конспиративния разговор на четири очи между Тодор Живков и Димитър Стоянов?
- От собствените му откровения пред неговата медицинска сестра Бойка. Това е единственият човек, на когото Тодор Живков се е доверявал в последните си години. Пред нея в годините на усамотение и размисъл е признал следното: „Знаеш ли, че един от моите най-верни и свестни хора беше Живко Попов...” А вие ми говорите за някакви изчезнали милиони от фонд „Културно наследство” с негово участие като дясна ръка на Людмила Живкова! Баща ми не е подписал и един документ, от което би се облагодетелствал.
- Но получи 20-годишна присъда...
- Да, получи. Но да сте чули за Милко Балев, да сте чували за КГБ? Единственият човек, който можеше да спаси татко, беше Григор Шопов, но не го направи, защото това означаваше да се самоубие...Вече ви казах, че бившият ми свекър Цветан Бояджиев, като пряк отговорник към УБО за зона „Бояна” знаеше всичко: кога синът на Милко Балев е пръднал, или някой друг се е осрал, с извинение; как си отиде Людмила Живкова и т. н. Е, никога не проговори за нищо, само ми е намеквал: „ Мая, знам толкова много неща, че сам се ужасявам от това, което знам!..” Никога не проговори какво знае, но го убиха в Правителствена болница. За...всеки случай!
След смъртта му се случи невинен на пръв поглед инцидент с жена му, в резултат на който повехна, скоро изпадна в 2-годишна кома и също почина, без да се събуди. Но не съм ви споменавала нищо за смъртта на Емил Александров, който си бил признал повече от това, което бил направил. В същата болница него го умъртвиха с кръвоизлив в стомаха. Оставиха го да изкърви докрай, без да е имал никога язва или каквито и да е стомашни проблеми. Вече съм ви разказвала за мама Юле, която накараха да влезе в болница за общо укрепване и я закрепиха в моргата. А къде отиде малкият син на самия Григор Шопов – красавецът Иван Шопов? - Отиде в гроба.
Също по много странен начин. Не зная кой го заведе там, но бяха много близки с Димитър Иванов, работеше при него в „Арес”, застрахователното дружество на „Мулти”. Ние с Иван също бяхме много близки. Преди да си замине от белия свят, веднъж сме на кафе, с нас беше и Краси Иванджийски – издателят на „Строго секретно”.
Говорим си и аз имах глупостта да изтърся за един много страшен човек: „Айде бе, вие всички работите за него!?” В този момент това свястно момче Ванчо, както си пиеше бирата, изведнъж изригна, вдигна шишето и извика: „Момиче, ще ти пръсна тая бутилка в главата, ти не знаеш какво говориш бе!..” Изпаднах в шок. Последното, което успях да чуя, беше един приглушен глас: „Знаеш ли, че при него всичко е въпрос на доза, щото ако се нашмърка, може и да те убие?!” Чий беше този глас вече не съм сигурна...
- Аз пък не съм сигурен къде, но със сигурност някъде някой спомена, че „сивият кардинал” на Тодор Живков доставял за Политбюро елитни и проверени от ДС проститутки и още преди 1989 г. изготвил списък на бъдещите СДС активисти. Да не би името на страшния наркоман да е Милко Балев? Все пак твърдите, че е бил нещо като съпредседател на паралелните структури навремето, а и надживява Тодор Живков с цели 16 години?
- А, не, в никакъв случай. Елитните проститутки за Политбюро и ЦК на БКП ги доставяше Илия Павлов. Именно от осигуряването на момичета тръгна кариерата му. Тогава да е бил на не повече 25-26 години. Колкото до Милко Балев, той беше просто един похотлив човек. Един-единствен път съм била в неговия кабинет, няма значение с кого и по какъв повод, но излязох червена като роклята си, която беше с цвят на божур. С такъв похотлив поглед ме гледаше през цялото време. Илия Павлов се опита да ме сваля само веднъж, но никога не е бил похотлив натрапник. И понеже пак намесихте паралелните структури, ще ви кажа, че най-голямата похот на Милко Балев беше не към жените, а към властта. Всички от Политбюро след смъртта на Людмила се криеха като мишки, защото на практика същинската власт беше узурпирана от Милко Балев.
- Вече разбрах, че само при споменаването му, името на Димитър Иванов може да докара до прединфарктно състояние баща ви и да предизвиква алергия в самата вас. Все пак вярно ли е това, което твърди в книгата си – че Луканов предлагал брак „по целесъобразност” на Людмила Живкова?
- В интерес на истината ние с Димитър Иванов бяхме близки в един период. Преди да почине, когато вече беше много болен, буквално от смъртния си одър Григор Шопов го закле:”Върни Мая в телевизията, обещал съм!..” И той го направи. Но това се случи по времето, когато Митко още не беше отишъл в „Мултигруп”. После там той се нагълта с пари и стана съвсем друг човек. Както и да е...Виж, това за Луканов и Людмила е вярно. Но още по-вярно е, че Людмила Живкова най-много я сваляше Александър Лилов. Знам, че той е пил шампанско от нейната обувка, за да й докаже колко много я обича.
Нещо като в приказката, където принцът нахлузва кристалната обувчица върху крачето на Пепеляшка, за да я превърне в принцеса, но Людмила завинаги си остана вярна на Ванчо, говоря за Иван Славков. Като заговорихме за любов, знаете ли, че имам един уникален епизод в най-тежкия си период. Става въпрос за Жени Живкова. Прибирам се в Бояна, тръгвам към нашия си двор там, и някой вика след мен: „Мая, Мая!..” Обръщам се, беше Жени Живкова. Плаче, сълзите й се стичаха под очилата, тръгна да ме прегръща, но прегръдката беше формална, защото тогава татко беше в затвора и бях ядосана на фамилията им. Но, да продължа – Жени плачеше, явно нещо във вилата им се беше случило и женските й силици не бяха издържали. Вероятно имаше връзка с тоя пустия Андрей Руснака, за когото насила я омъжиха, а тя си имаше друга, истинска любов. Вече беше на края на бременността си – след ден-два роди голямата си дъщеря Людмила.
- Много смърт, много любов и драми... Явно и на елита по онова време не му е било лесно?
- Така си беше. А знаете ли, че вторият ми съпруг Пламен е генералски син? Казвам го, защото става дума за същия този ген. Бъчваров, който беше заклет, но труден за елиминиране противник. Него го уби най-мистериозната самолетна катастрофа – тази край Братислава, в която загинаха Паша Христова, оперната прима Катя Попова и много български и чужди функционери и дипломати, които се прибираха за историческия конгрес на БКП. За тази катастрофа Пламен може да ви разкаже много неща. Нещо много се раздрънках, ама ако ще ме убиват, да ме убиват...
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
Специално за „ШОУ” следва продължение на този разговор с Мая Попова.
- С кого да се захванем най-напред?
- Първото име, което ми изплува в спомените, е на Димитър Стоянов. Той беше последният и най-дългогодишният вътрешен министър преди преврата. А навярно и най-дълго оцелелият висш функционер след самия Тодор Живков. Цели 17 години на поста си до самия 10 ноември 1989 г.
Била съм малка по ония времена. Говоря по споделени спомени на татко, а и лично мои, естествено с по-късна дата. Става въпрос за паралелните структури зад официалната власт. Те не са изобретение на днешната демокрация, знам го от татко ми. Тогава те са били движени, най-вероятно съвсем пряко и лично, от Димитър Стоянов.
Става въпрос за структури, чиято дейност, дори извън най-секретната информация, придвижвана към върха, т.е. към самия Тодор Живков, е била тайна. Целта е била следене, събиране на информация и контрол над най-близкото обкръжение на Тодор Живков в името на контрол над властта и облагите от нея.
Естествено вниманието е било заострено най-вече при евентуална екстремна ситуация коя група ще наследи властта. Най-елементарният пример е авантюрата с експедицията в търсенето на гробницата на богинята котка Бастет в Странджа. Тя се приписа като поредната безумна приумица на Людмила, а от татко ми знам, че това е нещо като активно мероприятие на паралелните структури за нейното компрометиране. Акцията е била организирана от тези структури и с личната благословия на Димитър Стоянов, без знанието на Людмила Живкова и на Тодор Живков. Нейният провал и безумие накрая естествено е вписан като поредната тайна „черна точка” в „черното й досие” за пред татко й.
- Защо му е на Димитър Стоянов да удря косвено самата дъщеря на Тодор Живков?
- Защото въпреки всичко в личния му донос на колене все пак е имало и частица истина, до която са се добрали паралелните структури. Макар че тази частица истина е внушавана от тези структури по един силно изкривен и хиперболизиран начин. За какво става въпрос: Вие не сте ли чували за тайния сейф на Людмила Живкова, до който са се докопали паралелните структури след смъртта й?! – В тайния й сейф е имало документални свидетелства с нейни записки, в които крои планове за едно бъдещо управление с ново правителство, нови хора и т.н. Разбираемо е, че в плановете й не са влизали хора като Димитър Стоянов и неговите паралелни структури. Както впрочем и Милко Балев, ако говорим персонално, който, доколкото знам, е бил нещо като съпредседател на тези паралелни структури.
- Извинявайте, но вие откъде имате информация за конспиративния разговор на четири очи между Тодор Живков и Димитър Стоянов?
- От собствените му откровения пред неговата медицинска сестра Бойка. Това е единственият човек, на когото Тодор Живков се е доверявал в последните си години. Пред нея в годините на усамотение и размисъл е признал следното: „Знаеш ли, че един от моите най-верни и свестни хора беше Живко Попов...” А вие ми говорите за някакви изчезнали милиони от фонд „Културно наследство” с негово участие като дясна ръка на Людмила Живкова! Баща ми не е подписал и един документ, от което би се облагодетелствал.
- Но получи 20-годишна присъда...
- Да, получи. Но да сте чули за Милко Балев, да сте чували за КГБ? Единственият човек, който можеше да спаси татко, беше Григор Шопов, но не го направи, защото това означаваше да се самоубие...Вече ви казах, че бившият ми свекър Цветан Бояджиев, като пряк отговорник към УБО за зона „Бояна” знаеше всичко: кога синът на Милко Балев е пръднал, или някой друг се е осрал, с извинение; как си отиде Людмила Живкова и т. н. Е, никога не проговори за нищо, само ми е намеквал: „ Мая, знам толкова много неща, че сам се ужасявам от това, което знам!..” Никога не проговори какво знае, но го убиха в Правителствена болница. За...всеки случай!
След смъртта му се случи невинен на пръв поглед инцидент с жена му, в резултат на който повехна, скоро изпадна в 2-годишна кома и също почина, без да се събуди. Но не съм ви споменавала нищо за смъртта на Емил Александров, който си бил признал повече от това, което бил направил. В същата болница него го умъртвиха с кръвоизлив в стомаха. Оставиха го да изкърви докрай, без да е имал никога язва или каквито и да е стомашни проблеми. Вече съм ви разказвала за мама Юле, която накараха да влезе в болница за общо укрепване и я закрепиха в моргата. А къде отиде малкият син на самия Григор Шопов – красавецът Иван Шопов? - Отиде в гроба.
Също по много странен начин. Не зная кой го заведе там, но бяха много близки с Димитър Иванов, работеше при него в „Арес”, застрахователното дружество на „Мулти”. Ние с Иван също бяхме много близки. Преди да си замине от белия свят, веднъж сме на кафе, с нас беше и Краси Иванджийски – издателят на „Строго секретно”.
Говорим си и аз имах глупостта да изтърся за един много страшен човек: „Айде бе, вие всички работите за него!?” В този момент това свястно момче Ванчо, както си пиеше бирата, изведнъж изригна, вдигна шишето и извика: „Момиче, ще ти пръсна тая бутилка в главата, ти не знаеш какво говориш бе!..” Изпаднах в шок. Последното, което успях да чуя, беше един приглушен глас: „Знаеш ли, че при него всичко е въпрос на доза, щото ако се нашмърка, може и да те убие?!” Чий беше този глас вече не съм сигурна...
- Аз пък не съм сигурен къде, но със сигурност някъде някой спомена, че „сивият кардинал” на Тодор Живков доставял за Политбюро елитни и проверени от ДС проститутки и още преди 1989 г. изготвил списък на бъдещите СДС активисти. Да не би името на страшния наркоман да е Милко Балев? Все пак твърдите, че е бил нещо като съпредседател на паралелните структури навремето, а и надживява Тодор Живков с цели 16 години?
- А, не, в никакъв случай. Елитните проститутки за Политбюро и ЦК на БКП ги доставяше Илия Павлов. Именно от осигуряването на момичета тръгна кариерата му. Тогава да е бил на не повече 25-26 години. Колкото до Милко Балев, той беше просто един похотлив човек. Един-единствен път съм била в неговия кабинет, няма значение с кого и по какъв повод, но излязох червена като роклята си, която беше с цвят на божур. С такъв похотлив поглед ме гледаше през цялото време. Илия Павлов се опита да ме сваля само веднъж, но никога не е бил похотлив натрапник. И понеже пак намесихте паралелните структури, ще ви кажа, че най-голямата похот на Милко Балев беше не към жените, а към властта. Всички от Политбюро след смъртта на Людмила се криеха като мишки, защото на практика същинската власт беше узурпирана от Милко Балев.
- Вече разбрах, че само при споменаването му, името на Димитър Иванов може да докара до прединфарктно състояние баща ви и да предизвиква алергия в самата вас. Все пак вярно ли е това, което твърди в книгата си – че Луканов предлагал брак „по целесъобразност” на Людмила Живкова?
- В интерес на истината ние с Димитър Иванов бяхме близки в един период. Преди да почине, когато вече беше много болен, буквално от смъртния си одър Григор Шопов го закле:”Върни Мая в телевизията, обещал съм!..” И той го направи. Но това се случи по времето, когато Митко още не беше отишъл в „Мултигруп”. После там той се нагълта с пари и стана съвсем друг човек. Както и да е...Виж, това за Луканов и Людмила е вярно. Но още по-вярно е, че Людмила Живкова най-много я сваляше Александър Лилов. Знам, че той е пил шампанско от нейната обувка, за да й докаже колко много я обича.
Нещо като в приказката, където принцът нахлузва кристалната обувчица върху крачето на Пепеляшка, за да я превърне в принцеса, но Людмила завинаги си остана вярна на Ванчо, говоря за Иван Славков. Като заговорихме за любов, знаете ли, че имам един уникален епизод в най-тежкия си период. Става въпрос за Жени Живкова. Прибирам се в Бояна, тръгвам към нашия си двор там, и някой вика след мен: „Мая, Мая!..” Обръщам се, беше Жени Живкова. Плаче, сълзите й се стичаха под очилата, тръгна да ме прегръща, но прегръдката беше формална, защото тогава татко беше в затвора и бях ядосана на фамилията им. Но, да продължа – Жени плачеше, явно нещо във вилата им се беше случило и женските й силици не бяха издържали. Вероятно имаше връзка с тоя пустия Андрей Руснака, за когото насила я омъжиха, а тя си имаше друга, истинска любов. Вече беше на края на бременността си – след ден-два роди голямата си дъщеря Людмила.
- Много смърт, много любов и драми... Явно и на елита по онова време не му е било лесно?
- Така си беше. А знаете ли, че вторият ми съпруг Пламен е генералски син? Казвам го, защото става дума за същия този ген. Бъчваров, който беше заклет, но труден за елиминиране противник. Него го уби най-мистериозната самолетна катастрофа – тази край Братислава, в която загинаха Паша Христова, оперната прима Катя Попова и много български и чужди функционери и дипломати, които се прибираха за историческия конгрес на БКП. За тази катастрофа Пламен може да ви разкаже много неща. Нещо много се раздрънках, ама ако ще ме убиват, да ме убиват...
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
