Горещи дебати се очакват по време на сесията на местния парламент днес, когато съветниците ще трябва да гласуват за втори път предложението на Министерството на икономиката община Пловдив да придобие 20,63 % от акциите на "Международен панаир Пловдив" АД.
Офертата бе отхвърлена миналото лято заради многото въпросителни около финансовото и икономическо състояние на дружеството и неяснотите с евентуалните ангажименти, които общината би поела по отношение на задлъжнялостта на дружеството.
През септември община Варна прие предложените от държавата 29 % от акциите в панаира. Последваха коментари, че градската управа на морската столица ще използва новата си собственост, за да я размени с Георги Гергов срещу негов имот в центъра на Варна, известен като "дупката".
Междувременно се разбра, че кредитите на панаира са увеличени и ще се погасяват по нова схема. В края на миналата година Българска банка за развитие отпусна на панаира 31.8 млн. евро.
С по-голямата част от средствата дружеството трябва да покрие два заема към Уникредит Булбанк, които са с общ размер 25 млн. евро, а с останалата се предвижда да бъде финансирана реконструкцията на два хотела в комплекса "Слънчев ден", собственост на Гергов и фамилия.
Заемът е обезпечен с трети пореден залог върху "Международен панаир Пловдив". Според запознати след погасяването на дълговете към Уникредит първите два залога трябва да бъдат вдигнати. Ипотекирани са и активите на компанията, които включват и терена на панаира от близо 350 дка.
Миналата седмица се разбра, че гласуването на предложението за акциите от панаира влиза отново за разглеждане в дневния ред на предстоящата сесия.
Случайно или не, 3 дни преди дебата в Общинския съвет на специална пресконференция с участието на бившия министър на културата Вежди Рашидов, кмета Иван Тотев и Георги Гергов пловдивчани чуха изключително приятна новина - мажоритарният собственик на панаира предлага да отреди право на строеж върху 5-6 декара за Дом на операта.
Държавата пък щяла да осигури 50-60 милиона за реализирането на проекта. И от всичко това, според кмета Иван Тотев, печели Пловдив.
По време на пресконференцията не бяха изнесени никакви подробности за техническите параметри на бъдещия Дом на операта кой ще е инвеститорът на обекта и как ще се управлява в бъдеще новият културен център.
Според Рашидов и Тотев, това са въпроси, по които тепърва ще се търсят решения. Градоначалникът уточни пред журналисти, че общината не поема никакви рискове като бъдещ акционер в панаира, защото кредитите на дружеството са от държавната банка, а тя със сигурност си е гарантирала вземанията си.
Веднага след оповестяването на добрата новина възникна въпросът дали новият Дом на операта няма да е разменна монета, чрез която на по-късен етап Георги Гергов да стане собственик на 100 % от акциите в панаира /разменяйки "дупката" в морската столица срещу акциите на Варна и теренът за новата опера - срещу тези, които община Пловдив би придобила днес/.
Другият въпрос с неизвестен засега отговор е, информирана ли е банката кредитор на "Международен панаир Пловдив" АД, че за част от имота, който представлява обезпечение по кредитите на дружеството, ще се извършват действия в полза на трето лице - независимо дали става дума за учредяване на право на строеж или бартерна сделка от тима - акции срещу собственост.
За да получим повече яснота, зададохме 11 въпроса към политици, общественици и представители на властта за тяхната позиция по казуса.
Не успяхме да се свържем с кмета Иван Тотев, който се оказа в еднодневен отпуск, както и с Радослава Ташкова, шеф на групата общински съветници от ГЕРБ в местния парламент. Бившите кметове и депутати в 44-ото Народно събрание Спас Гърневски и Славчо Атанасов директно отказаха да отговорят на въпросите ни.
Същото направи и Георги Гергов. Савина Петкова, председател на Общинския съвет, Георги Колев, общински съветник от ЗС Александър Стамболийски, Георги Титюков, зам.-кмет от "Кауза Пловдив" и Слави Георгиев, общински съветник от ПФ, приеха нашите въпроси, но явно не им остана време да отговорят до редакционното приключване на броя.
Представяме ви позициите на останалите участници в анкетата на "Марица", като за по-лесно четене сме маркирали с инициали както следва:
ЗД - Здравко Димитров, областен управител;
МС - Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ;
ДК - Дани Каназирева от "Съюз за Пловдив";
ПД - Пепа Деведежиева, общински съветник от РБ;
НР - Николай Радев, общински съветник от БСП;
ЛФ - Любозар Фратев, бизнесмен от инициативния комитет за изграждане на Дом на операта.
„За“ или „против“ общината да вземе акциите от панаира
ЗД: При дадени условия в интерес на Община Пловдив, респективно на град Пловдив.
МС: Аз съм твърдо „за”, защото тези 20,63 % акции, които държавата дарява на Община Пловдив, са малко и след като „Международен панаир" не плаща дивиденти, ще бъде по-добре градът да спечели нещо реално, в случая - да има Дом на операта.
ДК: Категорично против. По този начин се легитимира срамната сделка, извършена в пълна вреда не само на Пловдив, но и на България.
ПД: Против.
НР: За.
ЛФ: За, разбира се.
Трябва ли проектът „Дом на операта“, финансиран от държавата и реализиран в панаира, да е разменна монета в сделката с акциите?
ЗД: Не, понеже това са различни проекти с различни цели
МС: Нека да разсъждаваме прагматично - от сделката с акциите ще има реална полза, ако от панаира бъде отделена земя, чиято пазарна оценка да отговаря на стойността на придобитите акции. Така общината ще построи в този имот хубава сграда не само за опера, но и за други културни институции.
ДК: Операта е една димна завеса, зад която стои поредната сделка за милиони левове. Целта е мажоритарният собственик да придобие целия капитал на „Международен панаир Пловдив”.
ПД: Категорично не. Гергов, като милеещ за Пловдив, защо не предложи безвъзмездно този терен за опера, а го използва сега като разменна монета.
НР: Няма връзка между двете неща.
ЛФ: Това е въпрос, който трябва да реши общината. Ние приветстваме идеята за построяване на опера в Пловдив и можем да съдействаме с юридически и експертни услуги.
Познавате ли финансовото и икономическо състояние на панаира и смесеното дружество „Пълдинтур инвест“?
ЗД: Не. Нямам такава информация
МС: Не познавам в детайли финансовото състояние на дружествата.
ДК: Не знам и силно се съмнявам някой да е информиран за състоянието на двете дружества.
ПД: Липсват всякаква информация по въпроса дори за нас, общинските съветници.
НР: Да, имам лично от Георги Гергов анализа на състоянието в момента. Няма притеснителни неща.
ЛФ: Не.
Знаете ли повече за проекта „Дом на операта“ - площ на терена, условия за финансиране, технически параметри, икономическа жизненост?
ЗД: Не.
МС: Не, защото в момента няма подробни параметри. Те, както и стойността на сградата, ще станат ясни, след като се подготви планово задание, а след това и проект.
ДК: На този въпрос никой не би могъл да отговори, защото абсолютно никакви параметри няма.
ПД: Неясен статут, параметри, финансиране, как ще бъде изпълнен този дом със съдържание също не е ясно.
НР: Никой не ги знае, защото проектът още не е готов. Тепърва предстои проектиране и обособяване на терена.
ЛФ: Такъв проект няма. Имаме изготвена функционална схема, както и виждане за бизнес модел, но не знаем да има друг изготвен проект.
Ако можем да получим 60 милиона целева субсидия от държавата, за какво да я използваме?
ЗД: 600 милиона да получим от държавата, има къде да бъдат инвестирани в интерес на гражданите на Пловдив.
МС: Целеви субсидии се дават за конкретни проекти. И ако се даде целева субсидия за община Пловдив, тя ще бъде с изричното предназначение за Дом на операта.
ДК: Има много важни инфраструктурни проекти, чиято реализация пловдивчани чакат от години.
ПД: Много неща - ремонт на площад "Централен", осъвременяване на бившия Партиен дом, възраждане на резерват "Старинен Пловдив", изграждане на съвременен стадион в Пловдив или ремонт на стадион "Пловдив", възстановяване на тролейбусния транспорт.
НР: Ако субсидията е целева, тя ще е определена точно за опера. Затова е целева - понеже не може с нея да се правят булеварди
ЛФ: Сумата ще се използва за Дом на операта, както обеща бъдещият министър на културата Вежди Рашидов.
Кога за последно ходихте на опера, на кое представление и къде?
ЗД: Ходих на "Аида" от Верди на Античния със солист Ивайло Михайлов.
МС: Ходя на опера основно в Пловдив на Античния театър. Освен там пловдивската опера няма своя сцена.
ДК: Последно бяхме със сина ми на „Лебедово езеро” с балет от Санкт Петербург.
ПД: Не помня, било е твърде отдавна.
НР: Миналото лято на „Травиата” на Античния театър.
ЛФ: В събота на 8 април имаше великолепна премиера на "Евгений Онегин" в Пловдивската опера.
А кога за последно сте били в многофункционалната за на Колодрума и по какъв повод?
ЗД: На финала за баскетболната купа.
МС: На закриването на предизборната кампания на ГЕРБ.
ДК: Нито веднъж не съм била на Колодрума. Гледам спектакли и концерти в Драматичния театър и Градския дом на културата.
ПД: На концерта на Васко Василев.
НР: Само веднъж на „Dire Straits”.
ЛФ: На откриването.
Знаете ли колко студенти от Пловдив изучават оперно пеене в момента и по-специално в АМТИИ?
ЗД: Доколкото съм запознат, в АМТИИ към момента оперно пеене изучават около 30 студенти.
МС: Не мога да зная.
ДК: Не мога да кажа.
ПД: Не зная.
НР: Не.
ЛФ: Не съм запознат с броя на студентите, но зная, че не само в АМТИИ, но в Гимназията за изобразителни изкуства, в Музикалното училище и в това за Сценични кадри се готвят ученици, които биха могли да се реализират в Пловдив, а не да бягат в други градове и в чужбина.
Къде работи в момента Соня Йончева?
ЗД: Соня Йончева е може би най-проспериращата българска оперна певица сопрано, която в момента гастролира на европейски и световни сцени.
МС: Не знам.
ДК: Доколкото знам - в САЩ, но не това е темата днес.
ПД: В чужбина.
НР: Може би в "Ла Скала".
ЛФ: Не зная къде е в момента и не вярвам да има трудов договор, но тя пее по цял свят.
Съставете Топ 5 на най-важните реализирани проекти в Пловдив през 21. век
ЗД: За мен Колодрума е най-големият реализиран нов проект.
МС: Пешеходната зона в „Капана”, продължението на Главната, Колодрума, Цар- Симеоновата градина с Пеещите фонтани, пътният възел „Скобелева майка”.
ДК: Като нов и важен обект можем да посочим Колодрума, но стойността му е доста спорна. По същия начин стоят нещата и с Цар-Симеоновата градина. Цяло поколение пловдивчани пък израснаха без зоопарк, като и на този проект не се вижда краят.
ПД: Капана, Колодрума, пешеходната зона на Главната.
НР: Екологичният завод; Колодрума; мостът над Марица на бул. „Руски”; ремонтът на Дома на културата; реконструкцията на Цар-Симеоновата градина
Общото между всичките е, че по мое мнение сумите за всеки от тези проекти бяха надвишени. Странно защо до момента нито една институция не е потвърдила това и не е дала обяснение
ЛФ: Трудно ми е да кажа. Смятам, че нищо съществено не е направено, като изключим Колодрума.
А Топ 5 на необходимите, но нереализирани проекти?
ЗД: Водоснабдяването на Пловдив от каскада Въча; Стадион „Пловдив“; Опера в Пловдив; „Модър - Царевец“; Южно-обходната тангента /околовръстното/; Южно-обходният колектор
МС: Разширението на Околовръстното шосе и входа на Пловдив откъм Голямоконарско шосе, Дом на операта, втория Гребен канал, подлез „Модър - Царевец”.
ДК: Инфраструктурните проекти - бул. „Марица”, Голямоконарско шосе, Околовръстно шосе, бул. „Васил Априлов”, подмяна на ВиК в район „Северен” и модернизация на Пречиствателна станция, подлез „Модър - Царевец”.
ПД: Модерен градски транспорт, Водния цикъл, втори гребен канал, проект "Модър - Царевец", зоопаркът.
НР: Водоснабдяването на Пловдив от язовир Въча, Дом на операта, изграждане на нови училища и осъвременяване на базата на съществуващите като Математическата гимназия например, мащабен ремонт на вътрешно кварталните улици, проект за развитие на общинското здравеопазване, изграждане на нов дом за възрастни хора.
ЛФ: Бих поставил на първо място сСтадион Пловдив. Дом на операта да не прозвучи като конфликт на интереси, но смятам, че също трябва да бъде на едно от първите места. Също Гребният канал, зоопаркът и Старият град - по-точно Небеттепе. /Марица.бг
