Обикновено празниците в Пловдив изкарвали на улиците целия град. Знаят се пъстрите карнавални шествия, пролетните трапези под Бунарджика, тълпата край река Марица по Богоявление.

За разлика от всички други празници Коледа събирала всички край прегретите печки по къщите. Затова, ако се върнем назад през годините, трудно ще намерим някое по-значимо събитие.

Единственото разнообразие внасяли коледарите. Във всяка махала подготвяли празничния репертоар - от невръстните, до големите.

Трябвало повече песни да научат и добре да ги пеят, за да получат повече подаръци. След време тръгнала мода да обикалят цели оркестри. На хайлайфа предлагали отбрани номера. През 1920 г. коледарските походи били забранени от полицията. Единствено на сираците разрешавали да ходят по къщите.

Лека-полека веселбата излязла от домовете, а след време заляла целия град. Училища, дружества, различни организации се втурнали да правят вечеринки, коледни и новогодишни срещи, балове. Елитните ресторанти започнали да подготвят специални програми.

Туристите пък хукнали по хижите. Художниците също искали да използват времето, когато хората се отпускат и развързват кесиите си, за да организират изложби и продадат някоя картина.

Първата коледна елха в Пловдив била украсена от руските офицери през 1878 г. Нововъведението трудно си пробивало път. През 1900 г. Гражданският клуб обявил, че подготвя голямо коледно дърво. Вестникарите зинали възмутени - как може да се дават толкова много пари за някакво си дърво.

Та с тях можело да се нахранят 300 семейства! Войната срещу този европейски обичай продължила и през следващите години. Един от видните общественици на града заклеймил “заколението" на елхите и го обявил като престъпление срещу християнството. Как може брадвите да се размахват точно заради Рождество? /Марица.бг