Причината за тази хармония се явява традицията за възпитание на децата, която идва от далечното минало. От много години японските майки съчетават работят с отглеждането и възпитанието на децата. Но това не включва детска градина или баба, която си стои у дома и гледа детето, докато не завърши работния ден. Дори майката да работи на полето, тя води и детето си със себе си. При такова общуване то се учи по-бързо да говори и да върви.


Какъв е резултатът от този подход?

Детето се чувства включено във всички житейски процеси (работа, почивка, разходки), и така му е по-лесно да се развива и да опознава света.

Не е за учудване, че до ден днешен японките предпочитат да възпитават децата си по тази традиция. Където и да ходи майката, с каквото и да се занимава, детето е винаги с ней – в ръцете ѝ, зад гърба ѝ или просто върви спокойно до нея, хванато за ръка. Обикновено японските майки си седят вкъщи, до 3-годишна възраст на детето. Макар че в Япония има ясли, но не се гледа с добро око на даването на децата там. Както и на това, да молиш баби и дядовци да седят с детето. След като мъникът отпразнува тригодишнината си, отива на детска градина. И вкъщи, и в градината, го учат да обръща внимание на чувствата – не само неговите собствени, но и тези на другите хора, на животните, и дори на неодушевените предмети. Например, ако детето блъска количката-играчка в пода, и я тя се счупва, майката не му отнема играчката, но непременно му казва, че количката я боли. Не трябва да мислим, че възпитанието на детето тежи само на раменете на жената. Бащите също с удоволствие се занимават с децата.

Японските правила на възпитание

Както вече казахме, в Япония децата получават много родителско внимание

– прегръдки

-разговори

- разходки с цялото семейство и др.

И майките и бащите никога не повишават глас

-не четат нотации

-не използват телесни наказания

Японците учат децата си да бъдат вежливи, да бъдат внимателни към другите, да не пречат на никого с поведението си.


Какво правят японците, когато детето се държи лошо?


Японците не крещят, не наказват, така мотивират децата си да се държат правилно. Отговорът е прост – цялото си недоволство те показват с жест или интонация.
Японските деца безпогрешно разпознават кога родителите им са разстроени от тяхното поведение, изпитват чувство за вина и се разкайват и се опитват да са по-добри.
Както виждате в Япония децата се къпят в любов и грижи от страна на своите родители и от раждането усвояват принципите на живота в обществото. Тази система е доста непривична за жителите на други страни. Но столетния опит показва, че тя е невероятно ефективна и помага при възпитанието на приятни в общуването граждани.