В момента в Русия текат процеси, напомнящи на агонията, свързана с неудържимото сгромолясване на неефективната икономика. Рублата се доближава до закръгляването на съотношението спрямо еврото 100: 1 ( в момента на писането на този текст е вече 92:1), цената барела руски нефт слиза близо до половината от онова, върху което е разчетен руският бюджет за годината, обвързаните с империята икономики и финанси в периферните на „руския свят” се тресат. Ще има ново бягство на бивши колонии от мечешката прегръдка на северния великан на глинени крака.
Пред очите на целия свят и на смълчаните като при перестройката български служители на култа към бог Москва се потвърждава, че да се обвържеш с Русия е като да си построиш къща на свлачище. Доказано е от революциите в рамките само на един век през 1905, 1917 и тяхната завършваща фаза с разпада на СССР през 1989 г. Не случайно забогателите руски крадци от ресурсите на най-богата на ресурси страна в света предвидливо си държат плячката в западни банки. Те ли не знаят защо!
Данните за 15 процентен спад на жизненото равнище в империята през миналата година са на път да навеят мил спомен в сравнение с очертаващата в това отношение картина в доста близко време.
Надеждите България да спечели от поредното скарване на Путин с поредния съсед, този път Турция, помръкват с всеки спад на курса на рублата. Той обрича руските туристи да бъдат все по-малко вероятни гости на българското европейско Черноморие ( ако не броим приближените да Путин руски крадци, милионери във валута, които обаче не идват като простолюдието в някаква си банална за тях България, а си харчат награбеното за луксозен живот в уж презрения от тях Запад).
С издадения вчера смъртен акт в Москва, вече най-тържествено, за ужас на разпределителите на порциите у нас и на кожата на недоубитата мечка ( руска поговорка), се спомина бойкоугодният „Южен поток”. Има вече първи индикации за разрив между премиера Борисов като негов рекламен агент и Делян Пеевски, главен потърпевш и несъстоял се бенефициент на руската корупционна схема за милиарди. Дали пък няма да се разтури също голямото съзаклятие между Борисов и още по-проваления от Пеевски политик Георги Първанов, самообявил се за главен енергетик на републиката през златната корупционна ера на развилнялата се русофилщина над бащино ни огнище?
Кризата е толкова сериозна в Русия, че дори и свещеният по каноните на съветската религия, изповядвана и днес в Кримъл (уравнението е Крим+Кремъл=Кримъл или Кримль) военнопромишлен комплекс- или поне част от него- навлиза в режим на доизживяване на старите мощности от времето на някогашната съветска военизирана индустриална мощ, изсмуквала десетилетия наред силите на гигантската държава и на измъчения й народ, държан на „хляб и вода” като безправна работна ръка в гигантския военизиран затвор СССР без право на свободно местене в друга съветска килия или предсрочно освобождаване за добро поведение.
Едни много зли езици, които обаче не бързат да заявят това публично, шушукат за предстоящ фалит на гордостта на тази индустрия, производителя на самолетите МИГ. Колкото и да е странно ( от гледна точка на нашата комплексарщина), България допринесе за това. След като една омотана в руски зависимости балканска губерния вече не ще мигове, кой да ги купи другаде: по – я(р)ка антиреклама за немощното състояние на руската „привлекателност” не можеше да се измисли!
Центърът ЛЕВАДА, един от малкото източници на достоверна статистика в и за Русия, регистрира насред Москва, че днешните руснаци не се интересуват толкова от проблемите на сигурността в страната ( оглавявана от вожд, който дойде на власт от средите на силите за сигурност именно поради дефицита на тази политическа стока в края на миналото хилядолетие), колкото от собственото си благополучие. Звучи доста „западно”, въпреки цялата антизападна истерия, насаждана от политиката и пропагандата на Кримъл.
Въпрос на време е загубата на това (относително) руско благополучие, получено за кратко и по лесния начин от високите цени на временно полезните изкопаеми, то да бъде закопано поради превръщането на тези изкопаеми в безполезни. И целият руски шовинизъм , вкаран под налягане в главите на руснаците с пропагандната спринцовка „кримнаш”, много бързо ще изветрее под поредния напор на вятъра на промените.
Какво следва за България от всичко това?
Следва „синдромът Стрелча”.
В малкия български град Стрелча, обявен на 2 май тази година от бившия кмет Иван Евстатиев за „малката Москва”, дойде 10 ноември с 26 години закъснение. Поводът е развенчаването на местния феодал по начин, който силно напомня свалянето на Тодор Живков, но не по съветска заповед, а поради криминалния сюжет, в който изнасилвачът Евстатиев е главен „герой”.
За разлика от другарите в София, местните другари на Евстатиев не могат да се правят на слепи и глухи. Това би било пагубно за тях. Ето защо с ентусиазъм се хвърлиха в неговото заклеймяване. В телевизионните репортажи от Стрелча тези дни можете да видите такива персонажи, познати от церемонията по откриването на паметника на съветския маршал Жуков на 2 май миналата година. https://www.youtube.com/watch?v=0Iw_Uca2_xY
Оставям настрана прегръдките на Евстатиев с Ирина Бокова в Париж , целувките му с българските русофили и с руските военни и дипломати на площада на „малката Москва”, видно от видеото, заснето от русофилска организация с идеята да предаде и съхрани за бъдещето „величието” на кичозната сцена с имитация на съветски парад с български натовски войници и офицери. Евстатиев дори се изживява като местен командващ, козируващ на гола глава на божеството от бюста със съветския герб.
По-съществено от разкритията за престъпното минало на Евстатиев, които извират всекидневно от намеци и плахи ( засега) разкази на местни хора, е друго обстоятелство: с развенчаването на култа към един местен червен феодал и с „посегателството” към неговото монументално наследство пазителите на това минало отново признаха, както в първите години след 10 ноември, че да се премахва символиката на позора с цел да се спасяват от него в днешно време живите следовници на този култ, е напълно допустимо.
В Стрелча заличават името на неудобния вече русофил Иван Евстатиев от всевъзможни паметници , чешми и прочее претендиращи за увековечаване агиттабла. Няма нито един глас на протест срещу „заличаването на историята” , каквато и да е била. А именно тази фалшива претенция е в основата на защитата на съветската символика в България.
Нещо повече. Много пъти съм контрирал въпросната претенция, според която дори и да е била окупаторка, Червената армия все пак ни е „освободила” ( в речта си на „малкия Червен площад” Евстатиев направи връзка между турското робство и Жуков). Даже и да било вярно, че миналото на окупирана от СССР България е била мрачно, ние трябвало да пазим свързаните с него монументи, за да ни напомнят за него и то да не се повтори, заявяват най-гъвкавите пазители на съветския чугун. На това винаги съм отговарял: все едно да искаме от изнасилената да си държи портрета на изнасилвача в спалнята, за да й напомня на заспиване и при събуждане какво повече не бива й се случва. А свободата само да я сънува, ако може при този психически тормоз.
И ето ,че образът на изнасилвача днес се материализира от плът, кръв и престъпна слуз, която хлъзгаво се пренебрегва от грачещите в защита на „миналото, такова, каквото е”. Няма ги защитниците на съветската правда на любимия им терен на пропагандата, за да заявят нещо за „злостната кампания” срещу др. Евстатиев и особено срещу „посегателствата” към паметниците, извършвани в момента в Стрелча. Значи може? Но първо трябва да се състои някое гадно изнасилване, за да ни бъде позволено да се усъмним в монументалната непоклатимост на натрапваното правило да живеем в сянката на съветската окупационна символика?
Завръщаните на путинофилите у нас в землянките на мълчанието в момента е точно толкова позорно, колкото и при парадоксално изпълнения завет на Живков да се снишават, докато попремине бурята ( от перестройката)- снишиха се именно след неговото сваляне по съветска заръка. Нито един комунист, нито един живковист не гръмна с пушка в Балкана ( или поне от балкона) в негова защита. Защото нареждането той да бъде сменен с по-подходящ за епохата другар дойде от Москва , а заповедите на Кремъл по традиция не се коментират от слугите тук- изпълняват се безпрекословно.
Ами ако утре руският народ разкара от властта Путин и вземе, че поиска да лекува страната си с демократични процедури, които предвиждат раздяла с комунистическата символика в самата Русия?
В наши дни, преди скандала в Стрелча, снишените в началото на 90-тегодини на миналия век следовници на заветите на Живков се изправиха и преминаха в настъпление на идеологическия фронт най-вече по угодническа проруска линя в най-уродливи реваншистки фо(у)ми.
Моралният удар, който им нанася русофилът-изнасилвач от „малката Москва”, ги кара отново да се снишават и да не шават докато попремине гневът на гражданите от техния другар. Отгоре на всичко казусът съвпада по време със свлачището в Русия, за което стана дума по-горе.
Време е да си поискаме правото на национално освобождение от паразитиращата върху поклонението пред завличащото ни със себе си руско свлачище. Ако наистина сме повече европейци и българи, отколкото мазохисти, сричащи скрижалите на пагубното русофилство.
Ако път читателят не вярва на оценката ми за процесите в Русия, макар да е стигнал до края на моя текст , нека се вгледа тогава в ТОВА: http://ehorussia.com/new/node/12000
Koгато казвах, че Русия скоро ще катастрофира, ме питаха: “Кога? A по-точно?”. Отговарях обтекаемо, че точната дата е величина, която зависи от случайността, и със сигурност можем само да констатираме необратимото движение към пропастта.
Сега вече ви казвам, че ще е много скоро. Много, много скоро.
Разковничето е в скромна новина, която наскоро прочетох. Новината не е за цените на петрола.
На пръв поглед е дреболия – Русия и Хонгконг подписаха споразумение за избягване на двойното данъчно облагане. И какво от това?
Но тези, които професионално изнасят капитали от Русия, знаят колко упорито и настойчиво Русия парираше всеки опит, дори всеки намек, за избягване на двойното данъчно облагане с Хонгконг. Всеки направил такова предложение можеше да се озове в кауша.
Проблемът не е данъчен, а фискален. Липсата на двойно данъчно облагане ще позволи изграждането на такава схема, при която парите постъпващи транзитно от Русия, през сметките в Хонг Конг, които не подлежат на фискален контрол, ще могат да се разтворят напълно в глобалната банкова система.
Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане с Хонгконг означава, че целият БВП на Русия може се изнесе за миг и веднага да се разпръсне по офшорни сметки.
Споразумението беше подписано тихомълком – набързо и без предварително обявяване. Резултатът е предизвестен – оставащите валутните резерви на Русия има вероятност да изчезнат безследно и незнайно къде.
Въпросът, защо и кой има изгода, изчезва, ако си припомним какво се случи в Украйна преди края на Янукович, и как КАМАЗ-и с пари и злато успяха да се доберат до руската граница.
Всичко това е възможно, защото е напълно очаквано. А за да не се светнат скъпите руснаци, ще ги баламосат, че трябва да затегнат малко коланите, но това ще е временно, и до 2030-та, всичко ще се оправи. Обещанието за бъдещо щастие ще стане разменна монета с надеждата да объркат хората и да ги накарат да си мисля, че щом правителството прави планове за 3-5 или десет години, ще ги осъществи и не възнамерява да избяга. Някои ще останат и ще бъдат оставени на милостта на зверовете, като опашка на гущер. Най-вероятно това ще са лакеите, които сега публично се подмазват на властта.
Възможно е да изчезнат с гръм и трясък, може и с нова война, дори и гражданска – всички крадци изчезват в суматохата, създадена от тях…
Андрей Шипилов, РБК
„Доскоро Русия беше осмата икономика в света, най-големият износител на петрол и трета по златни резерви (след Япония и Китай) в света (!). Това беше постигнато с реформите от 90-те и началото на 2000 г., а от ефекта им се възползва Путин.
Няколко трилиона петродолари, получени от Русия по време на управлението на Путин, са профукани или откраднати. Правителство, инвеститори, анализатори, икономисти, граждани и дори обикновени домакини вече пресмятат, кога “Путин ще остане без пари”. Повечето познават:след около година и половина.
Но много малко хора разбират, че финансовите пазари не работят така. Финансовите пазари отчитат цялата налична информация и, ако е известен “часът Х”, когато “Путин ще свърши парите”, то ударът в Бетонната Стена ще е много преди това. Доста преди “да свършат парите” ще дойде шоковата девалвация и рублата вече няма да е конвертируема. Дълго преди ” да свършат парите”, рублата вече няма да е разплащателно средство в международната търговия. Дълго преди ” да свършат парите” ще има пълен колапс при вноса. Дълго преди ” да свършат парите” много руски компании ще фалират заради неплащане на валутните дългове в размер на около 500 милиарда щатски долара. Както се досещате, това ще доведе до пълен хаос в банковия сектор, реалната икономика и сред населението.
Когато настъпи “час Х”, стабилизиране на руската финансова система ще бъде възможно само с помощта на МВФ: връщаме се към “класиката в жанра” от преди 20 години (за осмата някога икономика, най-големия износител на петрол и третата по златни резерви страна, това е доста неочакван и тъжен сценарий ). Но такава помощ е възможна само след смяна на режима, довел най-богатата страна до безпрецедентна икономическа и финансова катастрофа.”
Слава Рабинович
Превод от руски за ivo.bg Васил Костадинов
Share on Facebook
