Изображението на трите маймунки, олицетворяващи будистката концепция за неправене на зло, отдавна е станало христоматийно – стотици пъти е запечатано в произведения на изкуството и литературата, монети, пощенски марки, сувенири. Но произходът на тази знаменита композиция и до сега предизвиква въпроси.
Всяка маймунка символизира определена идея, по-точно, част от нея, и носи съответстващо име: Мизару (покриваща очите и не виждаща злото), Киказару (покриваща ушите и не чуваща злото) и Ивазару (прикриваща устата и не говореща нищо зло). Всички заедно изразяват сентенцията "Ако не виждам злото, не чувам злото и не говоря нищо за него, аз съм защитен от него". Защо тази мъдра мисъл е олицетворена именно от маймунките? Всичко е много просто – в японския език суфиксът "зару" е съзвучен на думата "маймуна".
Понякога може да се срещне до тях и четвърта, която наричат Шизару. Тя е символ на принципа „не прави зло” и се изобразява скръстила ръце пред тялото си. Но в състава на общата композиция тя се среща рядко. Това е така, защото японците смятат числото 4 за нещастно – произношението на числото 4 ("shi") напомня думата "смърт". Японците се стараят да изключат от живота си всичко, свързано с това число, затова и четвъртата маймунка е постигната от забвение – тя винаги е в сянката на своите дружки.
Кога се появило първото изображение на трите мъдри маймунки не е известно, но произходът на символа е свързан с народните поверия Кошин. В съответствие с учението Кошин в човека живеят три духовни същности, които имат неприятния навик всяка шестдесета нощ, когато човек заспи, да докладват за всичките му грехове на върховното божество.
Затова вярващите се стараят да правят колкото може по-малко злини, а примерно веднъж на два месеца, в съдбовната нощ, да извършват колективни ритуални бдения – ако не заспиш, твоите същности не ще могат да излязат и да доносничат. Такава нощ се нарича нощ на маймуната, и най-старите сведения за това се отнасят към IX век.
Привържениците на култа Кошин издигали каменни монументи (кошин-то). И върху тях могат да се открият най-древните изображения на трите маймунки.
Трите маймунки станали популярни доста по-късно – през XVII век. Това станало благодарение на скулптурата над вратата на конюшнята на прочутия шинтоистки храм Тошогу в японския град Никко. Създателят й Хидари Джингоро вероятно е изобразил чрез тях Правилата на Конфуций.
Никко е един от най-древните религиозни и поклоннически центрове на Япония, който се слави с живописните си гледки и храмове, включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Не случайно има японска пословица «Не казвай кикко (яп. «прекрасно», «великолепно»), докато не си видял Никко».
Как и защо се появило изображението на трите маймунки в оформлението на такава второстепенна стопанска сграда на храма Тошуго, като конюшнята, е неизвестно, но издигането му се отнася към 1636 година и, вероятно, тогава мъдрото маймунско трио вече е съществувало като единна композиция.
Впрочем, принципът, олицетворяван от трите маймунки, бил известен много преди XVII, и даже IX век не само в Япония: в Китай - в "Беседите и съжденията" на Конфуций, както и в тибетския будизъм.
Мъдрите маймунки често се споменават във филми и песни, изобразяват се на карикатури и графити, дори покемони. С една дума, сериозно са навлезли в съвременното изкуство, заемайки в него малко, но стабилно място.
Днес разпространените на Запад образи на трите маймунки са придобили и по-различно тълкуване. Вместо активното отношение да не търсиш зло, те са станали символ на пасивното държание – с тях често се асоциира човек, който не иска да бъде въвлечен в дадена ситуация или някой, който отказва да вземе активна позиция.
А има и такава интерпретация днес: маймунките с фотоапарат, слушалки и телефон, които сякаш ни казват "Видях, чух, казах..."
Източник: http://www.burgasnews.com/
