Детството на Бони и въобще появата й на бял свят е изпълнено с драматични обрати. Най-голямата драма в живота й настъпва още преди да се роди. Тъй като днес можеше и да не се радваме на обичаната изпълнителка, ако навремето майка й беше послушала съветите на роднините си да абортира.
Бони е артистичният псевдоним на Бонка Илиева. Родена е на 12 декември 1973 г. в Сливен в семейството на Перушка и Симеон. Има двама братя: Илко, роден през 1966 г. и Радостин през 1969 г.
Родителите на Бони се запознават в родния й град, където баща й живее, а майка й е на квартира. Нейният баща обаче не я давал. Били против любовта им, защото таткото на Бони бил беден циганин. Силните чувства надделели и двамата се взели. Заради тази смела крачка покойната майка на певицата дълго време била отделена от родителите си. Те били по-заможни от семейството на бащата на изпълнителката на „Мъж-легенда”.
Много бедни са били родителите на баща ми
– имали две стаи, в една живели те, а в другата майка и татко. Там, в тази стая, се родили братята ми”, спомня си усмихнатата певица. Когато майка й забременяла с нея, баба й започнала да й чете конско, че нямали нужните средства и условия за още едно дете в семейството. Тя обаче имала предчувствие, че този път ще роди момиченце, което много искала. Доста време се колебала, бремеността напредвала. По това време абортите били забранени.
„Майка ми беше много добър и чувствителен човек – от нея съм го взела и аз. Не споделяла проблемите с родителите си. И решила, че баба е права – взела да пие някакви неща, забъркани от бабички...”, казва Бони. Дори намерила доктор, който се съгласил да направи аборт.
Вуйната на Бони обаче била против и си поставила за цел да направи всичко възможно да спаси детето. Майката на певицата обаче вече се била уговорила за нелегалния аборт и тръгнала да затрива бебето. „Като разбрала за аборта, вуйна отишла, майка ми вече тамън била легнала на операционната, направила луд скандал и я изкарала насила от стаята”, разправя Бони. Така роднината й предначертала пътя на известната фолк дива, която днес цялото семейство благотвори.
Певицата никога не се е срамувала, че е от ромски произход. „Много хора са ми сложили табелата на чиста циганка
– че не е така, не е, но аз не им се сърдя. Даже си мисля, че това е абсолютен плюс”, откровена е тя. Къщата на родителите й е била в ромската махала на Сливен. Но имали и огромна вила, точно до Лечков. Едната част била на вуйчо й, другата на майка й. Искали да се преместят, но баща й категорично отказал. За него било важно да живеят там, където са неговите родители. Затова Бони мечтаела да дойде моментът да се оттели от това място. Целият й род са православни християни и никой не говори цигански.
Изпълнителката на най-чувствените балади във фолка се описва като буйно дете. Най-голямата й мечта обаче била да стане певица. „През цялото време си пеех, а майка ми постоянно ми правеше забележки – тя не можеше да разбере какво означава това за мен, тъй като в рода ми няма други музиканти, певци, хора на изкуството”, допълва Бонка.
Била много добра изпълнителка на народни песни. Учила ги от касетки, пеела и в хор. „Учителката ми по музика Мария Игнатова, която не е между живите, беше от ромски произход. Направила съм й впечатление и веднъж ме взе
и ме заведе в операта, там ме прослушаха
и поискаха на следващия ден да подпишем договор, за да участвам в някаква постановка”, с трепет си спомня Бони. Притеснявала се обаче от реакцията на родителите й, които не й давали да се занимава с пеене.
По-късно се записала в хор „Съби Димитров”, известен по онова време като Клуб на първенците. На прослушването изпълнила „Кавали свирят в усои” и ръководителката Добринка Бидева веднага забелязала таланта й. Ходила на фестивали и концерти с групата. Бидева поискала да се запознае с родителите на Бони и да им обясни какъв талант има дъщеря им. Тогава майка й научила, че всъщност ученичката Бони се е записала на хор. „Видях я, че започва да отстъпва и се зарадвах – ще стане работата. Но майка ми й обясни, че много се притеснява за мен. Културата ни е друга, че съм най-малката, момиче – а в тази възраст може да ти се случи това, което най не се желае”, спомня си изпълнителката на „Съни мюзик”. Тогава учителката я взела под крилото си и обещала да я пази.
Освен че пеела в хора, Бони танцувала народни танци. „Но ми казаха, че не може така – трябва да избера, защото едното пречи на другото. Да не говорим, че и бакетбол тренирах”, смее се тя. Естествено спряла се на пеенето. Госпожата й я посъветвала да се запише на солфеж и да я подготви за музикално училище. „Започнах да ходя на уроци в тях. И един път отивам... и я заварвам мъртва у тях – легнала, а детето й върху нея. И й вика:
„Мамо, мамо, събуди се”
Инфаркт беше получила. Обадих се на мъжа й, той от мен разбра”, ридае Бони за драмите, съпътстващи я още от ранна детска възраст.
Пребивала съучениците си
„В училище, като всички момчета, съучениците ми искаха да пипнат, обарваха ни. А аз много-много не му мислех и дори по време на час ставах да се бия с тях”, смее се Бони. Естествено учителите предотвратявали мелето в класната стая, но в междучасието бойната ученичка довършвала започнатото. След това на занималнята пак се биела, този път на поляната. Но като цяло била сред любимците на учителите, защото внимавала в часовете.
Крадяла парите на братята си
В Сливен живеели в къща на два етажа. Двамата й братя си имали тяхна стая. Като по-малка тя търсела компанията им, но те рядко я допускали до себе си. Правели го само, ако им изчисти стаята. Наложило й се всяка сутрин да им оправя и леглата.
Родителите им оставяли всяка сутрин на масата по 25 ст., а на Бони – 20. „Много ме беше яд, че така ни деляха. И понеже ги оставяха на масата в моята стая, аз си взех по 5 стотинки от всеки и така ми ставаха 30, а за тях оставаха по 20. Известно време никой не беше разбрал, но в един момент се научи”, със смях разказва огнената звезда. Тогава сама си признала и започнали на всички да им дават поравно. „За разлика от сега, тогава с тези стотинки можеше да се купят доста неща – всякакви закуски, които продаваха в училище. Аз най-много обичах филия с лютеница и настъргано сирене”, с умиление разказва Бони.
Не я пуснали да учи в Котел
Бони се готвела за музикалното училище в Котел. Всичко било готово, но когато съобщила на майка си, тя отсякла: „Лека жена в къщата си не искам”. Една година въобще не пеех. Много тежко го изживях и никога няма да го забравя”, спомня си звездата.
След като не я пуснали да учи в Котел, след осми клас се записала в техникума по обществено хранене в Сливен. В девети клас решила да продължи с пеенето. „Много бяха модерни по онова време сръбските песни - Лепа Брена, Цеца тъкмо беше изгряла, Драгана и Есма бяха популярни. От техния репертоар бях научила по две песни. В Сливен бяха дошли музикални мениджъри от Сърбия да търсят и оркестри, и певци.
Като ме чуха – всичките наизвадиха договори. Казах им, че който даде най-много пари, при него ще отида. С един оркестър подписахме договор и отидохме в Босна, за лятната ваканция”, разказва Бони. Баща й взема тежкото решението и позволява на момиченцето си да следва мечтата си.
Красимир КРАСИМИРОВ
Бони е артистичният псевдоним на Бонка Илиева. Родена е на 12 декември 1973 г. в Сливен в семейството на Перушка и Симеон. Има двама братя: Илко, роден през 1966 г. и Радостин през 1969 г.
Родителите на Бони се запознават в родния й град, където баща й живее, а майка й е на квартира. Нейният баща обаче не я давал. Били против любовта им, защото таткото на Бони бил беден циганин. Силните чувства надделели и двамата се взели. Заради тази смела крачка покойната майка на певицата дълго време била отделена от родителите си. Те били по-заможни от семейството на бащата на изпълнителката на „Мъж-легенда”.
Много бедни са били родителите на баща ми
– имали две стаи, в една живели те, а в другата майка и татко. Там, в тази стая, се родили братята ми”, спомня си усмихнатата певица. Когато майка й забременяла с нея, баба й започнала да й чете конско, че нямали нужните средства и условия за още едно дете в семейството. Тя обаче имала предчувствие, че този път ще роди момиченце, което много искала. Доста време се колебала, бремеността напредвала. По това време абортите били забранени.
„Майка ми беше много добър и чувствителен човек – от нея съм го взела и аз. Не споделяла проблемите с родителите си. И решила, че баба е права – взела да пие някакви неща, забъркани от бабички...”, казва Бони. Дори намерила доктор, който се съгласил да направи аборт.
Вуйната на Бони обаче била против и си поставила за цел да направи всичко възможно да спаси детето. Майката на певицата обаче вече се била уговорила за нелегалния аборт и тръгнала да затрива бебето. „Като разбрала за аборта, вуйна отишла, майка ми вече тамън била легнала на операционната, направила луд скандал и я изкарала насила от стаята”, разправя Бони. Така роднината й предначертала пътя на известната фолк дива, която днес цялото семейство благотвори.
Певицата никога не се е срамувала, че е от ромски произход. „Много хора са ми сложили табелата на чиста циганка
– че не е така, не е, но аз не им се сърдя. Даже си мисля, че това е абсолютен плюс”, откровена е тя. Къщата на родителите й е била в ромската махала на Сливен. Но имали и огромна вила, точно до Лечков. Едната част била на вуйчо й, другата на майка й. Искали да се преместят, но баща й категорично отказал. За него било важно да живеят там, където са неговите родители. Затова Бони мечтаела да дойде моментът да се оттели от това място. Целият й род са православни християни и никой не говори цигански.
Изпълнителката на най-чувствените балади във фолка се описва като буйно дете. Най-голямата й мечта обаче била да стане певица. „През цялото време си пеех, а майка ми постоянно ми правеше забележки – тя не можеше да разбере какво означава това за мен, тъй като в рода ми няма други музиканти, певци, хора на изкуството”, допълва Бонка.
Била много добра изпълнителка на народни песни. Учила ги от касетки, пеела и в хор. „Учителката ми по музика Мария Игнатова, която не е между живите, беше от ромски произход. Направила съм й впечатление и веднъж ме взе
и ме заведе в операта, там ме прослушаха
и поискаха на следващия ден да подпишем договор, за да участвам в някаква постановка”, с трепет си спомня Бони. Притеснявала се обаче от реакцията на родителите й, които не й давали да се занимава с пеене.
По-късно се записала в хор „Съби Димитров”, известен по онова време като Клуб на първенците. На прослушването изпълнила „Кавали свирят в усои” и ръководителката Добринка Бидева веднага забелязала таланта й. Ходила на фестивали и концерти с групата. Бидева поискала да се запознае с родителите на Бони и да им обясни какъв талант има дъщеря им. Тогава майка й научила, че всъщност ученичката Бони се е записала на хор. „Видях я, че започва да отстъпва и се зарадвах – ще стане работата. Но майка ми й обясни, че много се притеснява за мен. Културата ни е друга, че съм най-малката, момиче – а в тази възраст може да ти се случи това, което най не се желае”, спомня си изпълнителката на „Съни мюзик”. Тогава учителката я взела под крилото си и обещала да я пази.
Освен че пеела в хора, Бони танцувала народни танци. „Но ми казаха, че не може така – трябва да избера, защото едното пречи на другото. Да не говорим, че и бакетбол тренирах”, смее се тя. Естествено спряла се на пеенето. Госпожата й я посъветвала да се запише на солфеж и да я подготви за музикално училище. „Започнах да ходя на уроци в тях. И един път отивам... и я заварвам мъртва у тях – легнала, а детето й върху нея. И й вика:
„Мамо, мамо, събуди се”
Инфаркт беше получила. Обадих се на мъжа й, той от мен разбра”, ридае Бони за драмите, съпътстващи я още от ранна детска възраст.
Пребивала съучениците си
„В училище, като всички момчета, съучениците ми искаха да пипнат, обарваха ни. А аз много-много не му мислех и дори по време на час ставах да се бия с тях”, смее се Бони. Естествено учителите предотвратявали мелето в класната стая, но в междучасието бойната ученичка довършвала започнатото. След това на занималнята пак се биела, този път на поляната. Но като цяло била сред любимците на учителите, защото внимавала в часовете.
Крадяла парите на братята си
В Сливен живеели в къща на два етажа. Двамата й братя си имали тяхна стая. Като по-малка тя търсела компанията им, но те рядко я допускали до себе си. Правели го само, ако им изчисти стаята. Наложило й се всяка сутрин да им оправя и леглата.
Родителите им оставяли всяка сутрин на масата по 25 ст., а на Бони – 20. „Много ме беше яд, че така ни деляха. И понеже ги оставяха на масата в моята стая, аз си взех по 5 стотинки от всеки и така ми ставаха 30, а за тях оставаха по 20. Известно време никой не беше разбрал, но в един момент се научи”, със смях разказва огнената звезда. Тогава сама си признала и започнали на всички да им дават поравно. „За разлика от сега, тогава с тези стотинки можеше да се купят доста неща – всякакви закуски, които продаваха в училище. Аз най-много обичах филия с лютеница и настъргано сирене”, с умиление разказва Бони.
Не я пуснали да учи в Котел
Бони се готвела за музикалното училище в Котел. Всичко било готово, но когато съобщила на майка си, тя отсякла: „Лека жена в къщата си не искам”. Една година въобще не пеех. Много тежко го изживях и никога няма да го забравя”, спомня си звездата.
След като не я пуснали да учи в Котел, след осми клас се записала в техникума по обществено хранене в Сливен. В девети клас решила да продължи с пеенето. „Много бяха модерни по онова време сръбските песни - Лепа Брена, Цеца тъкмо беше изгряла, Драгана и Есма бяха популярни. От техния репертоар бях научила по две песни. В Сливен бяха дошли музикални мениджъри от Сърбия да търсят и оркестри, и певци.
Като ме чуха – всичките наизвадиха договори. Казах им, че който даде най-много пари, при него ще отида. С един оркестър подписахме договор и отидохме в Босна, за лятната ваканция”, разказва Бони. Баща й взема тежкото решението и позволява на момиченцето си да следва мечтата си.
Красимир КРАСИМИРОВ
