Ваня ДРАГАНОВА
Ясенка Шигарминова от Апелативна прокуратура-Пловдив изпадна от прокурорската квота във Висшия съдебен съвет, след като загуби при теглене на жребий. До тази процедура, разписана с последните промени в Закона за съдебната власт, се стигна, защото при втория тур на гласуването на прокурорите на 4 юни Шигарминова и обвинителят от Разград Огнян Дамянов получиха равен брой гласове - по 440. Така за първи път пловдивската прокуратура остана без свой представител във ВСС.
- Колко нормално е изборът за важен пост като член на Висшия съдебен съвет да зависи от жребий, г-жо Шигарминова?
- Ами не е нормално, защото така на практика се подменя вотът на колегите. Всеки магистрат е гласувал за някого и когато се стигне до жребий, неговият избор всъщност не се зачита. Все едно на колегите се казва: „Гледайте си работата, дърпаме ръчката на ротативката и тя ще реши”. Има по-удачни варианти - или да да проведе балотаж между кандидатите с равен брой гласове, или да се съберат гласовете им от първия и втория тур и да се види кой е получил повече.
- Чувствате ли се пълен карък след чопа?
- Аз съм си карък. Не съм хазартен тип и в живота си нищо не съм спечелила нито от тото, нито от лотария. Когато отидох да присъствам на жребия, срещнах колегата Румен Боев (член на ВСС) и му казах: „Аз от тото не печеля, нещо толкова важно ли ще спечеля?”. Така и стана, не спечелих.
- Този избор на членове на ВСС за първи път се провежда по новите правила. Трябва ли да има законодателни промени, за да се избегне елементът на случайност?
- Да, случилото се показа, че законът не е читав. Колеги ме приканват да атакувам процедурата, но тя е спазена, не мога да се усъмня в никого. Затова трябва да се промени законът, но трябва да се произнесе Конституционният съд и има кой да го сезира.
- За кое от всичко във вашата концепция най-много ви е яд, че няма да можете да реализирате лично?
- Според мен е много тежка администрацията както във Висшия съдебен съвет, така и във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Не може в работещи прокуратури като районните и окръжните да има по един-двама прокурорски помощници и колегите да издъхват от работа, тичайки от заседание в заседание, а пък горе, във ВКП, където работят 91 прокурори, да има 25 помощници. Това положение трябва да се преразгледа. Не трябва и да се премахват прокуратурите в по-малките населени места, въпреки че колегите там действително не са много натоварени.
В представянето си нарекох тази идея „ампутиране”. Не може да оставиш гранични градове като Ивайловград или Златоград без прокуратура. Това би означавало държавата да абдикира от тези населени места. Защитниците на тази теза репликират, че щяло да има електронно правосъдие. И кога самотните възрастни хора, които садят картофи, за да се препитават, а децата им работят в чужбина, ще се възползват от него? Ние на практика ги оставяме беззащитни.
- Какво според вас трябва да се направи, за да се повиши авторитетът на съдебната власт, защото хората не харесват нито съда, нито
прокуратурата?
- Ние сами сме си виновни, защото вършим работата на контролните органи. Ето сега за приема в училищата в София е сезирана прокуратура. Защо, нали ние сме най-лошите хора? Но хората са правно неграмотни, те не знаят какви са задълженията на прокурора и хвърлят всичко на него. Има си случаи, в които законът е казал, че трябва да проверяваме и да участваме и в граждански дела, но ние все пак не сме безплатният адвокат на обществото. Но пък сме душеприказчикът на обществото - всеки идва в прокуратурата, когато има някакъв проблем.
Хората не отиват при кмета, областния управител или началника на полицията, най-малкото режимът за влизане там е много по-строг. Идват при нас и ние ги приемаме. Но всъщност би трябвало ясно да обясним какви са правомощията на прокуратурата, за да знаят какво могат да очакват от нас, а не да ни занимават с всичко, което другите органи не вършат. Стигнахме дотам да проверяваме дали се изпълняват предписанията, дадени за язовирите. За това си има контролни органи, не е нормално да го вършим ние.
Отделно от това трябва веднъж завинаги да се разберем с полицията. Те казват: „Хванахме еди-какъв си престъпник”. Всъщност те престъпник не са заловили, хванали са някого, когото подозираме в извършване на престъпление. Ще го наречем престъпник при влязла в сила присъда. Но ние в прокуратурата си мълчим, когато чуваме такива неща.
А в крайна сметка трябва да решаваме само по закон. Сега се вдига много шум покрай обвиненията срещу кметове и има очакване съдът да решава, както обществото иска. Но е казано, че когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правото бяга през прозореца. Магистратите допуснахме това, за да уйдисваме на хората. И когато правото победи общественото мнение, ни наричат подкупни.
Не на последно място прокуратурата не умее да направи достояние на хората справедливите осъдителни присъди, които постига.
- Може би така в обществото се появи една откровена кръвожадност - иска се доживотен затвор без право на замяна едва ли не за всичко.
- Това няма как да стане, а и не можем да издържаме несметно количество затворници. Впрочем като данъкоплатец аз и не искам да го правя - самотните баби и дядовци се чудят как да свържат двата края, а ще храним онези, които са извършили престъпление. Трябва да има промени в Наказателния кодекс и да се направи разлика между простъпки и престъпления.
- Да завършим малко по-лично. Известна сте със слабостта си към пътуванията и отдавна сте хаджи Ясенка Шигарминова. Оттук нататък какво планирате?
- Даже съм два пъти хаджи, но съм чувала, че за да си баш хаджия, трябва три пъти да идеш на Божи гроб. Втория път имахме големия късмет да разгледаме и Витлеем, и Ерусалим, а там обичайно има страшни опашки.
- Трети път ще има ли?
- В името на истината, Израел вече изобщо не ме блазни като дестинация. Имам други виждания къде трябва да отида. Набелязала съм си да видя Корея, Япония, Австралия и Нова Зеландия. За Мексико, Сингапур и Малайзия вече съм се записала на екскурзии, но тях ги броя за забавление, другите страни бих искала да изуча колкото мога. Била съм два пъти в Китай, там се срещнах с апелативния прокурор на Шанхай. Пътуванията са една зареждаща почивка, след която човек работи по-добре.
А и се запознаваш с нови хора - извън нашата система. Сега, когато бях в София за изборите за ВСС, се срещнах с две момичета, с които се запознах на екскурзия в Аржентина, и смея да кажа, че сме добри познати. Те ми демонстрираха топли чувства, а такива неща ме правят щастлива. Сигурно затова не се чувствам загубила след жребия за ВСС. Толкова колеги ми пишат добри думи, че няма как да се почувствам така. Но след този жребий може би ще си пусна едно тото. Там може и да спечеля. /Марица.бг