Пиша за Йорданка Христова с известно притеснение. За нея много е говорено и все с добри думи. А тя бяга от това. Убедена е, че не е нужно да я кичат със суперлативи, защото за нея е съвсем нормално един артист да се раздава на сцената или да помогне на човек в беда, когато може. Няма какво повече да се набива в главите на хората. Аз съм убеден, че трябва, дори с риск да го повторим, защото хора като нея днес не се срещат често.
С Йорданка се познаваме отблизо. Работата ни срещна и събра. Като режисьор с нея съм правил малки или големи срещи с публиката, юбилейните ѝ концерти в НДК, музикални или документални филми в телевизията, където по правило Йорданка
откровено съобщава не само преминалите години на сцената,
но и собствените си и ги завърта в някакви нейни уравнения, че все ги изкарва над сто и двайсет нагоре. “Данче, моля те, престани да казваш тези години!”, а тя директно ме закова, без да се церемони: “А ти какво искаш, да ги крия ли?”
Когато преди десетина години на извънредна сесия Софийският общински съвет ѝ присъди званието “почетен гражданин на София”, в отговор тя каза: “Благодаря за честта! Аз съм кореняк софиянец и съм горда, че достойно следвам девиза на столицата: “Расте, но не старее!”
Навръх 8 март - Деня на жената, тя ще работи. Ще продължи поредицата концерти на живо - “Акустично”. Досега тя направи два от тях в новия “Сити Марк Арт Център” (бившето кино “Левски”). Този нов център за изкуство е превъзходно място. Уютно, красиво, модерно и най-важното, изпълнителят е като на длан пред своя зрител. Камерната среда прави срещата между певеца на сцената и публиката в залата непосредствена.
Добре познавам Йорданка и знам,че такива условия за изява я зареждат и отключват амбиция за предизвикателство.
И сега на третия концерт, който предстои на 8 март, Йорданка ще направи своя спектакъл - тя и само един музикант - виртуозният китарист Валери Градинарски. “Акустично” - глас и китара. Тя е убедена, че на тази камерна сцена - бижу, друго не би могло да е възможно за един певец, освен да застане пред публиката сам с акомпаниращ инструмент. Йорданка казва, че на едно такова място, където всичко е видно и откровено, е престъпление да ползваш “помощни” технически способи - плейбек и други подобни.
С Йорданка сме работили заедно твърде често в последните без малко 20 години. В работата човек разкрива истинската си същност и трудно би могъл да се прикрие, ако му липсват качества.
През 1999 година трябваше да правим концерт - бенефис на Димитър Ганев-Чичото и да го снимаме за телевизията. Тогава се срещнахме с Йорданка, защото реших, че точно тя трябва да бъде домакин и водеща на този бенефис. И не само, че Димитър Ганев-Чичото, и оркестър “Балкантон” заемат важно място в творчеството на Йорданка, но тя така завъртя нещата, създаде толкова истинска и непринудена атмосфера, че хората, дошли в зала 2 на НДК, не искаха да идва краят.
Всъщност това неизменно се случва на всеки неин концерт.
На последния си спектакъл “Акустично” Йорданка изпълни
25 песни в различни стилове на многото езици,
на които пее. Правеше го майсторски, като пресъздаваше националната принадлежност на песните си. А публиката искаше още и още, и още. Гост на балкона в залата беше Нора Нова (известната изпълнителка Ахинора Куманова), която не се стърпя и вдигна глас: “Ама какво искат тези хора? Тя не седна повече от два часа! Умора няма, това е жив човек, а те искат и искат, много са ненаситни!”
Йорданка не се пести! Когато е на сцената, до себе си има само чаша с вода. Стъклена чаша, разбира се, защото е истински естет, а не пластмасови бутилчици или някакви други хранителни добавки. Да не говорим за пулт, върху който да лежат тетрадки с написани текстове на песните!
На репетиция е възможно, казва тя, но на концерт - изключено! И публиката ѝ вярва!
Преди време, като снимах в БНТ за нея документалния филм “Искам хората да са щастливи”, реших редом с българските или световните представители на популярната песен да присъстват и най-обикновени, искрени нейни почитатели. Застанахме с камерата в центъра на София на площад “Св. Неделя” и задавахме един-единствен въпрос към преминаващите: Могат ли с една дума да определят Йорданка Христова. И отговорите бяха: “огнена!”, “латино”, “стихия”, “велика жена”, “Мадона”, “магнетична”.
В същия филм великата кубинка Омара Портуондо казва: “Йорданка е като нас, тя е една от нас, тя има нашия темперамент, тя има нашия характер!” Известно е, че в едно от нейните презокеански турнета Йорданка не само участва в поредица от концерти с оркестър IRAKERE, воден от един от най-големите, световни музиканти - композитора Чучо Валдес, но се връща в България с песен, подарена от него - “Земята ще бъде за всички” (La tierra sera de todos). Искам само да отбележа, че Чучо Валдес наскоро взе своята девета поредна статуетка “Грами”.
А как телевизионната камера я обича!
Това е професионален жаргон - “Камерата я обича!”, но абсолютно точен. Операторите в телевизията, когато я снимат, са уверени, защото могат да я показват по най-професионалния начин. Те нямат проблеми.
Отношението на публиката по право винаги се усеща в силата и интензитета на аплодисментите, с които присъстващите в залата даряват любимеца си.
Поразявала ме е тази нейна способност да приковава с енергията си публиката.
Връщайки се в годините, се улавям как се отнасям в суперлативи за нея. Не е преднамерено. Получава се несъзнателно, защото винаги, когато сме заедно, за мен е било удоволствие. А знаете, има хора, с които, ако не се срещнеш, не съжаляваш особено, но има и други, с които срещата е като слънчев ден. Такива са били срещите ми с Йорданка.
Наблюдавал съм я как работи. Тя изпитва удоволствие от творчеството. Има и такива, дето, работейки, много страдат. А при нея радостта после стига до публиката през изпятата песен.
През 2000 година снимах в БНТ музикалния филм “Да нарисуваш звезда”. В него Йорданка изпя седем от своите хитове, които исках да направим като различни клипове. За да има визуално богатство в решението на кадрите, се стремях да намеря разнообразни и богати като интериор терени за снимки. И там Йорданка всеки път да бъде впечатляваща. Това тя постига с лекота и финес. Не съм вярвал как може майсторски, съвсем сама, с малко грим, точно измислена и направена пак от самата нея прическа и фантастичен тоалет, който оживява, като го облече,
без да трябва да осигурявам пропилер, за да прави вятър и да се веят дрехите
по нея
Йорданка умее да бъде различна. Снимахме песента “Години, години”. Бях решил да сме на различни терени, но трябваше да има огромни огледала като цели стени, защото човек, поглеждайки се в огледалото, осезателно открива промяната, която времето е извършило с него. Във фоайето на Народния театър и в двореца на резиденция “Врана” намерих такива интериори и снимаме. Но в един снимачен ден се правят кадри от различни песни и бързайки да гониш графика за снимки, най-малко се съобразяваш с вътрешната нагласа и чувствата на изпълнителя. Йорданка така феноменално успяваше да променя себе си, като сама си правеше грим, коса, тоалет и най-вече изработваше такова поведение пред камерата, че после, като седнах на монтажа, реално открих резултатите от снимачния период. Дадох си сметка за осъзнатото дълбоко отношение към вътрешния свят на изпетите от нея песни. И намерението ми да започнем с бяло платно, на което маестро Светлин Русев до края на музикалния филм да направи неин портрет - да нарисува звездата, дойде абсолютно на място. После Йорданка беше особено горда, че Маестрото ѝ подари този портрет.
Само преди броени дни Йорданка се върна от гастрол в Израел
Впрочем малко след това тя влезе в друг огромен и тежък тв проект - “Като две капки вода” по Нова тв, в който е жури. Както се вижда, неизтощима е, а умората никога не ѝ личи!
В Израел трябваше да направи специален концерт за българската еврейска общност. По-голяма част от българските евреи са сефарадски евреи, т.е. онези, чиито прапрадеди в края на ХV в., макар и прогонени от Испания, скитайки се и търсейки своя дом по света, запазват испанско-еврейския си говор, известен като ладино. Знам това, защото моят тъст носеше в кръвта си сефарадски корени и свободно говореше испански. Разказвам го по простата причина, че бях сигурен, че публиката там, знаейки езика, ще улови емоционалната сила на испанския стих, легнал в музиката на неповторимия латино репертоар на Йорданка. И като се върна от турнето, тя ми пусна заснети клипове по време на концерта ѝ, където в препълнената с публика зала на театъра се чува как Йорданка пее своите огнени “та̀нга” и “болера”, а накрая всички искат и стават прави, за да запеят с нея “Моя страна, моя България”.
През 2008 година с Йорданка и момчетата от “Акага” направихме големия ѝ юбилеен концерт в зала 1 на НДК “Животът е КУБАв”(идея и сценарий Йорданка Христова) - с огромен декор, осветление, три различни балетни формации - истински завладяващ спектакъл. Йорданка беше
поела върху себе си и продуцентските функции
Имаше и гости, уникални певци, специално дошли за концерта от Куба. Йорданка направи така, че с песните успя на всички да подари пътешествие до Карибите, хората забравиха делничните грижи, забравиха, че са в зала, и се отдадоха на истинското изживяване. Стана фиеста! Френетични аплодисменти и танцуваща, дивееща от удоволствие публика. Е, коя е тази публика, която, след като получи всичко това, ще бърза да си ходи? Тъкмо обратното, тя ще иска да не свършва и да няма край. Колко му трябва на човек,за да се докосне до истинското щастие? Трябва да се намери някой, който да му го дари!
Нейният незабравим колега Емил Димитров, за когото Йорданка с цялото си сърце направи огромен и паметен благотворителен концерт, я наричал Царицата. Погледнато през авторитета на неговия артистичен опит, той е бил абсолютно прав. И това определение идва спонтанно, по естествен път. Истинските царе са избраници, те не са случайни, те носят и притежават особена сила и умеят да общуват с Бога. Направеното от тях дава светлина и оставя следа в душите на хората!
Благодаря ти, Йорданке, за приятелството!
*Авторът е режисьор, дълги години работил в БНТ. Той е правил много от концертите и филмите на Йорданка Христова, както и на други известни български артисти.
Певицата на юбилейния си концерт в НДКПортретът на Йорданка Христова, нарисуван от Светлин РусевПевицата на свой концертЙорданка Христова на сцената на концерта “Акустично”Христова позира за спомен в Израел.Певицата в латино ритъм на концерта си “Животът е КУБАв”.
