Случката, за която споделям, се разигра преди няколко дни на Главната на Пловдив. Погълнат от разни мисли и потънал в житейските глъбини, крачех мълчаливо. Бях ходил някъде на събитие. Обикновено събитията, които ходя да отразявам са политически, а това автоматично означава, че са напълно безсмислени. Освен това се изговарят и един куп празни думи. Та след такива преживявания обичам да се вглъбя в себе си, за да изхвърля непотребното ми с нищо, което съм чул докато работя.

И тъй вглъбен, чувам кларинет да свири игриво тракийско хоро. Музикалното изпълнение не беше на кой знае какво ниво. Но мигом ми подейства ободряващо. Поослушах се - отде иде тая музика? Малко пред мен видях него - уличния музикант. Свиреше ли свиреше... Хората го подминаваха. Но той въпреки това продължаваше свирнята.

Панерчето за милостиня, поставено пред него, вятърът го подухна и го завлече съвсем в краката на пешеходците. Един го подритна, наконтена госпожа една го погледа снизходително и с насмешка. Направих няколко крачки встрани, наведох се, вдигнах го и го поставих там, отдето вятърът го взе с повея си. Музикантът спря свирнята. Погледна ме - и учудено, и уплашено. Каза ми:

- Добър човек си. На просяка парите дойдоха при теб. Късметлия си...

Не успях да отвърна. Бях малко нещо като гръмнат от чутото. Хвърлих му една пара, чух едно "Благодаря, господине" и свирнята продължи все тъй безгрижно да се носи из шумната улица. Тръгнах по пътя си... мислейки за късмета и добрите хора. Защото убеден съм, че тия, дето подминаха панерчето, към себе си и към своите си близки са добри. Видно е, че не са такива към някой непознат, хеле пък към един беден уличен музикант. Те наверно имат и късмет (а на мен той почти винаги в живота ми, е бил с гръб към мене). Не са като уличния музикант, принуден да очаква милостиня от непознати със свирнята си.

Обаче той им даде урок, който те като непослушни ученици не разбраха. Даде урок и на мене - по доброта. Може би и по кротост. По смирение - също. Някаква вяра в тоя късмет, който все е с обърнат към мене гръб ми даде. Не знам... ще дойде ли той, ще благоволи ли да се обърне макар и малко към мене... наистина не зная. Но пък зная, че добри хора има. И този уличен музикант е от тях. За себе си не говоря...