Задушница е. Ден за душите на починалите наши сродници, близки, хора на които сме държали и са ни помагали в живота, па и за нашите души. Задушница е. Да кажем по едно "Бог да ги прости!". Бог е всемилостив и всеопрощаващ. А и нам те да простят, ако приживе сме ги огорчили или огорчавали, обидили или обиждали с думи, дела, помисли.
На този ден се ходи на църква и гробища, палят се свещички за починалите, раздават се хляб, червено вино и жито. Когато раздавате от храната казвате "Вземете за Бог да прости" и изброявате име или имена. Когато вземате подавка, отговаряте само с "Бог да прости!".
На гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричана още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк по обичай се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".
Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Във всеки православен храм се отслужва панихида за всички починали, както и на загиналите български войни. На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.
"Както цветът увяхва и както сянката отминава, тъй се разрушава всеки човек. Но по гласа на тръбата мъртвите в смущение ще се вдигнат за Твоето посрещане, Христе Боже. Тогава, Владико, тези, които си отвел от нас, всели в Твоите свети жилища, като не им зачетеш съгрешенията, Благосърдечни“ (из утринната служба на днешния ден).
