Бившият капитан на ЦСКА Адалберт Зафиров отговори пред БЛИЦ на нападките, които се появиха по негов адрес из форумите в интернет пространството. Както е известно, Зафето е член на Управителния съвет на Клуба на ветераните и вече изказа своята позиция относно съдбата на „червените”. Той е „за” оздравителен план на настоящето дружество и твърдо против трансформирането на Литекс в ЦСКА.
Във връзка с въпроса какви пари съм дал на ЦСКА – по-младите не знаят, че през януари 1998 година клубът бе продаде на германския Арминия за 1 300 000 марки, това в момента прави горе-долу същата сума в евро. По този начин съм внесъл пари в ЦСКА със своя труд и качества, а съм взел доста по-малко. Ще ви дам само един пример. Заплатата ми при моя първи престоя на „Армията” беше 60 000 долара годишно. Аз играх два сезона и съм взел 120 000 долара. А впоследствие, когато Любо Пенев стана президент на ЦСКА, съм опростил 10 000 долара от пари, които ми се дължаха. Изпадам в тези подробности, за да се разбере, че не съм минал и заминал покрай ЦСКА, а съм играл много мачове, печелил съм купи и медали, носил съм капитанската лента. С две дума - дал съм достатъчно на моя роден клуб”, завърши Зафето.
„Изказах собственото си мнение, защото смятам, че имам право на това. Никой не може да ми забрани да говоря, независимо че някои не са съгласни с моите думи”, заяви роденият през 1969 година ветеран.
„Във връзка с това колко съм дал на ЦСКА има си статистика, нека да се види. Аз съм от цесекарски род, нека някои не забравят този факт. И аз, и брат ми, и най-вече баща ми сме играли дълги години на „Армията”. Нашето семейство е спечелило 11 титли на България и 8 купи на страната. Бил съм капитан на ЦСКА и съм носил лентата не заради парите, а заради честта, защото съм юноша на „червените”. Защото това е клубът на сърцето ми.
Дали съм си купил акции при предишната кампания, организирана от Александър Томов? Разбира се, че си купих. Купих по един пакет и на името на трите ми деца, защото смятах, че съм длъжен да го направя. Не купих повече, понеже не вярвах на предишното ръководство на ЦСКА. Имах съмнение, че при големите харчове за футболисти и техните заплати парите, събрани от феновете, ще отидат затова, а не за оздравяването на клуба. И видяхте какво се случи – кампанията на Томов тотално се срина. Сегашната кампания за спасението на ЦСКА е нещо съвсем друго и аз я подкрепям с две ръце.