По времето на съветския колониализъм в България беше наложена практиката български ученици да си пишат с непознати съветски другарчета чрез размяна на писма по невидимата поща на тоталитарната пропаганда. Задължителното обръщение в началото на всяко едно късче от тази епистоларна размяна на лицемерие беше обръщението “мило другарче”. 

Имам усещането, че в задочния разговор с “милото другарче” Мария Захарова, говореща от името на руското министерство на външните работи ( предимно за вътрешна употреба), си пишем не особено мило. Да, тя е прекалено “велика”, за да знае, че някакво си българско “другарче” си позволява да й опонира на идиотщините, които плещи в центъра на “руския свят” Москва. И все пак…

“През нощта срещу 4 октомври бе извършен поредният акт на оскверняване на паметника на съветските воини в София”, казала Захарова, цитирана от Телеграфната агенция на Съветския съюз ( ТАСС). 

Превеждам на езика на нормалността : Захарова нарича оскверняване изписването на истината на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА). И същевременно лъже най-безогледно пред целия свят, че това бил паметник на съветските воини, макар да става дума за червеноармейските окупатори на България, нахлули вероломно на 5 септември 1944 г.в държавата, чието правителство нарежда на своите войни да не оказват съпротива на държавата, с която царството поддържа дипломатически отношения до последния миг на самия 5 септември. 

За протокола и за стотен път: червеноармейските окупатори са прекръстени на Съветска армия на 13 февруари 1946 г. Преди това тази армия се е наричала официално и единствено  РККА, както е на руски съкращението от Работническо селска червена армия.  

Основната причина за прекръстването е като за преименуването на националсоциализма с неверния обобщаващ термин “фашизъм”, какъвто е създаден и съществувал само в Италия. Както правилният термин за обозначаване на германския феномен е националсоциализъм, а не “фашизъм”, така и Червената армия е символ на участието й в избиването на милиони граждани на болшевишка Русия. С прекръстването й след Втората световна война Сталин се опитва да скъса нишката на народната памет за зверствата на червеноармейците на собствената територия на империята. Така че терминологията никак не е маловажна.

Представяте ли си как би изглеждала борбата с “фашизма” , на нашите “антифашисти” и в днешно време, ако боравеха с истинските думи и се наричаха “борци срещу националсоциализма”? Щяха да изглеждат като борци срещу националистите от “Атака” и социалистите от БСП, ортаци от едно котило.

Но да караме нататък…

Захарова е призовала “ръководството на България” ( реално това се отнася до изпълнителната власт, яхната от Борисов) да прекрати “зачестилите в последно време прояви на вандализъм срещу паметника” и да осигури неговата безопасност. 

За “вандализма” срещу гордите наследници на вандалите, унищожили в своята най-нова история хиляди паметници, църкви и прочее памет от миналото, няма смисъл да се спори. Но за осигуряването на безопасността на МОЧА Захарова чука на отворена врата. 

Колко по-безопасно може да е доминирането му над българската столица, гарантирано от постколониалното подмазвачество пред Москва по цялата верига от Столичната община и МВР,  до законодателите и т.н. български дипломати, които изпълняват указанията на премиера Борисов да не дразним Путин колкото и той да се гаври с България? Или Захарова иска да каже, че надписите с декларираната върху МОЧА истина са реална опасност за тази цитадела на съветското влияние и че каменна монументалност се чувства застрашена от няколко думи, изписана върху нея?

Накрая Захарова констатира нуждата от “ефективни мерки” от българска страна срещу “гаврата с паметта на съветските воини за спасяването на човечеството от нацизма”.

Две нещо по повод този цитат:

Не са съветски, а червеноармейски войни, изобразените на орелефите и на самия връх на МОЧА фигури.

1. Колко пъти трябва да обяснявам на олигофрените! Не съветски, а червеноармейски нашественици завладяват България вероломно през септември 1944 г.  и след това я превръщат в съветска провинция.

2.  А за употребата на “нацизма” – браво. Най – сетне и по изключение Захарова се очовечава терминологично в напъните си да спасява човечеството със задна дата, макар и да го прави злополучно във фактологично отношение. Защото в България “съветските войни” са закопали част от човечеството в съветския му гроб за 45 години и са я “спасили” единствено от европейската й перспектива, която така мъчително се влачи на опашката на европейските народи и днес в резултат на този факт.  

 

Share on Facebook