Намираме леля Гергана на улица „Богомил“ - там, където живее от няколко дни. Новият ѝ дом е на тротоара. Край нея е цялата ѝ покъщнина. Има и чанта с книги. Малко е притеснена – току що се е боядисала и чака да стане времето, за да отмие боята от косата си. Банята ѝ са един леген и няколко туби с вода. От 5 години Гергана е на улицата. През зимата преживява по три месеца в приюта за бездомници.
Тя е на 58 години. Била хигиенистка в едно пловдивско предприятие. Изгубила е работата си. Постоянно е малтретирана от съпруга си и затова е била принудена да го напусне. Не иска обаче да говори затова. Има две пораснали деца, които и досега не са се поинтересували за съдбата й. Това също го премълчава пред нас. Но погледът ѝ казва всичко, което задържа в себе си - болка. Много болка.
Потърсихме леля Гергана, за да ѝ кажем, че една добра жена – Иванка Петкова от Бургас, е готова да я приюти. Но Бургас ѝ е далече. Притеснена е, че ако отиде там, където отварят вратата за нея, ще остави любимата си църква в Пловдив. Намира сили и да благодари на непознатата за нея Иванка.
Въпреки всички несгоди, леля Гергана не губи вяра и надежда в доброто. На трудностите отговоря с твърда вяра в Бога. И с убеждение, че един ден доброто ще победи. И думите ѝ звучат правдиво. Дават надежда – на нея, пък и на нас, като хора. Обещахме ѝ че пак ще се върнем. И ако поиска да отиде в Бургас, то ще осигурим превоза ѝ.
Какво ни каза леля Гергана, вижте в прикаченото видео:
