“Постоянството на паметта” – една от най-известните и обсъждани картини на ексцентричния художник Салвадор Дали. Неговата муза – Гала, оказва влияние на цялото му творчество.

Картините на Дали винаги са били изпълнени с мистерия и с много възможности за интерпретация.

“Постоянството на паметта” е една от творбите на художника, която предизвиква учудване, съмнение, недоверие и дори недоумение. Ето защо ние от Dama.bg ще разкрием кои са скритите мистерии, които разкрива творбата.

Часовниците на платното са много, но твърдият е само един. Именно твърдият часовник е символ на обективното време.

За сметка на това, огънатите часовници символизират субективното време, което тече произволно. Изобразените часовници са 3, изобразяващи бъдеще, настояще и минало. Според сами Дали картината е: “Памет за взаимовръзката между пространство и време”.

Сред многобройните обекти забелязваме каменния нос. Всъщност той е напомняне за родното място на Дали – крайбрежието на Средиземно море, близо до град Фигерас. Художникът казва: Тук в скалния гранит е въплътен най-важният принцип на моята теория за параноидалните метаморфози (преливането на една картина, плод на халюцинации, в друга)”.

Картината изобразява и мравки. Те са символ на тленното, преходното и разложението. Те са разположени върху твърдия часовник, алюзирайки, че времето, което познаваме, се самоунищожава.

Разбира се, морето е символ на вечността и безсмъртието. Той е идеализирано, то е идеалът за пътешествия.

Странният обект с дълги мигли върху пясъка е автопортрет на спящия Дали. Цялата картина е негов сън, в който реалният свят вече е заличен, отстъпвайки място на несъзнателното. Дали пояснява: “Сънят е форма на смърт или най-малкото изключване на реалността, или още по-хубаво, смърт на самата реалност, която по абсолютно същия начин умира и по време на любовния акт”.

Мъдростта в “Постоянството на паметта” е изобразена чрез маслиново дръвче. Но то е изсъхнало, навявайки мисълта, че античната мъдрост е залязла.

Променливостта на времето е изобразена и чрез огледалото, което безпощадно показва и двата свята – субективен и обективен.

Дали определя мухите като: “(…) вдъхновения на гръцките философили, които са прекарвали живота си под слънцето, накацани от мухи.”

Художникът изпраща послание и за живота чрез яйцето. Образът му е взаимстван от орфиците (древногръцките мистици). Според митологията им от Яйцето се е родило първото двуполово божество Фабес. А половините на черупката за земята и небето.