Регионалният етнографски музей, Задругата на майсторите на народни художествени занаяти в Пловдив и Регионалната занаятчийска камара организират еснафски празник по повод деня на Св. Спиридон. В двора на музея ще бъде възпроизведен занаятчийски ритуал, празнуван още от епохата на Възраждането.

Денят на Св. Спиридон е известен като „Денят на майсторите“. Почита се като закрилник на грънчарите, керемидчиите, тухларите, обущарите, казанджиите и др.

В Пловдив по традиция Общото занаятчийско сдружение празнува на Св. Спиридон. Част от Еснафския празник бил и традиционния обред – въвеждането в майсторско звание. Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски народни веселия.

Занаятчиите, празнично облечени, заедно с жените и децата си, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца покровител и музика, отивали в църквата за тържествен молебен (литургия). Всичкият еснаф – майстори, калфи и чираци, запалвали голямата свещ пред олтара. За службата жените носели „Иснафско пендихаро“ (петохлебие) за здравето на всички живи майстори. Освен това се правело „коливо“ за живите и за мъртвите, върху което палели свещи. По време на литургията свещеникът споменавал „во време на велики вход“имената на всички живи и починали майстори. 

След извършване на литургията еснафът отивал на мястото, където бил приготвен зиафетът (угощението). Цялата процесия била съпроводена от музиканти и множество граждани. Тук устабашията (най-стария и почитан майстор) извиквал кандидатите за майстори, държал им напътствена реч, препасвал ги през рамо с червен пояс, подарявал им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесвал по врата един шамар с думите: „Стани като мен“!

В чест на светеца еснафът закупувал с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и се организирала обща трапеза. Курбанът се раздавал след приключване на църковната служба.