Цяла Германия се възмути от мургавия варненски бабаит Светослав Стойков, който срита в гръб млада жена в берлинското метро. Видеоклипът стана за борени часове хит в социалните мрежи, а негодуванието продължава да расте като лавина. Няма спор, че инцидентът е гаден и отвратителен. И въпросният Светослав трябва незабавно да бъде предаден на немските власти, коментира Константин Събчев в "Стандарт".
За да си получи заслуженото, което у нас може и да му се размине. Ако се съди по богатото му криминално досие. Но каквато и присъда да отнесе хулиганът Светослав, това няма да промени по принцип негативното отношение на "старите" европейци към пришълците от Балканите. Както и двойните им стандарти по отношение на чужденците.
Става въпрос за упоритото премълчаване или заглушаване на драстични изстъпления на
мигрантите, които се възползваха от поканата на фрау Меркел. Става въпрос не само за грабежи и хулиганство, но и за изнасилвания дори опити за убийства. При които самите немски власти буквално увещават жертвите да се отказват от показанията си- в името на толерантността и етническия мир.
Не така обаче стои въпросът, когато става въпрос за граждани от Източна Европаа. Тук изведнъж медиите стават ужасно "безпощадни" и се ровят до безкрай в подробностите. А различни организации и отделни лица са готови да заплатят десетки хиляди евро за информация относно престъпника, както стана сега. Включително и бодигардът на лейди Гага.
Родни медии също охотно се включват в какафонията, късайки си ризите от възмущение.
Но подобно отношение към "тъмните субекти от Балканите" важи не само за Германия. Там тези нагласи са плод и на продължилото седем десетилетия вменяване на чувство за вина заради нацизма, което трябва да бъде изкупено не само с отказ от историята си, но и със стигаща до убийствено самоунижение свръхтолерантност към всички чужденци.
Вече четвърт век обаче българските гурбетчии се сблъскват с този проблеми навсякъде в земите и на запад от Рейн. За англичани, французи, белгийци и т.н. бившите колониални поданици са далеч по приемливи от икономическите имигранти от Източна Европа. Нищо, че те принадлежат към същата религия и цивилизация.
И че са несравнимо по-образовани от жителите на Буркина Фасо или Бурунди. За да се стигне до абсурда след британскити политици и френските им колежги да плашат съгражданите си с полския водопроводчик, който ще им отнеме работа. И това по отношение на Полша - вековната любимка на Франция!
Но най-потърпевши от днешната ситуация сме българи и румънци. И тук вече няма как да не се върнем към случая Светослав. Да, той е български гражданин, роден е България има български паспорт. Но за съжаление именно подобни на него мургави наши сънародници -както и и румънските такива - създават негативния имидж на двете страни в Европа.
Защото за стотиците хиляди добросъвестни гастарбайтери, създавщи брутен национален продукт, лекуващи болните и грижещи се за старците никой не споменава - добрата новина не е новина. Но стане ли въпрос за престъпление, веднага се подчертава националността на извършителя. Въпреки че гражданство и етнос не винаги са едно и също.
Но вина в цялата тази ситуация имат и институциите. Не знам как е в Румъния, но само в България хора като въпросния "герой", съден нееднократно за подобни деяния, може да вместо да търка килията, да замине на гурбет. И да донесе поредното клеймо върху страната ни.
За да си получи заслуженото, което у нас може и да му се размине. Ако се съди по богатото му криминално досие. Но каквато и присъда да отнесе хулиганът Светослав, това няма да промени по принцип негативното отношение на "старите" европейци към пришълците от Балканите. Както и двойните им стандарти по отношение на чужденците.
Става въпрос за упоритото премълчаване или заглушаване на драстични изстъпления на
мигрантите, които се възползваха от поканата на фрау Меркел. Става въпрос не само за грабежи и хулиганство, но и за изнасилвания дори опити за убийства. При които самите немски власти буквално увещават жертвите да се отказват от показанията си- в името на толерантността и етническия мир.
Не така обаче стои въпросът, когато става въпрос за граждани от Източна Европаа. Тук изведнъж медиите стават ужасно "безпощадни" и се ровят до безкрай в подробностите. А различни организации и отделни лица са готови да заплатят десетки хиляди евро за информация относно престъпника, както стана сега. Включително и бодигардът на лейди Гага.
Родни медии също охотно се включват в какафонията, късайки си ризите от възмущение.
Но подобно отношение към "тъмните субекти от Балканите" важи не само за Германия. Там тези нагласи са плод и на продължилото седем десетилетия вменяване на чувство за вина заради нацизма, което трябва да бъде изкупено не само с отказ от историята си, но и със стигаща до убийствено самоунижение свръхтолерантност към всички чужденци.
Вече четвърт век обаче българските гурбетчии се сблъскват с този проблеми навсякъде в земите и на запад от Рейн. За англичани, французи, белгийци и т.н. бившите колониални поданици са далеч по приемливи от икономическите имигранти от Източна Европа. Нищо, че те принадлежат към същата религия и цивилизация.
И че са несравнимо по-образовани от жителите на Буркина Фасо или Бурунди. За да се стигне до абсурда след британскити политици и френските им колежги да плашат съгражданите си с полския водопроводчик, който ще им отнеме работа. И това по отношение на Полша - вековната любимка на Франция!
Но най-потърпевши от днешната ситуация сме българи и румънци. И тук вече няма как да не се върнем към случая Светослав. Да, той е български гражданин, роден е България има български паспорт. Но за съжаление именно подобни на него мургави наши сънародници -както и и румънските такива - създават негативния имидж на двете страни в Европа.
Защото за стотиците хиляди добросъвестни гастарбайтери, създавщи брутен национален продукт, лекуващи болните и грижещи се за старците никой не споменава - добрата новина не е новина. Но стане ли въпрос за престъпление, веднага се подчертава националността на извършителя. Въпреки че гражданство и етнос не винаги са едно и също.
Но вина в цялата тази ситуация имат и институциите. Не знам как е в Румъния, но само в България хора като въпросния "герой", съден нееднократно за подобни деяния, може да вместо да търка килията, да замине на гурбет. И да донесе поредното клеймо върху страната ни.