Макар да сме наясно, че жените са от Венера, а мъжете от Марс, нежният пол продължаваме да дирим своето място на планетата Земя, която е синоним на мъжкия свят, в който живеем.
Въпреки че имаме редица силни страни, един от препъникамъните ни е ниското самочувствие.
Всяка една от нас го е изпитала, колкото и да си повтаряме, че няма съвършени хора.
Една най-болезнените теми за жените е свързана с външния вид.
Често всяка от нас се сблъсква с предразсъдъци и стереотипи от сорта на „Пълничките жени са непривлекателни“, „Слабо тяло значи силно тяло“... Всеки път, когато жертваме себе си, за да угодим на обществените представи за красота, ние и нашето самочувствие позволяваме на другите да диктуват добруването ни.
Всеки човек първо трябва да обича себе си и да се приема, ако иска да да я обичат и приемат останалите.
Самокритичността е черта, която жените рядко използват в нейната положителност.
По-скоро сме склонни да критикуваме себе си за най-дребни неща.
Ако не сте съгласни с това, се замислете колко често казвате: „Не съм най-добрата в работата“, „Не съм най-добрата майка“, „Не съм най-добрата съпруга“ и куп още негативни самоанализиращи мисли.
Самокритичността е полезна, стига тя да е градивна.
Липсата на увереност е спънка, която пречи на жените да постигнат целите и мечтите си.
Увереността в една жена, че ще се справи, е един от най-верните й приятели в борбата с ниското самочувствие.
Колкото повече подценяваме себе си, толкова по-голям е шансът никога да нямаме добро самочувствие и да сме щастливи.
„Повярвай, че можеш, и си изминал половината път до успеха“, е казал Теодор Рузвелт.
