За него съвременниците му казват, че сменя партньорките си така често, както сменя стиловете в рисуването си. Един от най-гениалните художници на XX век е известен в света не само с живописните си творби, графики и керамични скулптури, но и с безбройните си сексуални връзки.

Своите жени и метреси той увековечава в произведенията си, но това не му пречи да проявява към тях емоционална грубост и егоцентризъм. Неговата арогантност и мания за величие се проявяват с пълна сила и в отношенията му с нежниня пол. Той твърди, че за него има само два вида жени - “богини” и “изтривалки”. И с удоволствие често превръща богините в изтривалки, защото инстинктът му за разрушение е силно развит. Според неговите биографи целият му живот е борба между инстинктите му за съзидание и разрушение и затова в крайна сметка довежда музите си до лудост и смърт.

Пикасо има две съпруги - Олга и Жаклин, и четири деца от три жени. И въпреки многобройните си любовни увлечения, основна роля в неговия живот и творчество имат седем жени, чиито връзки с него променят коренно съдбите им.

Фернанда Оливие (1881-1966)

С тази необикнавено красива млада жена художникът се запознава в Париж през 1904 г., където отива, за да стане световно известен. Тя е първата му дълготрайна връзка и голяма любов и той е толкова запленен от нея, че Фернанда става обект на неговия розов период. Тя e омъжена и въпреки това живее с него 7 години. Пикасо иска от нея само едно - да лежи на дивана в ателието му и да създава чувствена обстановка край него. Рисува около 70 нейни портрета. Тя била модел и на други художници, но Пикасо й забранява да позира за други. Младата жена обаче мечтае за дом и деца, много е ревнива и тази нейна ревност подтиква Пабло да я напусне и да избяга с друга красавица - Марсел.

Ева Гуел (1885-1915)

Пикасо нарича Марсел Ева - като първата жена. С нея той има връзка още докато живее с Фернанда, а Ева живее с полския художник Маркуси. В тази крехка и изящна жена художникът се влюбва истински. През този период на неговия статив се появяват едни от най-жизнеутвърждаващите и радостни картини. Тяхното щастие обаче е съвсем кратко - Ева умира от туберкулоза. Но по време на нейното боледуване Пикасо вече има връзка с Габи Леспиназе.

Олга Хохлова (1891-1955)

Именитата руска балерина художникът среща в Рим в трупата на знаменития по това време балет на Дягилев. Той подготвя там постановката “Парад”. В Рим Пикасо попада благодарение на неговия приятел Жан Кокто, който работи по тази постановка. Именно в Рим през пролетта на 1917 г., след едногодишна скръб по Ева, Пикасо се влюбва отново. Олга е дъщеря на царски генерал, с добри обноски и славянски чар. Страстта между двамата е толкова силна, че Пикасо й прави предложение за брак. Двамата се венчават през 1918 г. в Париж в руския православен храм “Свети Александър Невски”. Гости на церемонията са известни личности от тази епоха - Дягилев, Аполинер, Гертруд Щайн, Матис, Кокто. С годините обаче семейното щастие на художника е помрачено от непреодолимото желание на младата жена да живее светски живот в Париж и да влезе във висшето общество на всяка цена. Отначало художникът се поддава на нейните желания, купува замък, посещава светски приеми, но постепенно този снобски живот му омръзва и го озлобява.

На 40 години Пикасо за първи път става баща. Ражда се синът му Пауло. Това събитие изпълва художника с радост и гордост и той прави много рисунки на сина си и жена си. След раждането на детето обаче балерината напълнява, загубва стройните си форми и се превръща в една вечно недоволна ревнивка. Нейната необуздана ревност към бившите любовници на художника превръща живота му в ад. Свободолюбивата натура на Пикасо влиза в конфликт и със снобския светски живот, който трябва да води заради нея. Той започва да ненавижда жена си и да излива тази своя ненавист върху платното. Изобразява я ту като кон, ту като мегера (зла и отмъстителна жена, в древногръцката митология олицетворение на гнева и отмъстителността). Въпреки всички скандали и недоразумения Пабло не иска развод. Първа не издържа Олга. Тя не може да понася ненавистта и грубостта на мъжа си, както и неговата любовница - 17-годишната Мари-Терез. През 1935 г. напуска заедно със сина си семейния дом. Съпрузите не се развеждат, но си поделят имуществото, защото когато се женят, Пикасо вярва, че това е за цял живот и записва в брачния договор, че имуществото и картините им са обща собственост.