Живеем с 441,66 лв. на месец, сочат данните на Националния статистически институт. Така за цялото последно тримесечие на миналата година доходът на човек е общо 1325,31 лв. Това е увеличение с 5% спрямо доходите година по-рано.

Месечните доходи на цяло домакинство са 1025 лв., сочат данните на НСИ. Това е доста малка сума, като се има предвид, че средната заплата за страната надмина 1000 лв. и за декември е 1012 лв. Но ако в домакинството има и деца, пенсионер или безработен дори един човек да взима по-висока заплата, средният доход на човек пада значително. Така се оказва, че общият доход на много домакинства в страната от заплати, пенсии и социални помощи е равен на една средна заплата.

Работните заплати осигуряват 54% от доходите в домакинствата, като за година се увеличават с 2,5%, сочат данните на НСИ. Доходите от пенсии осигуряват 28% от семейния бюджет, като за година нарастват с 13,6%. Доста голям дял в семейните бюджети имат и доходите от самостоятелна заетост (5,9%) и доходите от социални обезщетения и помощи (3,7%). Като прави впечатление, че изтеглените кредити от българите намаляват. Но хората теглят все по-големи суми от депозитите си за да вържат семейния бюджет. През последното тримесечие на 2016 г. всяко домакинство е изтеглило средно по 101 лв. от спестяванията си, при 65 лв. година по-рано. Това е увеличение на изтеглените спестявания с 55% само за година.

Месечните разходи на домакинствата са нараснали с 4,1% за година и достигат 935 лв. Като разходите за храна леко намаляват и вече са 31,1% от семейния бюджет. А разходите за плащане на сметки като например за ток, вода и парно нарастват и вече са 14% от бюджета на домакинствата.

За облекло и обувки българите харчат почти колкото за алкохол и цигари - по 4,5-4,6% от парите си. Прави впечатление, че се увеличават и сумите, които се внасят на депозит в банките. За три месеца всяко домакинство е внесло в банка средно по 138 лв., при 78 лв. година по-рано. Това е ръст на спестяванията в банките със 77%. Което показва, че хората в страната се движат на две различни скорости. Богатите увеличават спестяванията си в банките, а по-бедните са принудени да теглят пари от депозитите си.

Като цяло обаче доходите на хората позволяват да разнообразяват храната си. Увеличава се потреблението на плодове и зеленчуци, а намалява потреблението на прясно мляко и хляб.