Знаеш ли колко пъти
сменях ключалката на сърцето си?
Все отварях вратата на странници,
с очи моя пламък в тъмата срещнали.
Толкова нощи била съм подслон
на гладни, слепи хора.
Завивах всеки мъчен стон.
С любов, по много, без умора.
Сутрин обаче винаги бяха други.
Мен понякога оставили да спя на двора.
Тръгваха по пътя с нови сили.
До завоя ги изпращах, бях опора.
Знаеш ли колко пъти
сменях ключалката на сърцето си?
Как разбра къде заяждам?
Как разбра къде да смажеш болежките?
Знаеше къде да натиснеш.
И дори без ключ да отвориш.
Търсеше да бъдеш дом.
Аз със себе си не се преборих.
Оставих те да се нанесеш,
че да видя как живеят другите.
И колкото повече пътувах,
толкова повече се връщах при теб.
След много време
все пак се прибрах.
Като тях била съм сляпа,
че боляло е да чакаш.
Лампите бяха загасени.
Студът бе заразен.
Като твоя стол до камината,
животът ми остана празен.
Знай, когато си готова,
навън съм и гадая по пътни знаци.
Сърцето е отворено.
Сърцето е отворено.
Ела си.

Неизвестен автор