Светът гори, Европа гърми, Близкия Изток кърви, Далечния Запад онанира, Русия си знае какво прави, а ние... Ние продължаваме да се избиваме.

Сякаш един отделен свят. Но не точно див - заради възторга, който носи това определение, а у нас липсва. И не точно остров, заради романтиката, с която ще погледенем... на всъщност ГЕТОТО, което сме.

Не знам за арабските квартали в Брюксел, но България със сигурност е гетото на Европа.

Ако избягвате циганския квартал Ботев, помислете си – кой избягва нас. Или кой не ни избягва...

Какви чужденци виждате по улиците ни? Ще си дадете сметка – кои сме и къде сме. В Европа.

Тук си имаме наш гьол за заблатяване и външните проблеми остават в сферата на митологията, защото комшията от 5-тия етаж кашля прекалено силно, за да чуем от телевизора какво точно се е случило в Брюксел и как това ни засяга.

Дочуваме от комшията обаче, че пак някакви се стреляли, май двама загинали, май в Ботевград. Тц, тц, тц – е коментарът. Емоцията липсва.

А мозъкът вече изпраща сигнали до ръката за почесване на макарите, които също са си забравили предназначението. И могат само да сърбят.

Само с това умение са останали и ушите, очите, гъзът...

Нали, то в България за няколко месеца, някакви си млади хора се засичат по пътищата, пребиват, стрелят, убиват...

А аз се възмущавам, че не виждаме какво става по света...

Трагедията е, че същите тия дори не знаят около тях самите какво става.

Все си мисля, ако имаш сетива за околния свят и съзнание, което да обработва информацията, ще си по-зает с по-важното, което е по-далеч от уличен инцидент или дискотечна свада и по-близо до инстинктаза самосъхранение, жаждата за живот и границите. Не какви да е – онези, които ни спират да убиваме за щяло и нещяло – граници между животното и човека. Основни граници. Каквито са нужни на една сестра да не жадува братоубийство. За пари.

Ние сме извратено гето.

Зверилник. Циганин за брат си ще убие, щото много ги мразите ромите, но българката няма да прости на брат си няколко милиона. Той пък няма да ги подели с нея.

Животинки спорят за коричка хляб. А другите животинки стоят и гледат.

И няколко думи за тези, които пък дори не гледат. Които се отказаха от новините. Които се отказаха от тази „негативна информация”, не гледат телевизия и не ги интересува тази мръсна българска журналистика, която ги информира безжалостно за събитията от света и страната, и ги кара да се стъписват, травмират и натъжават.

Хората не искат да се стъписат и да им е криво, спи им се, и им се живее спокойно, мир и любов е тяхната религия, харе кришна и тотално умопомрачение.

Аре Кришна! Страхливци.

Отворете си очите, вижте какво се случва, направете нещо, за да помогнете на гетото, от което сте част. Не сте по-добри.

Важно е да знаете, че не сте по-добри.