Една от споменатите доктрини е концепцията за превъзходство във въздуха (airsuperiority), а другата е господство във въздуха (airdominance). Първата доктрина предполага постигане на тактическо превъзходство в своето въздушно пространство при неговото нарушаване от чуждестранни самолети чрез изпращане на собствената бойна авиация, която да прихване и отстрани нежелания самолет от региона с помощта на предупреждение, въздушен бой, или неговото унищожаване. А господството във въздуха подразбира способността на страната да обезвреди всеки нежелателен въздушен обект в границите на собственото въздушно пространство на по-стратегическо ниво. Това може да бъде вражески самолет, безпилотен летателен апарат (БПЛА), ударен БПЛА, или изстреляна от врага ракета клас „въздух-земя“ или „земя – земя“.
Турция все още има потенциала да си осигури въздушно превъзходство в региона, но е най-уязвима от ракетна атака отвън. За да посрещне тази неотложна нужда, през 2017 г. страната се споразумя с Русия за закупуването на най-ефективните системи за противовъздушна отбрана на далечни разстояния и противоракетна отбрана на пазара. Представителите на Секретариата по военна промишленост на Турция съобщават, че С-400 ще бъдат доставени в страната през 2019 година, а първите две системи ще влязат на бойно дежурство през ноември с.г., като на тях ще бъде установено турско програмно осигуряване на системата за разпознаване „свой-чужд“. Тези системи ще дадат на Турция сериозно стратегическо превъзходство в региона. Но има страна, която се обявява решително против този ход на Турция: САЩ.
Има ли опасност за НАТО?
САЩ обясняват своите възражения така: 1) страна-член на НАТО не може да използва оръжие руско производство; 2) С-400 не могат да бъдат интегрирани в системата за ПВО на НАТО. Освен това Пентагонът отбелязва, че ако Турция купи системи С-400, няма да й бъдат предадени изтребителите от пето поколение F-35 и дори заплашва да й наложи оръжейно ембарго.
Очевиден факт е обаче, че от съседните страни, освен Гърция, която използва системи С-300, подобни оръжейни системи използват и България, и Словакия.
По някакъв начин те успяха да интегрират тези комплекси в системата за въздушно наблюдение на НАТО. САЩ знаят това. Тогава защо те заемат толкова твърда позиция по отношение на Турция? Какво ще се случи и ще се промени, ако Турция получи С-400? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.
Системите за ПВО С-400 използват многодиапазонни радарни системи и различни ракети за унищожаването на целите. С-400 могат автоматично да избират ракета за изстрелване, въз основа на характеристиките на целите. Благодарение на тези радарни и ракетни системи, комплексите, разположени например в Хатай, могат да засекат целта на разстояние от 600 километра, тоест да обхванат въздушното пространство на почти цялата Сирии, Източното Средиземноморие и Кипър по едно и също време.
По същия начин, комплексите, разположени в Измир, могат да контролират въздушното пространство на Западното Средиземноморие, цялата Гърция, включително и Егейския регион. Тези комплекси могат да хванат на прицел въздушен обект на разстояние от 400 километра и да го унищожат на разстояние от 250 километра. Това означава, че тези системи не само дават на Турция способността да неутрализира заплахите, които могат да идват от значителна част от Близкия изток, главно от Иран, Ирак, Сирия и Израел, но в същото време да й дадат абсолютно стратегическо превъзходство, което да й позволи да предотврати всякакви стратегически превъзходства, което позволява да не се допуснат никакви военни операции без съгласието на Турция в Егейско море и Източното Средиземноморие и особено с оглед на всички газови находища около Кипър. Може би, именно това безпокои САЩ. Защото Съединените щати, които предоставиха системите за ПВО „Пейтриът“ (Paitriot) даже на Саудитска Арабия, използват спрямо Турция дългогодишни тактики за отлагане.Ту Пентагонът, ту Конгресът препятстват продажбата на „Пейтриът“ на Анкара.
Ще осуетят плана за създаване на терористически коридор
По-рано Турция, която желаеше да купи от Китай HQ-9, аналог на системата за противовъздушна отбрана S-300, също се сблъска с натиска на САЩ и се отказа от сделката. Но когато президентът Ердоган обяви подписването на споразумение за С-400 и плащането в аванс, протестните гласове от САЩ звучаха още по-силно. Руската страна също така казва, че първата доставка ще се състои в средата на 2019 г., а през ноември тази година системите ще започнат работа. Докато САЩ години наред заблуждаваха Турция, без да им дават „Пейтриът“, използването на системите С-400 от Турция очевидно трябваше да раздразни Вашингтон. В допълнение, американски експерти признават, че C-400 е по-добър от „Пейтриът“ по своите характеристики.
Освен това доставката на С-400 в Турция и активното им използване от турската армия до голяма степен ще попречи на изпълнението на плана на САЩ за създаване на терористичен коридор, за който те прехвърлиха 23 хиляди камиона с оръжие на изток от Ефрат. Да допуснем, че Турция обяви северната част на Сирия за забранена за полети зона. В момента Турция няма оръжия за това. С разгръщането на системите С-400 Турция ще може да гарантира сигурността не само на сухопътните и морските си граници, но също така и на прочистената от терористите зона в Сирия.
Истинският страх на Пентагона
Сега да се занимаем с въпроса за оръжейното ембарго на САЩ и доставката на изтребителите F-35, както и причините за налагането на това ембарго... Да, ако САЩ не предоставят на Турция изтребители F-35, то от 2024 до 2030 година Турция може да се сблъска с проблеми в осигуряването на въздушно превъзходство, докато същевременно САЩ могат да започнат предаването на самолетите F-16 на Гърция през 2023-2024 година. Тези самолети ще превъзхождат по своите характеристики тези, с които в момента разполагат въоръжените сили (ВС) на Турция. Но, когато на въоръжение в Турция започнат да влизат националните бойни самолети от пето поколение (TFX), което, според плана на Организацията за военна промишленост, трябва да се случи не по-късно от 2030 година, този проблем ще бъде преодолян. САЩ и така от дълго време прилагат негласно оръжейно ембарго на Турция. На Анкара не се предоставят, например, пистолети за специалните части. А на терористите дават оръжия, които ВС на Турция нямат. Но историята показва, че от всички наложени ембарго от времената на Операцията за поддържане на мира в Кипър е печелила Турция. Всеки път вътрешното производство с използване на националните възможности получаваше нов импулс. Освен това самолетите F-35 са важен продукт, но не са единственият вариант за Турция. Анкара, като партньор в проекта също има сериозен принос в производството на F-35. Изключването й от проекта ще струва на САЩ и пари, и време. Турция, на свой ред, разбира тревогите на САЩ и обещава да им обърне нужното внимание.
Ако Турция използва самолетите F-35 заедно със С-400, тогава ще се изясни действително ли радарите на руските системи за ПВО не виждат тези изтребители, и Турция ще бъде първата, която ще го разбере. Оттук идва и страхът на Пентагона. Чрез системите С-400, разположени в Турция, радиоелектронните следи на самолетите F-35 могат да стигнат до Русия и, което може и да е по-важно – СВАщ мислят за последствията, които ще възникнат за проекта, ако тази информация бъде намерена... Програмата за F-35 бе започната през 1992 година и се очаква тя да действа до 2070 година; предполага се, че за това време общият бюджет за строителството на изтребители заедно със закупените ще бъде 1,6 трилиона долара. Проектът, на който Конгресът на САЩ многократно удължаваше сроковете и увеличаваше бюджета, повече от веднъж беше на път да бъде отменен; според някои прогнози, проектът може да спре много преди 2070 г., защото дори и днес неговото анулиране ще доведе до големи загуби. В тази ситуация, проектът, който и така вече е толкова компрометиран, забавен и скъп, може да бъде спрян напълно, ако получените от Турция С-400 могат да „видят“ F-35 и да „ги ударят“. Ще пропаднат и продажбите на стойност 650 милиарда долара, които трябва да бъдат получени от продажбата на близо пет хиляди F-35 само в страните от Европейския съюз. Ето какво лежи в основата на проблема.
А въпросът за това, че САЩ няма да продадат F-35 на Турция, която има С-400, сам по себе си е предмет на отделно изследване. Може да се каже, че Вашингтон едва ли ще предприеме такива мерки. Ако САЩ не продадат F-35 на Турция, т.е. я изключат от програмата, това ще направи производството на тези самолети по-скъпо и ще забави доставката им за непредвидим период.
Ходът на Анкара е от критично значение
Турция казва, че може да намери решение на тези проблеми. Други страни-членки на НАТО, които са въоръжени с С-300, успяха да направят това.
Всичко ще стане ясно в скоро време. Не мисля, че тези, които десетки години след Студената война все още се ръководят от такъв начин на мислене, ще получат кой знае каква голяма изгода. Днес даже и Европейският съюз разработва планове за създаване на своя армия извън НАТО. Това означава, че политическото ръководство в Германия и Франция също е наясно с това. Както преди много години каза Исмет паша (Исмет Иньоню, турски военачалник, вторият президент на Турция – бел. прев.), „ще се създаде нов свят и Турция ще заеме своето място в него“. Оттогава измина близо век и сега този нов свят се създава. В новата структура Турция може да заеме по-силна и важна позиция и да играе по-активна роля.
Покупката на С-400 е най-големият и мъжествен ход, направен през 96-годишната история на Републиката в съответствие с доктрините на Мустафа Кемал Ататюрк, че „бъдещето е на небесата“ и „няма защита на фронтовата линия, има отбрана на територията, която е цялата страна“. На турския ход със С-400 трябва да се гледа по-широко и да се вникне в общата картина.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
