„Турски поток“
Агенция РБК съобщи за възобновяването на спрения от съда търг за газопровода и удължаването на срока за приемане на заявки до 6 март. В материала на медията се отбелязва, че независимо от това, че търгът не е завършен, работата над проекта за разширяване на българската газотранспортна мрежа (ГТС) от Турция до Сърбия на стойност 1,4 млрд. долара вече се води от „Тръбната металургична компания“ (ТМК) на Дмитрий Пумпянски. Източници на РБК обясняват, че „проектът трябва да бъде реализиран с ускорени темпове, още повече, че в Сърбия работата по строителството на газопровода от границата на страната с България до тази с Унгария вече е в разгара си“. По техните данни, преговорите за сключване на договор за строителните работи с австрийската Strabag вече са в ход, но от компанията са опровергали тази информация.
По думите на източниците на агенцията, В България „Газпром“ е привлякъл в качеството на подизпълнител свързаната с нея ТМК, за да намали политическите рискове, предвид съдбата на „Южен поток“, който бе спрян от ЕК чрез Третия енергиен пакет на ЕС и съпротивата на САЩ за построяването на „Турски поток“.
Агенция EA Daily се занимава със същата тема в материал със заглавие: „Турски поток“ забуксува в България“. Медията посочва, че независимо от продължаването на продедурата по провеждане на търга, крайният срок за приемане на заявки е удължен от 15 февруари до 5 март. Отбелязва се, че търгът бе спрян заради жалба на компанията „Атоменергоремонт“, която няма никакво отношение към строителството на обекти от газовата инфраструктура. Медията не пропуска да отбележи, че фирмата се свързва с „нееднозначния български олигарх Христо Ковачки“.
Изданието посочва, че „дори в самата България вече си задават въпроса, ще успее ли „Булгартрансгаз“ да изпълни своите задължения“ още през следващата година да подаде към Сърбия 4 млрд. куб. м. газ, а през 2021 година целия обем – 12 млрд. куб. м.
Въпреки това, експертите, които коментират темата пред EA Daily се обединяват около мнението, че „опитите да се попречи на строителството на „Турски поток“ не са изключени, но тъй като газопроводът няма да принадлежи на „Газпром“, няма да попадне под Третия енергиен пакет, какъвто бе случая с „Южен поток“. Те посочват още, че завършването на строителството в срок е възможно.
Латвийската редакция на радио „Спутник“ пък отбелязва, че „България се присъедини към иска на Полша и Литва срещу „Газпром“. Както припомня медията, през октомври полското държавно предприятие PGNiG обжалва решението на ЕК за закриване на антимонополното дело срещу „Газпром“ без глоба, а през изминалата седмица към нея се е присъединила и Литва.
Българският частен газов оператор „Овергаз“ също се е включил към съдебния иск. „На 28 февруари 2019 г. Съдът на ЕС информира PGNiG, че Овергаз Инк., който разпределя и продава газ на българския пазар, също се присъедини към жалбата срещу решението на Европейската комисия от PGNiG“, се казва в изявлението.
Изданието припомня, че „през 2012 г. Европейската комисия инициира антитръстово разследване на дейността на „Газпром“ в редица страни от ЕС. В рамките на делото през 2015 г. ЕК предяви официални обвинения срещу руските холдингови дружества за нарушения в България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия.
След продължителен диалог през май 2018 г., ЕК приключи разследването без глоби за "Газпром", но наложи на руската компания редица задължения за работата в някои страни от Централна и Източна Европа, за нарушаване на които може да се наложат санкции до 10% от глобалния оборот на дружеството. По-специално "Газпром" трябва да премахне пречките пред трансграничната препродажба на газ в Централна и Източна Европа.
Литва и Полша се противопоставиха на закриването на случая без глоби, според PGNiG, ЕК е решила въпроса без надлежна проверка, заемайки позицията си "в явно противоречие със събраните доказателства, както и с нарушение на редица процедурни правила на ЕС". PGNiG вярва също, че „задълженията, наложени на Газпром, не са адекватни на вредите, които компаниите в Централна Европа са понесли в резултат на несъответстващите стандарти на ЕС за дейността на „Газпром“.
В навечерието на посещението на Дмитрий Медведев в София, ТАСС и РИА Новости отбелязаха, че: „Росатом“ е готов да дострои АЕЦ „Белене“ в съкратени срокове:
„Руската държавна корпорация „Росатом“ е готова да участва в конкурса за възобновяване на строителството на АЕЦ „Белене“ наравно с другите претенденти и обяви, че е способна да завърши обекта в съкратени срокове, заяви пред журналистите първият заместник-ръководител на правителствения апарат на Русия Сергей Приходко в навечерието на визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в София, предава ТАСС.
„Днес виждаме, че българското правителство е настроено конструктивно и има намерение да рестартира строителството на АЕЦ „Белене“. Руската компания е готова да участва в конкурсните процедури наравно с други компании“, заяви Приходко. По неговите думи, Русия има „най-добрите реактори на света, отговарящи на най-високите – следфукушимски – изисквания за сигурност“, а „Росатом“ е лидер по строящи се атомни блокове.
„Основното технологическо оборудване на ядрената островна АЕЦ вече е произведено и се намира в България. Руските специалисти са завършили голяма част от проектирането и лицензирането. Всичко това говори в полза на факта, че „Росатом“ е в състояние да осигури завършването на станцията за кратко време и да действа като партньор през целия жизнен цикъл на тази АЕЦ“, подчерта представителят на кабинета на министрите на Русия. Той заключи, че „щом в София бъдат приети необходимите решения, може да се пристъпи към предметни консултации, включително относно финансово-икономическия модел на проекта и възможните форми за неговата поддръжка“.
Както припомня руската агенция, през 2006-а година „Атомстройекспорт“ (част от „Росатом“) вече спечели международен търг за построяване на два енергоблока на тази АЕЦ. На площадката в Белене бе доставено оборудване, но през 2009-а година проектът бе спрян, а през март 2012 година София се отказа от строителството на станцията.
През май 2018 г. българският премиер Бойко Борисов обяви, че страната възнамерява да възобнови строителството на Белене. Българската страна подчерта, че изборът на стратегически инвеститор ще премине през конкурентна процедура. Основните изисквания, при които проектът може да бъде продължен, са осигуряване на строителство при пазарни условия, без държавни гаранции и без гаранции за придобиване на електроенергия, генерирана от АЕЦ. При това разходите за изграждане на станцията не трябва да надвишава 10 милиарда евро, а срокът на въвеждане в експлоатация - 10 години“.
Освен това в Русия обърнаха внимание на контактите на премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев в рамките на НАТО:
Порталът „Правда.ру“ обръща внимание на заявлението на премиера Бойко Борисов след срещата му с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че „България не е троянски кон на Русия“, каквото е и заглавието на материала на медията, която отбелязва още, че министър-председателят е характеризирал страната ни като най-лоялния и дисциплиниран член на Алианса. По нататък в материала се акцентира върху това, че премиерът Борисов е отбелязал важността на разполагането на катери и кораби на НАТО в черноморските пристанища, „но се е оплакал, че те плашат туристите, което вреди на икономиката на страната. Освен това той се обяви против провеждането на военни учения в региона. Затова министър-председателят смята, че е необходимо да се избягва концентрация на оръжия, да се търси договорка с Русия, а не тя да бъде заплашвана“.
Изданието цитира думите на министър председателя, че е „необходимо да се използва максимално силата на дипломацията и да не се влиза в надпревара във въоръжението и разпространение на чудовищни ракети“.
Традиционно в Русия се интересуват от темата за туризма
Travel Russian News пише, че „през последните дни в България се появиха тревожни данни относно предстоящия летен туристически сезон“. В материала със заглавие „В България прогнозират катастрофален туристически сезон“ се цитира прогноза на Института за анализ и оценка на туризма, според която се очаква сериозен спад на броя на чуждестранните туристи. Освен това се отбелязва рязко намаляване на чартърите в летищата на Варна и Бургас.
„Турпром“ пък цитира данни на Аналитическият център „АльфаСтрахование“, според които България се нарежда на първо място сред страните, където руските туристи са изпитвали здравословни проблеми и са се свързвали със застрахователна компания за медицинска помощ.
На нашата страна се падат 15,72% от обръщенията на застрахованите, на второ място е Тайланд с 11,62%, а на трето – Испания с 8,76%.
Други
Агенция REGNUM обръща внимание, че за първи път през последните десетилетия Министерството на отбраната на България ще проведе ремонт и техническо обслужване на танковете Т-72, които се намират на въоръжение в армията ни.
Цитира се директора на холдинга ТЕРЕМ Иван Досков, който не изключи закупуване на необходимите части от Русия. По неговите думи, санкциите на Запада срещу Русия „не действат, когато става въпрос за националната сигурност на страните от ЕС“. „Затова комисията по контрол на експорта дава разрешение за внос на резервни части, включително от Русия“.
Агенцията припомня: „През последните години България полага усилия за преоборудване на въоръжените си сили в съответствие със стандартите на НАТО и отказ от оборудването на СССР / Русия, за да се гарантира "военна независимост" от Русия. Въпреки концепцията „България в НАТО - 2020”, одобрена през 2014 г., превъоръжаването на българската армия все още не е започнало поради критичната липса на средства в бюджета и политизирането на този въпрос в правителството.
В края на миналата година София реши да започне преговори със САЩ за закупуването на американски изтребители F-16, които да заменят МиГ-29, в момента в експлоатация във българските военновъздушни сили. Очаква се, че в случай на успешно приключване на преговорите ще са необходими няколко години, за да се заменят бойните самолети в България. Междувременно между Министерството на отбраната на Република и Руската РСК „МиГ“ има договор за поддръжка и техническа поддръжка на изтребителите“.
Редакция: Иван Христов
