Всичко започна в 18:50 местно време (19:50 българско), когато над покрива на Парижката Света Богородица, една от най-посещаваните забележителности в Европа, към небето се извиха пламъци и облаци сив дим. Веднага към мястото на инцидента, Ил дьо ла Сите, остров на река Сена в сърцето на френската столица, се забързаха стотици пожарни.
Според информация на „Франс прес“, най-вероятно пожарът е възникнал заради ремонтните дейности, тъй като от няколко месеца се прави капитален ремонт на катедралата.
Ахвания и викове „О, Господи“ обаче изригнаха в 19:50, когато горната част на кулата на Нотр Дам се срути в огнения ад, който се беше разпрострял по целия покрив.
Френският президент Еманюел Макрон отмени своя важна политическа реч и веднага тръгна към Нотр Дам, където малко след това падна целият покрив, а медиите съобщиха, че пламъците са обхванали носещата конструкция.
В същото време около Парижката Света Богородица се бяха събрали хиляди парижани и гости на френската столица, които в реално време споделяха видео, снимки и коментираха в социалните мрежи, докато наблюдаваха инферното. Около сградата бе установен периметър за сигурност. Както показаха кадри в социалните мрежи, събралите се наблюдатели на ужасното зрелищи запяха „Поздравявам те, Мария“ и други църковни химни.
Веднага към френската столица потекоха съболезнователни съобщения: от Доналд Тръмп, който предложи в гасенето да се включат пожарогасителни самолети, Ангела Меркел, Тереза Мей и т.н. и т.н. Руската църква също изрази съпричасността си с парижаните, но отбеляза, че трагедията, случила се на Първия ден от Страстната седмица преди католическия Великден е „страшна поличба, чийто смисъл тепърва ще разберем“.
В гасенето на пламъците се включиха повече от 400 пожарникари, които се опитваха да предотвратят прехвърлянето на пламъците към фасадата и двете основни камбанарии на Нотр Дам и в крайна сметка успяха да го направят.
Служителите на противопожарната служба дори влязоха във вътрешността на катедралата, откъдето извадиха олтарът и неговия кръст преди да излязат заради бързо разпространяващия се огън по дървените греди.
Малко след това настъпи облекчение, когато пожарникарите успяха да понижат интензивността на огъня.
Еманюел Макрон
Президентът Еманюел Макрон обеща на френския народ, че пострадалата от пожара катедрала Нотр Дам ще бъде възстановена.
„Тържествено ви обещавам, че ще възстановим катедралата. Всички заедно. От утрешния ден (16 април) започва набирането на средства както във Франция, така и извън нейните граници“, заяви Макрон. „Тази катедрала е част от френската история. Ние се гордеем с нея, успели сме да я издигнем преди повече от 800 години и я подобрявахме и надстроявахме век след век“, напомни той.
„Давам тържествено обещание, че този проект ще бъде осъществен през идните години. Ще съберем за това най-добрите таланти, те ще са много и ще имат положителен принос във възстановяването“, продължи Макрон. „Ще възстановим катедралата Парижката „Света Богородица“ – всички французи го очакват от нас, нашата история и нашата съдба го изискват от нас“, подчерта той в заключение.
Държавният глава заяви, че благодарение на парижките пожарникари, мобилизирани за гасенето на огъня в катедралата, е избегнат най-лошия сценарий. „Успяхме да избегнем най-лошото, но битката още не е спечелена“, заяви френският лидер пред журналистите, намиращи се на мястото на инцидента.Той добави, че „близките часове ще бъдат трудни“. „Благодарение на отдадеността на пожарникарите фасадата и двете главни камбанарии на катедралата не бяха разрушени“, съобщи Макрон.
Той нарече пожара в катедралата „истинска трагедия“. „Искам да благодаря на служителите на пожарната служба, които продължават борбата с огъня. Те проявиха голям професионализъм“, каза още президентът.
Веднага на неговия призив за набиране на средства откликна собственика на прочутите модни къщи „Гучи“ и „Ив Сен Лоран“ – фамилията Пино, която обеща 100 милиона евро.
В около 05:00 часа във вторник от пожарната служба съобщиха, че пожарът е потушен.
+
Notre dame de #paris brûle ???? pic.twitter.com/DcC5qovCk1
— Chrystèle Bazin (@chrystelebazin) April 15, 2019
История на Нотр Дам
Париж. „Света Богородица“, наричана още Парижката „Света Богородица“ (на френски: Notre-Dame de Paris – Нотърдам дьо Пари), е католическа катедрала в Париж.
Построена е през 1163 – 1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена, в центъра на града. Повечето скулптурна украса на фасадата, която се смята за една от най-красивите, датира от 19 век. Тук Наполеон I е коронясан като император.
Нотърдам буквално означава „Нашата Дама", и е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица, отговарящо например на немското Unsere Liebe Frau / Liebfrauenkirche, италианското Nostra Signora, испанското Nuestra Seňora, полското Nasza Panna и хърватското Velika Gospa. Съществуват много християнски храмове, носещи подобно име.
Катедралата „Парижката Света Богородица" е издигната на остров Сите върху основите на древен римски храм. Идеята за изграждането ѝ е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, кралят, благородниците, дори и от дребната буржоазия. През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници работят по нея. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.
Катедралата „Парижката Света Богородица" е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада. Дълга е 130 m и е широка 50 m, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 m. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 t., а само езикът ѝ надвишава 500 kg. Стрелата е с височина 96 m.
Катедралата има 3 портала. Първият е на Св. Ана (майката на Дева Мария), средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил направен от друг и се различавал от останалите портали. Над порталите е разположена розетката с диаметър 10 m, а под нея се намират 28 статуи на библейски личности.
Още с влизането погледът на посетителя обхваща високия кораб, широката напречна галерия и дълбок хор и централния олтар. Прекрасни розети от 13 век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розета изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розета показва Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розета изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. В катедралата се намира статуя, известна под името „Парижката Света Богородица“. Тази скулптура от 14 век е пренесена тук от параклиса Сент Енян. Зад главния олтар се намира прекрасната скулптурна композиция на Никола Кусту – „Пиета“. Там се намират и статуите на Луи XIII и Луи XIV.
След дълъг брачен период без да има наследник, Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Тази работа отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.
В западната част на „Парижката Света Богородица" се намира съкровищницата, където се съхраняват ценни богослужебни предмети. В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни останки, намерени на това място.
„Парижката Света Богородица" има чудесен орган и съвършена акустика. Там всяка неделя в 17:30 часа се провеждат безплатни концерти. Катедралата побира 9000 души.
Катедралата „Парижката Света Богородица" е свидетел на редица важни събития от живота на Париж. Тук през втората половина на 16 век се състои сватбата между Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски, който обаче по време на церемонията стои вън. През 1804 г. в катедралата е бил коронясан Наполеон Бонапарт I. Също тук е извършено опелото на генерал Дьо Гол през 1970 г.
Известни случаи на пожари в християнски храмове
На 15 април 2019 година в парижката катедрала Нотр Дам избухна опустошителен пожар. Редакцията на ТАСС подготви хронология на десетте най-гръмки случая на пожари в каменни християнски храмове по света след 2000-та година.
В нощта на 9 юни 2000-та година в резултат от пожар пострада силно църквата „Вси Светии“ в Лондон, издигната през XIX век в района Западен Далвич. Покривът на сградата се срутва и огънят унищожава напълно интериорът на този класически образец на викторианската архитектура. Няма жертви и пострадали. Причина за пожара е оставена включена печка. Църквата е възстановена напълно през 2006-та година.
На 22 ноември 2001 година в Питърбъро (графство Кеймбриджшир, Великобритания) избухва пожар в средновековната катедрала Свети Петър (XIII век). Пламъците са погасени бързо, но органът и таванът са увредени сериозно. Според предположенията на следствието, причината за пожара е палеж. Възстановителните работи са завършени през юли 2006 година.
На 18 декември 2001 година в Ню Йорк избухва пожар в най-голямата в света англиканска катедрала Свети Йоан Спасител, разположена в Манхатън (строителството на храма започва през 1892 година и завършва напълно през 1999 година). Огнището на пожара се намира в църковно магазинче в една от пристройките. Основното здание успява да устои на огъня, но част от покрива над постройката рухва. Няма жертви и пострадали. След това са необходими сложни процедури за почистване на храмовия орган от саждите.
На 29 май 2006 година във финландския град Порвоо се запалва катедралният лютерански храм от XV век. В резултат от това се срива външната конструкция на тавана, но благодарни на усилията на пожарникарите огънят не се разпространява повече. Причината за пожара е палеж, извършен от 18-годишен местен жител. През 2007-а година той е осъден на шест години и половина лишаване от свобода. Храмът е открит отново през юли 2008 година след реставрация.
На 25 август 2006 година в Санкт Петербург по време на реставрационни работи се запалва дървеното скеле на главния купол на Троице-Измаиловската катедрала, която е постройка от 1835 година. В резултат се сриват главният и два малки купола, а украсата на храма пострадва сериозно. Реставрацията е завършена през 2017 година.
На 25 декември 2009 година в Лонгфорд (Ирландия) изгаря напълно храма Свети Мел, постройка от 1856 година. Източник на пожара се оказва стара отоплителна печка. Църквата, от която остават само външните стени, е възстановена за 5 години.
На 28 юли 2014 година в Нинбо (провинция Чжецзян, Китай) в резултат от пожар изгаря напълно един от най-старите християнски храмове в Китай – католическата катедрала Дева Мария на Седемте Скърби, постройка от 1876 година. Катедралата е възстановена през 2018 година.
На 15 март 2015 г. в Москва, по време на реставрационните работи, се запали камбанарията на Новодевическия манастир (края на XVII век). В резултат на това кулата е деформирана, но са избегнати по-сериозни повреди. Причината за пожара е късо съединение. Реставрационните работи по камбанарията продължават и до днес.
На 15 юни 2015 г. в Нант (Франция) избухва пожар в базиликата Сен-Донатиен, построена през 1889 година. Покривът на храма се запали по време на инсталацията на хидроизолацията. Украсата на базиликата е сериозно повредена. Завършването на ремонтните работи се очаква през 2019 година.
На 1 май 2016 година в Ню Йорк се запалва храмът Свети Сава Сръбски, разположен в неоготическа сграда от 1855 година (до 1915 година църквата е на Епископалната църква). В резултат от пожара рухва таванът на храма и вътрешният интериор изгаря изцяло. Пожарът възниква по вина на пазача на храма, който не загася свещите след края на Велкиденската служба. Планира се църквата да бъде възстановена.
Редакция: Иван Христов
