„Стоте треньори на Пловдив“ е поклон пред педагозите, които създадоха галактика от спортни звезди. Те преподаваха универсалния шампионски език, чрез който стотици милиони узнаха, че има на света Пловдив и България.

Книгата излезе от печат в началото на декември, но лятното пожелание на кмета на града премиерата да се състои в навечерието на Коледа в условията на ковид пандемия нямаше как да се случи.   

Поредицата, която започнахме в Glas.bg, е своеобразна електронна премиера. Тук националният и световният GLAS звучат в дует. В продължение на няколко седмици ще ви представяме тези, които като че ли винаги са оставали някак встрани от светлината на прожекторите. Но без които нито Стефка Костадинова, нито Николай Бухалов, нито Асен Златев, нито златният баскетболен отбор на "Марица" щяха да се превърнат в легенди на световния спорт. Треньорите!

Днес ви представяме Иван БОБЕКОВ, който живя като лидер – и състезател, и треньор.

***

Едно от големите имена на българското колоездене. Роден в Пловдив (17 септември 1940 – 2 април 2008), потомък на възрожденския род Бобекови от Панагюрище. На колоезденето се посвещава от 16-годишна възраст. Негов първи треньор е Венцислав Романски. От 1957 до 1959 г. се състезава за ДФС „Марица“, от 1960 до 1961 г. – за ЦСКА, а от 1962 до 1969 г. – за „Ботев“ и „Тракия“.

Бобеков е еднакво добър както в шосейното, така и в пистовото колоездене. Стартира 9 пъти в Обиколката на България. Печели я два пъти през 1962 и 1966 г. Така изравнява постиженията на: Милко Димов, Петър Петров, Димитър Господинов и Красимир Коев. Два пъти заема трето място в крайното индивидуално класиране. Тук има и шест отборни победи с националния отбор на България. Точно 10 пъти се качва на стълбичката на победителите. Свързаният с КЦМ „Ботев“ Борис Бочев също има победа (1964 г.) в Обиколката, но тогава той е състезател на Троян.

Бобеков участва 9 пъти в най-авторитетната за времето си колоездачна проява – Пробега на мира. Най-доброто му класиране тук е четвърто място през 1965 г. Многобройни са успехите и извън страната, между които е първото място в обиколката на Средиземно море през 1966 г. БКС отбелязва постижението му като един от върховете на българското колоездене. През 1966 г. Бобеков вдига купата на победител и в обиколката на Мраморно море. Участва на две СП за аматьори. Още само двама пловдивчани стартират на тези първенства – неговите възпитаници Тодор Чанлиев (Чарли) и Стоян Бобеков. Многогодишен капитан на националния отбор. От активна състезателна дейност се оттегля през 1969 г.

Същата година започва да гради треньорска кариера. Началото е в „Тракия“, където остава до 1977 година. В това време подготвя 9 майстори на спорта: Иван Стефанов, Георги Хаджисотиров, Тодор Чанлиев, Божидар Тодоров, Петър Венков, Стойчо Карадимов, Георги Гингозов, Минко Пенков и Стоян Бобеков. Последният участва и на ОИ в Монреал през 1976 г. За две години е треньор в Пазарджик. Тук изгражда женското колоездене. Подготвя 4 майсторки на спорта. Най-известна от тях е Цвета Гюрова – дълго време шампионка на шосе у нас.

В периода 1979 – 1985 г. работи като шофьор в СССР, основно в град Грозни. След като се връща в Пловдив, отново е треньор в „Тракия“. Между 1991 и 1999 г. е поканен на работа в Гърция. Тук ръководи отборите на шосе и писта, предимно в дисциплината 4000 индивидуално преследване. През 1994 г. поема подготовката и на гръцките национални отбори. За времето, когато ги ръководи, колоездачите правят много поправки на националните рекорди. Най-активен в това отношение е Панайоти Лекас с 15 рекорда на пистата. След 2000 г. е привлечен като механик в работилница за велосипеди в Пловдив.

Със съпругата си Донка, практикувала каяк към „Ботев“ (Пд), имат двама сина – Емил и Пламен, 4 внуци и една правнучка.

Колодрумът в София – Иван Бобеков с лавровия венец на победител

 

Нямам преки впечатления от живота на Бобеков. Запечатал съм само епизоди от състезателната му кариера, когато колоната от Обиколката се нижеше по бетонната настилка на „Пазарджишко шосе“ или когато вървяха критериумите по Бунарджика и Сахата. Струпалото се в шпалир множество около шосето търсехме неговата елегантна стойка. По алеите на тепетата лесно се набиваше на очи, защото той , както обикновено, беше лидер по тесните пътеки. Дали някой си представя сега, че Бобеков и колегите му тогава деляха популярност с футболистите на Пловдив!

Спонтанната любов към колоезденето кара Иван да направи най-сериозната си инвестиция в невръстните юношески години – да си набави бегач с парите от заплатата, заработена в близката до дома му Захарна фабрика.

Споделено за Бобеков от неговите възпитаници

Иван Георгиев Стефанов: „Това, което е постигнал и дал на българското колоездене, е записано със златни букви в историята, но това, което ни даде на нас, не може да се опише с думи. Той ни беше като баща, учеше ни на добродетели и винаги е бил до нас. Направи ни истински хора. Неговите думи завинаги ще звучат в душата ми: „Момчета, бъдете винаги честни и истински хора, другото само ще си дойде на мястото“.

Тодор Чанлиев: „Както моят, така и неговият живот през повечето време мина на велосипеда. Само и единствено под неговото ръководство успях да стана майстор на спорта. Винаги е бил с много актуални виждания за спорта като цяло. Авангарден в мисленето си. Стремеше се и успяваше да внедрява всички новости в работата ни“.

Стоян Бобеков: „Сегашното поколение не може да добие представа какво представляваше колоезденето в онези времена. Смятам, че каквато е днес популярността на футбола, такава бе тогава и на колоезденето. Сега всичко се измерва с пари, тогава беше от и за любов към спорта и дружеството. Бате Иван правеше всичко с много любов. Ако повече хора сега приличаха на него, България едва ли щеше да е същата. Беше невероятен човек и приятел! Работеше много и все се ядосваше, че в последните години колоезденето в България „никакво го няма“, това бяха неговите думи. Умееше да се майтапи с всичко. Липсва ни неговият хумор“.

Илия КИСИМОВ

Наталия Моравенова даде на художествената гимнастика цяло съзвездие СНИМКИ

Евгений Белий – човекът оркестър и диригент на пловдивския спорт

 

Без да е патриций, Здравко Рангелов тласна напред аристократичния тенис

Димитър Бахчеванов - научен работник и треньор, чийто труд безцеремонно ограбваха

Никола Николов допринесе световната гимнастика да премине от въртеж в летеж

Симеон Пишманов първи класира български национален отбор на световни финали

Никола Щерев не e Старика, а Жълто момче и изгряващо слънце над пловдивския спорт

Явлението Николай Петров - това беше лекоатлетически катапулт СНИМКИ

Ганчо Карушков започна с бамбуков прът, но скочи високо с щанга СНИМКИ

Треньорите, които дадоха шампионски криле на пловдивския спорт

Очаквайте утре следващия очерк от поредицата - за Ботко ТРЕНДАФИЛОВ, който продължава да тренира състезатели в плувния „Спринт“.