Треньорите, които...

Може ли Ботко Трендафилов да подготви едно момиченце за олимпиадата през 2032 г.?

GlasNews.bg 17:00 07.02.21 0 41345

„Стоте треньори на Пловдив“ е поклон пред педагозите, които създадоха галактика от спортни звезди. Те преподаваха универсалния шампионски език, чрез който стотици милиони узнаха, че има на света Пловдив и България.

Книгата излезе от печат в началото на декември, но лятното пожелание на кмета на града премиерата да се състои в навечерието на Коледа в условията на ковид пандемия нямаше как да се случи.

Поредицата, която започнахме в Glas.bg, е своеобразна електронна премиера. Тук националният и световният GLAS звучат в дует. В продължение на няколко седмици ще ви представяме тези, които като че ли винаги са оставали някак встрани от светлината на прожекторите. Но без които нито Стефка Костадинова, нито Николай Бухалов, нито Асен Златев, нито златният баскетболен отбор на "Марица" щяха да се превърнат в легенди на световния спорт. Треньорите!

Днес ви представяме Ботко ТРЕНДАФИЛОВ, който продължава да тренира състезатели в плувния „Спринт“.

***

Най-успешният български треньор в основния спорт плуване. Роден е на 27.07.1952 г. в село Стара Кресна, Благоевградска област. Първи занимания във водата започва при треньора Страхил Андонов в Симитли през 1962 г. На републикански състезания покрива норматив за кандидат-майстор на спорта, най-добре се чувства в бруста и съчетаното плуване. Завършва ВИФ – треньорски профил, през 1976 г. От март 1977 до декември 1996 г. е треньор в „Родопа“ (Смолян). През 1997 г. вече е в ЖПК „Младост-91“ в Пловдив, а през последните няколко години и до момента е главен треньор и член на Управителния съвет на пловдивския клуб „Спринт“. Върховото му постижение е Олимпиадата в Сеул през 1988 г., където неговата възпитаничка Антоанета Френкева спечели сребърен медал на 100 м бруст и бронзов на 200 м в същата дисциплина – единствената българска състезателка с два олимпийски медала в плуването. През смолянския период подготвя около 45 майстори и кандидат-майстори на спорта, докато в Пловдив вече има поне 100 майстори на спорта, а кандидат-майсторите не може да ги преброи. Заслужил треньор, почетен гражданин на Смолян, пенсионер, който не възнамерява да прекратява социалната активност. Семеен, има двама синове.

Той е правоспособен да упражнява занаята вече 44 години, но животът му е свързан с плуването доста повече от половин век. А появата му под българско небе по нищо не подсказва, че е орисан на продължително и плодотворно творческо дълголетие в такава специфична дейност.

Семпла семейна среда. Бащата е в низовите звена на МВР, които работят „на терен“, майка – домакиня. Трети от братята, преди да се появи сестричка. Няма и годинка, когато родителите му се местят в Симитли. И каква е перспективата: отглеждане на тютюн, дървообработване, животновъдство. Но 9-годишният Ботко започва да носи камъни от реката, необходими за строителството на плувен басейн. Което означава, че страната вече е надмогнала следвоенния недоимък. От 1962 г. вече е плувец. Минерална вода с висока температура – доволно. Трябва да се почака, докато слезе до идеалните 27,5 градуса. Тренировката също може да почака – първо норматив за низи тютюн, после – в басейна. Зимата пък е чакане на лятото с общофизическа подготовка на сухо. Така – до последния гимназиален клас, когато треньорът преминава на работа в Сандански, а възпитаникът не се поколебава да го последва. Абитуриентската година в Сандански и дипломата от ВИФ слагат край на подготвителния период в биографията му. Следват два работни периода в Смолян и Пловдив. Има сходства, но и различията не са малко...

Като матрос от Военноморските сили

Помолен да състави призовата шестица сред многобройните си възпитаници, Ботко Трендафилов се справя както в популярното до неотдавна телевизионно състезание „Минута е много“:

1. Антоанета Френкева – сребро и бронз на 100 и 200 м бруст от Олимпийските игри в Сеул (1988), трето място на 100 м бруст от турнир за Купата на Европа (1987), състезателка на „Родопа“ (Смолян).

2. Михаил Савов – европейски шампион за юноши на 100 м гръб и бронзов медал на 200 м съчетано в Рим (1987), състезател на „Родопа“ (Смолян).

3. Иванка Моралиева – трета на маратон (10 км) в Лондон през 2005 г., втора в Охрид на 30 км, два пъти (2004 и 2005) е трета в генералното класиране за Световната купа в дългите плувания, два пъти стартира на олимпийски игри (Сидни и Атина през 2000 и 2004). Започва да тренира в Смолян, успехите постига като пловдивска състезателка.

4. Светлозар Николов – с отлични качества за растеж в съчетаното плуване, състезател на клуб „Спринт“ (Пловдив).

5. Диана Петкова – с отлични предпоставки в спринта на 50 и 100 м свободен стил и съчетано плуване, състезателка на „Спринт“ (Пловдив).

6. Боян Борисов – европейски вицешампион на 50 м свободен стил в Рим през 1987 г., състезател на „Родопа“ (Смолян).

Бие на очи количествено реми при качествено предимство на Смолян. Все още. №№ 4 и 5 – Светлозар Николов и Диана Петкова, тепърва могат да съставят визитка със световни постижения, №№ 1, 2 и 6 – Антоанета Френкева, Михаил Савов и Боян Борисов, са прекрасен пример, но спомен, а № 3, Иванка Моралиева е единствената участничка в екипажа на треньора при одисеята между Смолян и Пловдив.

Подемът на Смолянския край, не само в рудодобива, настъпва с прилива на „чужденци“. Първостроителят и вдъхновителят на плуването в града е Симеон Георгиев, възпитаник на социални домове, попаднал тук след завършването на ВИФ. Ботко Трендафилов разширява „предмостието“ – изгражда организационна структура и дава методика като законодател на местната школа. И тъкмо посятото дава резултати – да им се ненарадваш, започва равно закъснително движение, което стига до стоп през 1996 г. На Ботко Трендафилов, заедно с група възпитаници, останали без басейн в Смолян, предстои тежък преход от планината към равнината.

В края на 1996 г. той не е млад специалист, който става от студентската скамейка, а доказан специалист. Година преди Олимпийските игри в Сеул (1988) Антоанета Френкева е обявена от клуба на „знаещите“ за напълно безперспективна. Състезателка на 16 години с изчерпан лимит и нулева перспектива за развитие. Журналистически опит за шега, която би могла да се приема двояко, я нарича момиче, което мирише на сено. Да, но сено от дъхава планинска поляна, а с такъв „косач“ до него резултатът е не куп, а кула. На нейната възраст треньорът вече е загърбил вероятността да се реализира с пастирска гега, а в Сеул вече е с олимпийски жезъл в ръка. За да остане в занаята, приема да квартирува в общежитието на ССУ „Васил Левски“ и да работи като начало на половин щат със заплата, която тогава е равна на почти два щатски долара.

Подемите и спадовете в живота на човека са част от естеството като въртенето на Земята. Днес е трудно да се повярва, че античният култ към здрав дух и тяло през Средновековието противоречи на догматиката – дори къпането е заклеймено като мавърски обичай. За да поддържат елементарна хигиена, короновани особи навличат мокро бельо, а моряците от флотилиите на Колумб и Магелан масово не могат да плуват. Но идва времето на съвременния олимпизъм и плуването – този прекрасен спорт, става основен. Той е в кръвта на човека – йонният и състав е почти пълна заемка от океанската вода, в която без съмнение се е зародил животът. Ако леката атлетика е царицата на спорта, плуването е неговата принцеса.

През 70-те и 80-те години на миналия век в спортния Пловдив се смяташе, че за плуването са осигурени всички условия, за да бъде на световно ниво. Другите два основни спорта – леката атлетика и гимнастиката, качиха до олимпийски висоти примата Стефка Костадинова (висок скок) и брилянтния Стоян Делчев с прекрасни съчетания на почти всички уреди. Подобна фигура не изплува от басейн „Младост“, за разлика от смолянските води. Но олимпийските медали на Антоанета Френкева бяха изковани на 4 лагера в ГДР и СССР, плюс още 5-6 на Белмекен, с възстановяване, масаж, медицинско осигуряване, хранителен режим. Социално-икономическият транзит през есента на 1989 г. промени нещата.

С асистента Михаел Василев, подготвян за приемник на заслужилия ветеран

На мястото на спортния ръководител, представител на държавата, застана родителят. Частно лице. На грубоват, но реалистичен език това означава: „Ако родителят няма пари, детето не може да плува!“. От неговите лични амбиции зависи целеполагане, мотивация, развитие – при такова активно съучастие той е в правото си да се чувства нещо повече от помощник-треньор. Без да отпада родителското финансиране, състезателят става материално независим едва когато направи обещаващо име като Диана Петкова. Тогава може да се разчита на спонсори, стипендии, бонуси от федерацията и спортното министерство. Трудна работа... За голяма част от трениращите басейнът си остава къпалня, а не лаборатория за високо спортно майсторство.

Клуб „Спринт“, където Ботко Трендафилов е главно действащо лице, е създаден от него с идеята малък състав да гони много високи постижения. Целта преследват 5 треньори и около сто състезатели от всички възрастови групи. Лидерът на екипа не търси бързи резултати, държи на постепенно изградени качества. Нонстоп. Няма идеална техника, тя се променя с развитието на качествата. Детайлите – безброй: стартово блокче, подводно плуване, салта за смяна на посоката... И най-важното: детето понася натоварвания, лишения, търпи на болка само ако повярва в моженето и морала на треньора.

Ботко Трендафилов сам се чуди как така в неговите групи като по правило винаги попадат повече момичета. И гледат да не изостават от момчетата, но съперничество се проявява само в състезания, а в басейна просто са спаринг партньори. И не е важно да си първи в групата, важното е да надграждаш себе си. Класен състезател не може да израсне индивидуално, на него му трябва бойната обстановка на група. Навремето треньорът навлиза в занаята по взаимната метода – големите помагат на новодошлите. Така на него още в родния край му се налага да проявява педагогически умения. Сега по този начин посрещат в клуб „Спринт“.

Плуването е идеалният спорт за сърдечносъдовата система поради усилието, полагано при хоризонтално положение на тялото. И заедно с това е привилегирован. Програмата за отложената токийска олимпиада предвижда три нови дисциплини, между които екзотична смесена мъжко-дамска щафета 4 Х 100 м свободен стил 2 Х 2 от двата пола. Така плуването ще раздава 35 комплекта медали (плюс скокове във вода – 8, водна топка – 2, и синхронно плуване – 2). Леката атлетика държи 47 дисциплини, но прогнозите говорят, че не е далеч бъдещето, когато плуването ще стане олимпийски спорт № 1. При такова изобилие на възможности дарование като Майкъл Фелпс от три олимпиади събра повече от 20 златни медала. Ако беше боксьор, щангист или борец от същото качество, щеше да остане само с три титли. Но Ботко Трендафилов не намира олимпийската плувна програма за разточителна, Фелпс е универсалист-изключение, а плувци като Джони Вайсмюлер и Марк Шпиц – изключение. Антоанета Френкева можеше само бруст.

Ние скромно мечтаем само за „обикновен“ олимпийски шампион. Дали е възможно, след като Пловдив е гърбом към развитието на плуването в света, а неолимпийският басейн „Младост“ прилича на консервна кутия с етикет „Копърка“.

Иванка Моралиева затвори два олимпийски цикъла без призово класиране, а Тоня Френкева на връх възможностите си и на идеална възраст си остана само с шеметното постижение от Сеул. Твърде рано прекрати състезателната кариера по възможно най-извинимата причина. Когато една жена превъзмогне привързаността към бащата и надеждите на треньора, протегне ръце към мъжка шия и в нея заговори майчиният инстинкт, вече нищо друго не е от първостепенно значение. По тази тема Ботко Трендафилов само въздъхва и не проронва дума...

През 2000 г. най-после започва да гради собствен дом на 4 километра от Пловдив и след 7 години обитаване в общежитието на Спортното училище се нанася в него. Жив и здрав да е, може да изплати несвършващите кредити, но да я завърши – едва ли. Черешово топче, рало, чанове, старинни пушки... все има нещо за добавяне и доизкусуряване. Има мерак да вдигне и една автентично старинна българска къща. Може би поради вътрешната потребност да направи нещо, което зависи само от него.

Къщата на южния бряг край водоема в Оризари

Иначе продължава да се занимава и със селекцията, и с ниските възрастови групи, и с елитните състезатели. Дава си сметка, че след близо половин век в занаята е хвърлил много повече сили в организационна дейност, отколкото в пряка учебно-спортна работа. А колегите му на Запад, тези, чиито състезатели стигат до финал А на големите първенства, работят само с малка група от големи плувци. Нищо друго.

Той е орисан на многопосочие по рождение. Собственото му име – Ботко, рядко срещано, е носено от храбър военачалник преди падането на България под византийска власт през първата половина на XI век. В Бояна има улица „Ботко войвода“. Бащиното име – Стоян, иде от глагола „стоя“ и подсказва устойчивост, упоритост. А фамилията – Трендафилов, стои на ревера му като цвете, наричано още японска роза. Според българската педагогика от времето на килийното образование: „Дето удари дрянова тояга, га да е ще цъфне трендафил“.

Пътеката към спортния Олимп със сигурност е по-тежка от хиляди удари с подобно пособие. Кой може да ги преброи и понесе?

Немного отдавна едно 10-годишно момиче, още несвикнало с мириса на хлор от водата в басейна, застава мокро пред треньора:

– Господине, искам нещо да Ви попитам.

– Питай.

– Вие ще можете ли да ме подготвите за олимпийските игри през 2032 година?

Разбира се, че може, мило дете, но това повече зависи от волята Божия.

Нейко ДАМЯНОВ

Иван Бобеков - колоездачът, който бе популярен и обичан като футболна звезда