„Стоте треньори на Пловдив“ е поклон пред педагозите, които създадоха галактика от спортни звезди. Те преподаваха универсалния шампионски език, чрез който стотици милиони узнаха, че има на света Пловдив и България.
Книгата излезе от печат в началото на декември, но лятното пожелание на кмета на града премиерата да се състои в навечерието на Коледа в условията на ковид пандемия нямаше как да се случи.
Поредицата, която започнахме в Glas.bg, е своеобразна електронна премиера. Тук националният и световният GLAS звучат в дует. В продължение на няколко седмици ще ви представяме тези, които като че ли винаги са оставали някак встрани от светлината на прожекторите. Но без които нито Стефка Костадинова, нито Николай Бухалов, нито Асен Златев, нито златният баскетболен отбор на "Марица" щяха да се превърнат в легенди на световния спорт. Треньорите!
Днес ви представяме Наталия МОРАВЕНОВА, дала на художествената гимнастика цяло съзвездие.
***
Родена е на 08.01.1949 г. в Пловдив. Възпитаничка на ТФС (Пловдив) и ВИФ. По разпределение след завършването на института работи 3 години в Шумен. От 1976 г. е треньорка по художествена гимнастика в УСШ – Пловдив. В тази школа прохождат към класния спорт редица състезателки. Още като 5-годишно момиченце в детска градина открива Мария Петрова, която стана най-златната от златните гимнастички на България – с три световни и две европейски титли за жени, носителка на СК, с призови класирания на две олимпиади (Барселона, 1992, и Атланта, 1996 г.) и над две дузини медали в отделните уреди на СП, ЕШ, ОИ и СК. Подготвя още Диана Попова, Стела Салапатийска, Ивелина Талева, Мария Илиева, Валентина Кевлиян, Галина Димитрова и други. Член е на УС на БФХГ, името ѝ е записано сред членовете на почетния Клуб на заслужилите, прославили българската художествена гимнастика. Има спортно семейство: съпругът Иван е сред пионерите на хандбала в Пловдив, състезател на „Академик“, „Ботев“ и „Локомотив“. Дъщерята Руслана стига до националния отбор по художествена гимнастика (ансамбъл). Радва се на двама внуци.
Наталия е втората дъщеря на семейство, което няма отношение към спорта. Родителите ѝ са кореняци пловдивчани, бащата свири на цигулка, виолончело, китара и е сред съоснователите на симфоничния оркестър. Расте сред ценители на изкуството и някак естествено прохожда в балета. Така от 6 до 10-годишна възраст – време за превръщане на стъпките в професионални.
Играе Наталия Моравенова.
Това не може да стане в Пловдив, а в столицата, обаче социалният статус на семейството не позволява четвъртокласничката да продължи развитието си далеч от дома. Естественото продължение е художествената гимнастика в градската УСШ. На едно републиканско първенство в Пловдив я забелязва Жулиета Шишманова, която я кани да тренира при нея в София, и след три месеца „битова недостатъчност“, подобно на балета, пропада и тази възможност. Все пак в града под тепетата има ТФС. Тя израства като състезателка до ниво майстор на спорта, но като студентка във ВИФ вече не е на килима. Сега смята, че в професионално отношение времето във ВИФ е губивреме, след като в ТФС научава повече, но тази „загуба“ е компенсирана от емоционални вълни в т. нар. личен живот. Завършва института през 1974 г., но още от есента на 1970 г. е част от семейна двойка. И тъй като другата половинка е спортист, това е резултатът от първата среща в зала „Академик“. Нормално.
Гимнастичките в залата на „Тракийски юнак“. Петата от ляво надясно е Наталия Моравенова.
След като вече е под един покрив с първия и единствен мъж в живота си, през лятото на 1971 г. дава живот на дъщеря си. Следва един от най-трудните житейски моменти – оставя в Пловдив дете на 1,8 години, за да отработи тригодишното разпределение в Шумен. Връщането в Пловдив също не е лесно, известно време е учителка по физическо възпитание – по заместване и на повикване.
Звездният миг? Рутинно посещение в детска градина. Няма тестове, децата просто си играят, всичко, на което външният човек – треньорът, може да се надява, е интуицията и визуалната преценка. Това „да“, това „не“. Сега, след толкова време, Наталия Моравенова с усмивка си спомня, че първо вижда звездички в очите на бъдещата суперзвезда Мария Петрова, а след това и родената пластика в телцето на дребосъчето. И съжалява, че не може да вземе детето в групата си, след като родителите са хора на спортната гимнастика. Така че вместо с лента и обръч, ще се занимава със смесена успоредка и греда. Но бащата сам довежда дъщеря си в залата по художествена гимнастика.
Група момиченца са на килима, звучи ритмична музика, от децата искат просто да „преразказват“ с движения музикалния „разказ“. Да, невръстното Мими се оказва очарователна интерпретаторка. Началото вече е докоснало душата на детето, не след дълго това ще прерасне в любов. Любов – огън.
Разбира се, клубният килим е късичък за големите първенства, подготовката за тях минава през националния отбор. Сега вече, за разлика от 50-те, 80те години на миналия век не спират развитието на възпитаничката на Наталия. Тя самата години наред тича към центъра да помага. Защото връзката ѝ с Мария и другите е много здрава. Освен с отличията на момичетата треньорката се гордее с още едно постижение. Състезателките, проходили при нея, уверено крачат и през житейските изпитания, а отношенията ѝ с техните родители са уважение за уважение.
Капризен спорт е художествената гимнастика, упражняван и ръководен само от жени. Освен сложните „екипажни“ отношения нещата се усложняват от изключително сложния правилник и крайния съдийски субективизъм, поради който едва забележимо трепване може да се точкува като провал. Какво ще кажете за боксьор, който губи двубоя с 3:2 или 2:1 съдийски гласа, въпреки че според публиката го е спечелил с юмруците си? В художествената гимнастика е още посложно, а раните са не по-малко болезнени. Олимпиадата в Барселона по отношение на Мария Петрова бе наръчник за съдийски произвол. Отнеха ѝ, ако не титлата, поне медала и все пак тя има най-богатата колекция с отличия от големите първенства.
Наталия Моравенова и Мария Петрова
Животът продължава. Наталия Моравенова има два непродължителни гастрола в Гърция, продължава да помага на клуб „Тракия“ и изпитва негаснеща любов към спорта си. А дали даваме дължимото и мерим по достойнство националния принос на клубния треньор?
Нейко ДАМЯНОВ
Евгений Белий – човекът оркестър и диригент на пловдивския спорт
Без да е патриций, Здравко Рангелов тласна напред аристократичния тенис
Димитър Бахчеванов - научен работник и треньор, чийто труд безцеремонно ограбваха
Никола Николов допринесе световната гимнастика да премине от въртеж в летеж
Симеон Пишманов първи класира български национален отбор на световни финали
Никола Щерев не e Старика, а Жълто момче и изгряващо слънце над пловдивския спорт
Явлението Николай Петров - това беше лекоатлетически катапулт СНИМКИ
Ганчо Карушков започна с бамбуков прът, но скочи високо с щанга СНИМКИ
Треньорите, които дадоха шампионски криле на пловдивския спорт
Очаквайте утре следващия очерк от поредицата - за Иван Бобеков - колоездача, който бе популярен и обичан като футболна звезда