Трагедията с 37-годишния Георги Кузев в Пловдив провокира публичен разказ за преживяно насилие след футболен мач в София. Проф. Евгени Дайнов сподели в социалните мрежи свой спомен от преди много години, когато е бил нападнат от група младежи.

По думите му шестима футболни хулигани са го ритали в главата, защото го определили като „хипи“. Дайнов описва случилото се с горчива ирония, като подчертава, че е оцелял след нападението.

„Преди ужасно много време групичка от 6 футболни хулиганчета ме риташе в главата, задето съм бил „хипи“. Не беше много приятно. Оставиха ме жив, де. Може би трябва да съм им благодарен“, написа Дайнов.

Стар спомен на фона на разследване в Пловдив

Коментарът му идва, докато продължава разследването около смъртта на Георги Кузев. Според изнесената досега информация 37-годишният мъж е бил подложен на побой и унижения в района на Младежкия хълм в Пловдив.

По случая са обвинени петима непълнолетни. В съдебна зала е посочено, че те се възприемали като „ловци на педофили“ и гледали на Кузев именно през подобна призма. Това е твърдение, обсъждано в хода на производството, а разследването следва да установи всички обстоятелства около случая.

Общият белег е превръщането на различния в мишена

Двете истории не могат да бъдат приравнявани. Нападението, за което говори Дайнов, е от далечното минало и той остава жив, докато случаят в Пловдив завършва със смъртта на Георги Кузев и е предмет на наказателно разследване.

Въпреки това публикацията откроява познат механизъм при груповата агресия: търсенето на етикет, с който нападателите да оправдаят насочването си към конкретен човек. В разказа на професора поводът е външният му вид и определението „хипи“. При пловдивския случай, според данните от съдебното заседание, обвиняемите са изградили предварителна представа за жертвата.

Футболът сам по себе си не обяснява подобни действия, но средата около спортни събития понякога се превръща в удобен фон за прояви на агресия. Споменът на Дайнов отново насочва вниманието към отговорността насилието да не бъде омаловажавано нито като „фенска“ проява, нито като наказание, наложено от самоназначили се съдници.