Пети септември. Играе се 1/8 финал на откритото първенство на САЩ по тенис. Колкото неочаквано, толкова закономерно и заслужено младият Франсис Тиафо надигра именития Рафаел Надал. Победителят поздрави опонента и съдията, направи опит да поздрави и публиката, но не издържа. Просълзи се, закри лице с фланелката и се оттегли под взрив от аплодисменти. Франсис влезе в света на големите със сълзи на очи.
===
Петото издание на Лейвър къп в Лондон (23-25.09.) за последен път събра тримата големи: Федерер, Надал и Джокович. Прощален мач за Роджър Федерер, изигран в партньорство на двойки с вечния съперник Надал. Никакви сантименти от другата страна на мрежата, където бяха американците Джак Сок и Франсис Тиафо, които сразиха ветераните с 6:4, 6:7, 9:11. Роже остана завинаги сред легендите, но напусна корта с два ручея сълзи по лицето.
Джокович продължи да брани честта на пагона. Той спечели Уимбълдън, но и на него, както на всички останали, не му бяха присъдени точки и се срути до № 7 в ранглистата. Обаче на Лейвър къп показа кой е №1. Прегази Тиафо с 6:1 и 6:3. Само 20 минути след сингъла, заедно с Беретини, излезе срещу де Минор и Джак Сок. Още една победа, този път със 7:5 и 6:2.
На другия ден Ноле се срути срещу Оже-Алиасим – 3:6, 6:7. Просто не беше същият. Допусна много двойни грешки, не се справи с първия сервис, не вървяха и разиграванията му. Нормално. Джокович вече не може да възстановява бързо като момчетата от новата вълна. Карлос Алкарас изигра последователно четири 5-сетови мача и спечели последния – финала на Ю Ес Оупън. „Може ли да си уморен, когато играеш финал на турнир за шлем?“ Така самонадеяно възкликна 19-годишният Алкарас.
Това ли е дългоочакваната, прогнозирана и несъстояла се смяна на поколенията в мъжкия тенис? Роджър разплете ракетата, ако Джокович и Надал вече няма да могат да достигат до втората седмица на големите турнири, значи смяната се е случила. Дали?
===
Помните ли Тониньо Серезо?
Въпросът е към по-възрастните любители на футбола. На по-младите ще го представим като носител на Златната топка на Бразилия за 1977 и 1980 г., състезател на Атлетико Минейро. Отличието се присъжда на футболист от бразилския шампионат. Има 57 мача за националния отбор на страната (1977–1985 г.). Престижна класация го нарежда на 81-во място сред стоте най-добри футболисти на 20-ти век. След като събу бутонките бе треньор на отбори от половината свят.
Истинското му име е Антонио. Момче, родено в крайна бедност в Бело Оризонте. Прохожда във футбола в аматьорски отбор, за да не влиза в съблекалнята бос, приятели помагат с нещо втора употреба. За италианците той е Тониньо, така е известен и по света. В периода 1986-1992 г. е играч на Сампдория. Златно време, време е да изпълни клетвата, която е дал на самия себе си…
Време е и за поредната предсезонна подготовка, футболистите на Сампдория вече тренират, а Тониньо го няма. Ден, два, три, никой нищо не знае за него… Ръководството започва да нервничи, дисциплинарното нарушение изглежда непростимо и – решено. Тониньо аут от отбора. Край!
Но ето, че виновникът се появява усмихнат в съблекалнята пред слисаните си съотборници. Какво правиш тук, питат го, ти вече не си играч на клуба? Със сълзи на очи Тониньо обяснява причината за закъснението. Дал си е дума, че когато спечели първия милион като професионален футболист, ще го дари в подкрепа на босоногите деца в Бразилия. Това се оказва не толкова проста процедура. Не можеш да хвърлиш парите на някого просто хей така. Адвокати, фондации, институции, договори, нотариуси – трябва да се играе на сигурно. Нещата се попроточват. Увлечен в осъществяването на благородната цел Тониньо просрочва времето на късата лятна ваканция.
Следва спонтанна реакция. Всички съотборници, без изключение, повеждат отлъчения към съотвената канцелария и се застъпват за него. Тониньо Серезо провежда първата позакъсняла тренировка.
Защо сега разказваме тази история? Защото бившият пловдивски футболен рефер Недялко Тахтаджиев, който вече над 30 години живее и работи в Испания, знае случая от самия Серезо. А на 07.09.2022 г., при поредното завръщане в родния град, разказа това пред група приятели – все стари футболни момчета.
Автор: Нейко ДАМЯНОВ
По следите и след сълзите на спортната 2022 г.Ще стане ли плуването олимпийска дисциплина №1?
По следите и след сълзите на спортната 2022 г.Спортната елха хвърля нездравословна сянка
