По средата на юни, дни преди старта на световното първенство по лека атлетика в Орегон (САЩ), легендарният Мохамед (Мо) Фара направи шокиращи разкрития. Известен е на света със златните медали на 5000 и 10 000 метра от олимпийските игри в Лондон (2012 г.) и Рио де Жанейро (2016 г.), а победите му на световни, европейски и други големи международни състезания нямат чет. И всичко това е чиста истина.
Но се оказва, че дори името му не е негово. Роден е в Сомалия през 1983 г. като Хюсеин Абди Кахин. Бил е на 4 години, когато баща му е убит през гражданската война в африканската държава. Пет години по-късно е въвлечен в трафик на деца и попада във Великобритания. Обетована земя. Следват още няколко много трудни години, но на рамото му каца спортната Фортуна и талантът му го превръща в един от колосите на световната лека атлетика. Можеше да сподели съдбата на хиляди други, които с претоварени надуваеми лодки пресичат Егея към Гърция, Средиземно море към италианския остров Лампедуза или Ламанша към Албион. На него просто му провървя и се превърна в щастливо изключение.
А защо Мо Фара проговори чак сега? Свободен от страха, че истината може да го лиши от гражданство, пожела блясъкът на спортните му отличия да бъде чист като очите на децата му.
===
Тур де Франс, или колоездачната обиколка на Франция, има славата на най-тежкото състезание в спортния календар на света. Три седмици с етапи около и над 200 км, някои от които през изтощителните стръмнини на Алпите при енергиен разход почти 6000 калории дневно. И е на точното място. Французинът, който притежава лодка и лек автомобил, по правило има и велосипед, в неделя преди обед предпочита на върти педали вместо волан. Любителска работа за удоволствие и кондиция. Не така стоят нещата при професионалистите и извън огромния зрителски интерес това е и едно от най-комерсиалните спортни събития.
На победителя се полагат 500 000 евра, тоест по около 140 за всеки километър от трасето, прилични са премиите до 10-о място в крайното класиране, добри пари се дават за етапна победа, за всеки Божи ден с жълтата фланелка на гърба и прочее активности. Понеже колоездач, чиито качества се дължат на желязо от спанак и витамин С не би завършил дори последен само един етап, гърмят допинг скандали, най-големият от които си остава отнемането на рекордните седем победи на Ланс Армстронг (САЩ). Допинг ченгетата се занимават с тестовете, редови полицаи претърсват лични багажи и хотелски стаи, а треньори, лекари и състезатели вече почти са се примирили с диктаторския режим.
Тази година Тур де Франс премина без разобличения и декласации, само с мърморене и недомлъвки на отделни единици срещу правилата. Границата между „чисто“ и „нечисто“ участие си остава твърде деликатна. Тук качество № 1 е издръжливостта, което зависи от еритроцитите. Инжектиране на еритропоетин, синтетични химикали… екзотични средства, съдържащи аминокиселини от крокодил и още цял поменик са в забранителния списък. Разрешена е всекидневната употреба на 20-30 „чисти“ таблетки. Кое как влияе на здравето, всеки преценява сам, но изборът между „да“ и „не“ не е индивидуален, а отборно-фирмен. Допингът отдавна се превърна в спортна контракултура.
===
Индонезия не е сред световните, дори континенталните футболни сили и пробива в новинарския поток по правилото за лошата новина. Близо два месеца преди световното първенство в Катар при оспорван мач на отбори от остров Ява, сблъсъци между привържениците прерастват в масов бой. Намеса на полицията, сълзотворен газ, паника, меле тип пого и… над 120 загинали и 180 ранени.
Не само в Азия, подобни инциденти са ставали и в Латинска Америка, и в Европа – да не ги припомняме. Футболът в най-голяма степен е битка, сражение, прилича му военна терминология, но жертвите падат сред зрителите. Възторгът от успеха на „нашите“ за миг се превръща в ярост, една искра превръща многобройна публика в неуправляема тълпа.
===
Поредното пловдивско дерби „Локомотив“ – „Ботев“, 03.09.2022 г. Входът пред централната трибуна на стадион „Локомотив“ е обсаден от голяма група привърженици, но преминаването е през жива полицейска бариера. Водя за ръка момиченце, на което липсват още няколко месеца, за да навърши 5 години. На шията му е локомотивско шалче, първи стадионен опит за „зарибяване“. Стоп! Униформен мъж старателно проверява сандвича, бонбонките, водичката в чантичката на детето, плъзга ръце от коленете до глезените.
- Не се ли престаравате – учудвам се?
- Върша си работата – строго процедено!
- Старайте се повече при 17-18-годишните, там са ви проблемите.
Това, разбира се, не е опит за пророкуване. Технологията за внасяне на „джепане“ в строго охраняваната зона е известна, дори обичайна. Димки, стрелба с ракети от гостите към сектора на домакините, бомби. До болка позната история, превърната във футболно клише. Следва обичайната реакция на Дисциплинарната комисия на БФС: два мача без публика на отбора домакин. Тъкмо преди гостуването на „Черно море“ и ЦСКА 1948. Логичното възражение, този път успешно, размина се само със солена глоба. А не е ли редно ръководството на МВР да поеме отговорност за „добре свършената работа“? Защото цялата суматоха е заради няколко десетки разюздани момчетии, чийто артилерийски „купон“ няма нищо общо с футбола.
===
През август бившият изпълнителен директор на „Ботев“ (Пловдив) Даниел Серехидо направи публично признание, че няколко месеца по-рано е напуснал клуба, защото се управлява от „банда аматьори“. Тогава бе лесно да се употреби такава квалификация – отборът започна с фалстарт първенството. След серия загуби последваха професионални ответни мерки, „канарите“ показаха боева мотивация, изградиха игрови облик и започнаха да трупат точки. Но нямат лоби в БФС, който всъщност е истинската цитадела на банда.
В мача от 15-ия кръг на първенството като гости на „Лудогорец“ момчетата в жълто-черно влязоха вихрено и отбелязаха гол в 11-та секунда. От съблекалнята. След намесата на ВАР резултатът остана 0:0. Поредната футболна гилотина. Никъде в големите шампионати на Запад не биха отменили такъв гол.
Протестът на клуба си остана глас в пустиня, макар че не е солист във вече многогласния хор на негодуващите не само от съдийството. Негодуват отбори от всички нива на таблицата. Присъедини се и доскоро лоялният „Левски“ с призив за извънреден конгрес. Но и на това сме се нагледали. Централата на БФС прилича на железобетонен бункер, устойчив на артилерийска канонада, а чиновниците му владеят и окопната отбрана. Футболното Термопили изглежда непревземаемо.
Следва продължение!
Автор: Нейко ДАМЯНОВ
По следите и след сълзите на спортната 2022 г.Ще стане ли плуването олимпийска дисциплина №1?
