Всяка година на 8-ми март виждаме по улицата мъже с букетчета цветя за любимата, майката, колежката, любовницата, съседката, ...
Жените се обличат празнично, усмихват се повече от обикновените дни, планират къде ще прекарат Деня на жената. Радват се, че има ден, в който ще се почувстват 'жени', ще се поглезят и повеселят.
Какво мисли всяка жена за този празник
Има и противнички на празника, които се чувстват некомфортно от това планирано и очаквано внимание от страна на повечето мъже.
Те смятат, че жената трябва да се уважава и почита не само на 8-ми март, но и на 7-ми март, и на 9-ти, във всеки един ден от годината.
И двете страни имат своето право. Но защо точно 8-ми март се чества като ден на жената? Каква е историята на празника?
Изумителната история, родила празника на жената
На 8-ми март 1857 г е първата голяма проява на жени работнички в Ню Йорк, които излизат на протест срещу лошите трудови условия. 2 години след това е създаден първият женски работнически синдикат.
Причината за отбелязването на специален ден на жената са многобройните протести за подобряване на условията на труд, породени от бурната индустриализация в началото на 20-ти век.
Най-известният и масов протест на жени е през 1908 г. в Ню Йорк, в който се включват 15 000 жени. Основните им искания са за по-малък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
Всъщност за първи път ден на жената се отбелязва на 23 февруари 1909 г в САЩ по идея на Американската социалистическа партия.
За основоположник на този празник се смята германката Клара Цеткин. На международната конференция на жените социалисти в Копенхаген на 27 авг. 1910 г., тя предлага да се чества ден на жената.
Клара Цеткин е известна с борбата си за икономическа независимост на работещите жени. Обявява се за еднакво право на заплащане с това на мъжете, за еднаква работа, държавно и детско обслужване.
Бори се за каузата за подобряване на ролята на жената в семейството. Жената не трябва да бъде само домакиня и майка.
Бракът трябва да бъде обединение на равноправни партньори, които са отговорни съвместно за възпитанието на децата. Цеткин пропагандира и възможността за 'свободната любов', както и правото на аборт като лично решение на жената.
По идея на Клара Цеткин за първи път се чества международният ден на жената през 1911 г най-напред в Германия, Швейцария, Дания и Австрия. През 1913 г празникът се отбелязва и в Русия и Франция.
През 1914 г. честването на деня на жената във всички страна става на тази дата – 8-ми март.
Малко хора знаят, че Руската революция от 1917 г започва с демонстрации на жените в Русия. На 8-ми март 1917 г работнички от Петроград излизат на протест срещу глада, царизма и войната.
През 1920 г участнички във Втората международна конференция на жените –комунистки предлагат 8-ми март да се обяви като официален неработен ден на жените в Съветския съюз.
През 20-те години на миналия век празникът се позабравя и честванията поутихват. Но през 60-те години с масовото разпространение на феминизма, отново се преражда.
През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.
Счита се, че този ден се отбелязва главно в страните от Източна Европа и Русия. Неслучайно някои от противничките на празника го определят като политически и затова го игнорират.
Днес Осми март е официален празник в Албания, Армения Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Китай, Камерун, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам.
В България продължава да се чества, макар да не е неработен ден. Мъжете показват внимание, уважение към жените край себе си. По улиците носещите цветя мъже създават особена, мила и леко приповдигната атмосфера.
И макар споровете и дискусиите да продължават – трябва ли жената да има специален празник или трябва всеки ден да бъде празник на жената – денят се отбелязва и почита.
Независимо какво мисли всяка жена за този празник, тя заслужава да бъде уважавана, обичана, глезена и почитана всеки ден от годината.
