"Всичко беше бяло - топките, дрехите, чорапите, обувките, хората… Всичко"
Всичко, но не и тя. Името и е Алтия Гибсън и е започнала да гради кариера в една доста консервативна и расистки настроена Америка.
Така е изглеждал тенисът преди 70 години. Може би било неписано правило, но според Националната тенис асоциация в САЩ чернокожи тенисисти не били допускани до квалификации за турнира US Open.
Какво щеше да стане със сестрите Уилямс, Коко Гауф…?
През 1949 година обаче Алтия Гибсън е трябвало да живее и гради спортна кариера в точно такава агресивна среда. Чернокожата тенисистка се превръща в първата афроамериканка, спечелила турнир от Големия шлем.
Нещата обаче невинаги били лесни. През по-голямата част от кариерата си Гибсън почти не получила признание. Тенисистката умира през 2003 година на 76-годишна възраст, а чувството на отхвърленост я преследва през целия и живот.
Някои я наричат "забравеният пионер в спорта" – Алтия прекарва голяма част от спортната си кариера в периферията на тениса, макар че е изключително талантлива.
Скоро обаче Америка ще си спомня за нея, защото неин бронзов монумент ще бъде поставен пред стадиона "Артър Аш" - най-големият тенискорт в света, който носи името на друг много голям тенисист (и афроамериканец) - Артър Аш.
"Изглежда САЩ са готови да признаят, че историята на чернокожите тенисисти всъщност е съществена част от американската история. Това невинаги е било така", споделя пред BBC историкът Боб Дейвис, който е бил и партньор на корта на самата Алтия Гибсън.
Тенисистката е родена в памучните плантации на Южна Каролина. Дълбоко в провинцията Гибсън растяла в семейството на арендатор. Била отгледана в малък апартамент между "Линокс Авеню" и "Седмо Авеню".
Всеки следобед улицата била блокирана и се превръщала в игрище. Децата от квартала, които нямали достъп до парк или площадки, тичали, играели и спортували.
През 30-те и 40-те години на миналия век Гибсън още била малко момиче. И тя като всички деца излизала да играе на улицата, която се превръщала в развъдник на детска глъч и мили спомени. Наред с гоненицата и футбола, в квартала се заформила и една друга любима игра.
Точно тогава популярност започнал да набира платформеният тенис - игра много подобна на обикновения тенис на корт, която се практикува с топки с изпуснат въздух и малко по-различна ракета.
Точно така започнало всичко за малката Алтия. Две ракети и гумена топка, къса мрежа и много, много малко игрище.
Афроамериканката била висока, пъргава и страшно талантлива. Очаквано, Алтия започнала да привлича вниманието. Младата дама била забелязана от Бъди Уолкър, който организирал игрите на улицата. Така я взел в малък тенис клуб, в който играели чернокожи американци, принадлежащи към средната класа.
Там Алтия започнала да взима уроци от професионалисти, които малко по малко успели да изградят до съвършенство този нешлифован диамант.
И така през лятото на 1950 година женският тенис в Америка придобил нов облик. В един горещ летен ден на корта се изправили две талантливи спортистки - от едната страна русата и бяла като мляко Луис Броут (фаворитката на публиката), а от другата - Алтия Гибсън - първата афроамериканка, успяла да се добере до голям турнир, на който щяла да се класира за един от турнирите на Големия шлем - US Open. И успяла да отбележи историческа победа - 1-6, 6-3, 7-6.
Феновете откачили, настроенията били войнствени. От трибуните се чували расистки подвиквания: "Размажи негърката!".
Въпреки тази жлъч – Алтия Гибсън успяла. Тя не само спечелила мача, но и постигнала една историческа промяна - счупила бариерите за чернокожите спортисти. Издигнала се до №1 в света. Печели турнир от Големия шлем, националният шампионат в САЩ и два поредни пъти грабва титлата на Уимбълдън.
Именно това я превръща в първата чернокожа жена в историята, която го печели, а трофеят получава лично от кралица Елизабет II. Алтия Гибсън става и първата чернокожа жена, застанала на корицата на Sports Illustrated и Time.
