Най-обсъжданата в обществото ни тема е съдбата на Амазонската джунгла и най-трагичното е, че ние хората сме в основата за цялото това бедствие.
Много организации посочват като причина – обезлесяването на района!
Какво правим и накъде вървим? Защо предизвикваме това самоунищожение?
Следя профилите на световните актьори и както повечето знаете, един от най-върлите природозащитници е Леонардо Ди Каприо, неговият пост гласи:
“Най-голямата дъждовна гора в света е важно парче от решението на глобалните проблеми с климата. Без Амазония не можем да спрем затоплянето на Земята”.
Актьорът обяви – ще дари 5 милиона долара за спасяването на амазонската екваториална гора. Хуманно и похвално!
Всички ние, забързани в ежедневието си от проблеми, може би не осъзнаваме колко за кратко ще сме гости на тази земя и трябва да я ценим и пазим, не и да я унищожаваме всячески. Не е достатъчно да пишем постове как се молим и да чакаме чудото.
Чудото сме ние - нашите действия, нашата съвест. В този ред на мисли ще Ви споделя до какъв житейски извод съм стигнала: “Никой не е виновен, отговорен и длъжен да понася и тегли твоето бреме, освен ти самият. Единствено ти носиш отговорност за действията и постъпките си и те рефлектират върху теб и всичко, което те заобикаля“.
Затова, преди да направим нещо, нека помислим дали е правилно за нас, а и не само.
Рязко минавам към “жълтите хроники”, а там всичко е… по мед и масло. Раздели - събирания, кой бил прекалил с разкрасителните програми , кой къде си пече дупето...
Спирам се на най-коментираните, тези за Валери Божинов и Биляна Дол, Златка и нейният Photoshop.
Всички имаме тайни, щастливи мигове, разочарования. Правим компромиси, прощаваме, връщаме се, или пък не при половинките си. Да не би това да е чуждо в твоя личен живот? Съмнявам се!
Или пък нападките към Златка, че се престарала с Photoshop-а. Е и? Голямо важно! Както се чувства и харесва, така ще живее и ще представя себе си в публичното пространство. Няма перфектни хора. Никой от нас не е. Трябва ли да съдим другите? Нека всеки живее своя живот.
Най-страшното не е Златка и формите й, нито дали Биляна ще се върне при Валери. Кошмарът е друг. Децата ни!
Колко много убийства, колко много болни мъничета се борят за живот, колко много се изврати представата ни за възмездие, колко агресия… И младите нямат респект към по-възрастния. Не знам за теб, но аз не искам детето ми да бъде част от това нихилистично общество и се страхувам какво ли още предстои…
Бъдете добри, не позволявайте никой да ви убеждава в обратното. Лошотията у човека не е мярка за щастие. Така, че бъди щастлив!
Glas.bg дава думата на: Джорджия, фолкпевица, която макар и да пее за "Вълк единак", е жена с мнение, което отстоява. Една красива жена, която говори от свое име за нещата, които ни вълнуват.
