Ужасът от преживяното все още преследва и Ирена Машова и семейството й. „Не сме спали от дни”, казва тя. В петък сутринта Ирена заедно с трите си деца – на 4, 8 и 11 годинки, закусват преди училището на втория етаж на къщата им в Анкъридж.
„Първо си помислих, че влак минава, защото покрай нас има релси”, казва българката пред bg-voice.com.
Секунди по-късно обаче клатенето вече сериозно разтресло къщата. Тогава Ирена грабва децата си и им казва да се скрият под масата. „Беше ужасно”, спомня си тя. По време на силния трус, който продължил около минута, Ирена Машова буди съпруга си с викове.
„Извиках му да става, а той се запъти към долния етаж”, обяснява българката. Въпреки че е опасно, мъжът на Ирена слиза по стълбите, за да помогне на майка й, която само преди 10 дни претърпяла операция на сърцето.
„Лежала и си мислела, че ако нещо падне, просто ще си сложи възглавницата на лицето”, разказва Ирена Машова още силно стресирана от случилото се.
Детската стая на семейството на Ирена Машова от Анкъридж минути след земетресението
„Започна едно люлеене, падаха книги отвсякъде”, спомня си за кошмарния момент тя. „Грабнахме децата и отидохме в колата, там стояхме 2-3 часа.” Стресът от преживяното се отразява на всички в семейството.
„Големият ми син получи паникатака. На 11 години вдига кръвно, от три дни не можем да го успокоим”, казва Ирена Машова.
В нейната къща няма щети, но близък неин приятел в града намира имота си разсечен на две. Къщата на Ирена и семейството й е строена точно по времето на най-голямото земетресение в щата, а и в страната – това през 1964 г., когато умират 193 души.
„В Анкъридж има значителни щети по инфраструктурата”, казаха от полицейската служба в града. „Много домове и сгради са повредени, а пътища и мостове са затворени.” От деня на земетресението местните жители, които иначе са свикнали на леки трусове, са в паника от силата на труса.
Основните щети са в пътната инфраструктура – особено в живописния Glen road – най-големия път, който наподобява магистрала и свързва Анкоридж с предградията около него. Много от гражданите, които живеят там, бяха призовани да не ходят на работа в понеделник, за да избегнат опасни ситуации на пътя. Губернаторът на щата Бил Уокър даде почивка на всички от администрацията си, за да намали броя на автомобилите по магистралата. Училищата остават затворени до вторник също с цел да се намали трафикът.
Голям хранителен магазин след труса
„Благодаря на Господ, че ни опази и този път”, казва Елена Алексова, която също живее в Анкъридж.
„Беше много страшно и имах чувството, че сградата ще падне всеки момент върху нас. Това е най-черният ден в живота ми, но нищо не можеш да направиш срещу природата, освен да се молиш на Господ”, добавя българката.
Всички училища и институции бяха затворени в петък.
„Беше някакъв ужас, всеки бързаше да си вземе децата”, казва Ирена Машова, която живее там от 2004 година и не помни да е имало подобен земетръс в района.
„Слава на Бога, няма жертви и ние сме добре, казва българката. – На следващия ден бяхме в непрекъснато напрежение.”
Ирена Машова и семейството й решили да пътуват за няколко дни, например до Сиатъл, но летището било затворено. „Бяхме като затворени тук и имаше само Господ над нас”, казва българката. Тя и семейството й се чули с други българи от Анкъридж, за да проверят дали всички са добре в кошмарния ден.
„По принцип имаме малки земетресения почти всеки ден, но не сме очаквали 7 по скалата на Рихтер”, споделя българката.
Геолозите не изключват вторичните трусове да продължат. Аляска е район с висока сеизмичност, където се засичат средно по 40 хиляди слаби земетресения годишно.
