Зад вълнуващата и силно въздействаща музика към тези 10-15-минутни филмчета стои творческият гений на една българка – Пенка Кунева, пише в. Труд.
Тя е изключително успешен композитор, аранжор и оркестратор на музиката към култови холивудски студийни филми и игри от виртуалната реалност.
На някои от големите заглавия е била само аранжор и оркестратор, а на други – композитор на музиката.
Перфекционизмът й в аранжимента и оркестрацията е оценен в такива хитови студийни блокбъстъри като “Матрицата”, “Карибски пирати”, всички издания на “Трансформърс”, “Need For Speed”, “Костенурките Нинджа”. По музиката към тези филми е работила с композиторите Стив Яблонски и Ханс Цимер. Пенка е главен оркестратор и на филмовата музика в ленти с бюджет над 100 милиона долара – “Елизиум” (с Мат Деймън и Джоди Фостър) и “Играта на Ендър” (с Харисън Форд) от 2013 г. Българката е композитор на музиката към игрите “Принцът на Персия”, “Трансформърс”.
Напоследък получава все повече поръчки и за филми от виртуалната реалност – нещо ново дори и за Холивуд. Композирала е музиката към “Мумията” – игра и Hell Boy – филм от виртуалната реалност – заглавия, известни в цял свят.
“Те са съвсем нови като технология, излязоха през последните две години”, казва дамата.
Тя е сред пионерите, прокарващи пътеката в тези холивудски продукции.
“Филмите от виртуалната реалност са все още нови като жанр и търсят своето място и лице”, казва Пенка.
Те са кратки, по 12-15, рядко по 20 минути, защото все още се експериментира с технологията, но както другите разказват истории. Гледат се със специален шлем и когато зрителят си завърти главата, вижда на 360 градуса във всички посоки. Музиката, която Пенка пише за тези филмови иновации, за разлика от другите ленти, е малко по-деликатна, защото, като си сложи човек специалния шлем на главата, слуша със слушалки. Така че музиката трябва да звучи изчистено, за да й се насладят зрителите.
В Холивуд, където композиторките са по-малко от 1 процент, да правиш музика за виртуалната реалност е истинска дързост. Пенка обаче не е от страхливите творци.
“Имам малко дух на пионер – смее се дамата. – Много обичам да тръгвам по неутъпкани пътеки. Даде ми се възможност да правя това и не пропуснах шанса си. Правила съм музика и за театър, и за кино, и за игри. Дали съм авантюрист? Никога не бих казала “не” на един стойностен проект. Вече съм на 51, имам 28 години професионален опит”, казва тя.
Тази година е била много успешна за българката. Написала е музиката към филма “Ага” на Милко Лазаров, участвал в много световни фестивали с голям успех навсякъде по света, с премиера на Berlinale’18. Неин е и саундтракът към фентъзито на Адам Рип “Пошепването на Дявола” (Sony Pictures, с награда Saturn 2018), на филмите на Габриела Ледесма “Тъга” (”Blue”, в момента по кината) и на Пол Саламов “Среща” (Sony Pictures). Автор е на музиката и към някои пилотни епизоди на телевизионни сериали.
Покрай работата за филмови продукции българката намира време и за свои авторски концептуални албуми със симфонична музика. През октомври излезе четвъртият й албум – “Невидимата нишка” (The Invisible Lifeline).
“В музиката си аз разказвам емоционално истории, както са правили това Лист и Рихард Щраус през XIX-XX век – споделя Пенка.- Работихме заедно с фантастичен български пианист, който също живее в Лос Анджелис – Георги Славчев”, казва Пенка. Албумът, който вече се разпространява чрез iTunes, Spotify и Amazon съдържа 6 фантазии за пиано в класически стил и две фантазии за струнен оркестър и е получил много силни отзиви в музикантските среди на Холивуд.
Преди това Кунева е издала албумите “Приключенията на Одисей” (A Warrior’s Odyssey, 2012), “Жената астронавт” (Woman Astronaut, 2015) и “Прераждане” (Rebirth of Id, 2017). Признава, че най-скъп на сърцето й е “Жената астронавт”. За музиката е била вдъхновена от смелите момичета, полетели в космоса, а 14-те пиеси са силно емоционални и въздействащи. Албумът получава Hollywood Music in Media Award – престижна награда за музикално творчество, предназначено за широк кръг слушатели, и изключителен отзвук сред музикалните критици.
Тя е родена в София, майка й Кина Проданова е преподавател по музикален анализ в Консерваторията, а баща й – инженер-химик във ВХТИ. Летата си прекарва при бабите и дядовците си в Габрово и Панагюрище. Още от най-ранно детство бабите я учат на народни песни, разказват й много приказки, а тя расте в семейство с особен пиетет към киното и театъра.
Талантът й да композира проличава още на 6-годишна възраст. Тогава майка й я научава да пише музика и ноти и тя твори детски композиции за пиано, но още преди това свири измислени от нея малки пиески. В IV клас влиза в Националното музикално училище с пиано. Когато е на 12 години, майка й я запознава с режисьорка на детски матинета – театрални шоута и Пенка започва да пише музика за тях.
“Беше много приятно и започнах да си повтарям: “Аз съм композитор, пиша музика” – смее се Пенка. – Но никой не гледаше сериозно на едно момиче композитор. Аз обаче имах една доста здравословна доза самочувствие, не обръщах внимание на това и си карах по този път, който вътрешно, интуитивно усещах, че е моят път.”
Пенка завършва Консерваторията с теория на музиката за по-кратък срок – 4 години. Точно тогава стават промените, границите се отварят и с родителите й решават, че е по-добре да учи композиция в Щатите. Приемат я в “Дюк” през 1990 г. – голям и много известен частен университет в Северна Каролина, с пълна стипендия да учи магистратура по композиция. “Отидох там с изключително добро образование от България. И пианото владеех много добре, въобще тръгнах от родината с една много солидна академична подготовка като музикант и композитор”, казва Пенка. В България, след успеха й с детските матинета, тя пише музика и за постановки на млади независими театрални групи.
Когато вече учи в университета “Дюк”, ръководството решава да създаде и нова програма по докторантура, а Пенка Кунева става първият докторант по композиция, отвоюван за нея от професора й Стивън Джафи. Така влиза в историята на университета “Дюк”. Този факт използва при молбата за виза. Тогава за кандидатите има категории като “чужденец с изключителни качества” и “национално съкровище”. “Сега трябва да си с “Оскар”, “Еми” или “Грами”, за да получиш такава виза – казва Пенка. – Но тогава моите професори написаха: “Дайте възможност на тази жена да остане в Америка”. Визата ми осигури възможността да работя каквото си пожелая. Това е най-големият дар на човечеството – свободата да можеш да избереш какво да правиш.”
През 1999 г. тя заминава за Лос Анджелис без пари в джоба, минава през тежък период и за да се прехранва, работи като аранжор на други композитори. Днес живее със семейството си в Лос Анджелис. Има дъщеря Джийн на 12 години, която проявява талант в рисуването и учи в училище с ускорена академична програма. Съпругът й Даниел Шуайгър е музикален редактор на филми.
Всяка година Пенка води дъщеря си в България, по местата на своето детство. Двете много обичат Панагюрище, където ходят заедно с родителите на Пенка. Тя споделя, че е много свързана с България и е решила, като се пенсионира, първо да се научи да свири на виола, а после да ходи на курс по изобразително изкуство, защото иска да рисува къщите на своето детство в Габрово, Панагюрище и Панагюрски колонии.”
