“Имаше най-сладката, срамежлива усмивка. Помня я, защото ми се усмихна от спирката на отсрещния тротоар. И двамата обаче бяхме твърде глупави, а и бавни, за да реагираме. Ще запомня този ден. Сутринта в събота. 13 юли. Слънцето бавно се издигаше все по-нависоко и за един нищожен момент в лицето на Вселената нашите пътища се пресякоха. Ако се чудиш, дали можем да се срещнем отново. Ако някога си искала да провериш спирката на трамвая и да провериш дали ще бъда там. Ако си видяла този бял лист хартия - нека се срещнем. Същото време - между 9 и 10:20 сутринта в събота.
Същото място - трамвайната спирка до Националният дворец на културата. След две седмици - на 27 юли. Аз ще чакам…” Романтиката никак не си е отишла, макар да живеем в 21 век. Макар навсякъде около нас да властват технологиите. Макар комуникацията помежду ни да се случва по съвсем различен начин. Макар да сме свикнали съобщението ни да достига до отсрещната страна за по-малко от секунда. Макар, че вече не си изпращаме писма.
Макар че не се чакаме точно в 6 на пощата с трепет и без мобилен телефон в ръка. Романтика има. Милата бележка е съвсем истинска. Залепена е на спирката на градския транспорт, където едно момиче и едно момче се виждат за пръв път. Звучи като начало на една лигава романтична комедия, но пък подобни случки от ежедневието са способни да накарат и най-големия киселяк да се усмихне. Снимка на обявата е публикувана в различни обществени групи в социалните мрежи и е споделена хиляди пъти с надежда двамата да се намерят.
За съжаление българската народопсихология не позволява съвсем да се усмихнем на подобен мил жест и “обявата” намери и своите противници. В социалните мрежи потребители обвиниха автора, че е написал бележката на английски, например. Масово обаче, романтичната бележка предизвиква усмивки. А ако дамата все пак види бележката - той ще те чака. На същото място. По същото време. Спирката на трамвая до НДК, събота сутрин.
